Нова книга с поезия пътува към читателите. Тя е антологична по съдържание, но по емоция е дълбоката, ретроспективна въздишка на поетесата Федя Филкова. Сред страниците на „Толкова е кратко. Стихотворения 1969 – 2019” (изд. Small Station Press, 2020) ще се потопим в деликатния простор на мислещата жена, която се самонаблюдава, диалогизира със себе си и любимия, създава свой собствен ритуален език на общуване. За лирическия говорител читателят е невидим. И най-страшното може да доведе до щастие, защото „с такава нежност / вятърът изтри сълзите ми, /че го помислих за човек”.
С това изискано томче Федя Филкова празнува 50 години на авансцената на българската поезия. Нейното поведение като личност и автор й донесе уважението на писателската гилдия, защото в днешно време не е достатъчно да си талантлив, нужно е да си морално чист и устойчив на политически влияния. Бидейки дипломат от кариерата, Федя Филкова отстоява идеала за толерантност и хуманизъм, доверява се на естетическото верую да не пише безсмислени строфи, да не препречва с екзалтирани викове пътя към Бога, а заедно със своя любим да изкачи стълбата до небето.
Редактор на книгата е Цветанка Еленкова, а художественото оформление е на Иво Рафаилов.
Из „Толкова е кратко”
Федя Филкова
До края на света
Каква огромна гара.
И колко много пътници
прииждат на перона.
Сякаш идващият влак
ще вземе всички живи,
ще ги скрие в дългото си, топло тяло
и така ще пропътуват невредими
чак до края на света.
И още по-нататък.
Биография:
Федя Филкова е родена на 10 март 1950 г. в Ябланица, област Ловеч. Поетеса, авторка на седем стихосбирки и на книга с разкази. Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията й са превеждани на различни езици, а през 2013 г. на немски език в превод на Андреас Третнер излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения („Nachtgras”, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien). Дългогодишен редактор в издателство „Народна култура” (1982-1992). След демократичните промени в България през 1989 г. работи като държавен експерт и дипломат, културен аташе в българското посолство във Виена (1992-1995), външнополитически секретар на Президента на Р България Петър Стоянов (1997-2002) и съветник в българското посолство в Берлин (2005-2008). Носителка на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. През 2015 г. е отличена с наградата „Златен век” – „Печатът на Симеон Велики”, на Министерство на културата на Р България. От 1972 г. е съпруга на поета Николай Кънчев (1936-2007). От 2007 г. организира, заедно с актьора Милен Миланов, ежегодния Поетичен Никулден, а от 2012 г. присъжда Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев”. Живее в София.