Убийството на Тодор Толев остава неразкрито вече 18 години
Бялата лисица бил съдружник с видни политици и бизнесмени
Приятелят му Фатик е убит 2 месеца по-късно
Около 9,00 ч. сутринта на 16 юни 2003 г. прозвучават четири изстрела. Въпреки пиковия час, на столичната ул. „11 август“ няма хора. Мъж на около 60 г. се свлича на земята. Това е бизнесменът Тодор Толев с прякор Бялата лисица, който отива в офиса си. Не успява да отключи вратата, когато куршумите го застигат. Те са изстреляни от старичък „Фиат Уно“, който се приближава бавно, а после отпрашва. Килърите поне час са дебнали жертвата си, ще предположат по-късно полицаи.
Месец преди да бъде убит, срещу Тодор Толев има покушение, което не успява. Куршум обаче го ранява в ухото и той търси помощ в „Пирогов“. В спешната болница има кабинет на дежурен полицай от СДВР и именно той дава информация за случката, защото бизнесменът не съобщава в МВР за инцидента. Все пак той е разпитан, но твърди, че куршумът просвистял, докато вървял по улицата и вероятно е случайност. Изстрелът дошъл откъм гърба му и затова не видял нападателя. Бялата лисица не иска гласност, дори не казва на приятелите си мястото, където е бил ранен. В полицията също мълчи, но криминалисти предполагат, че Толев е бил наясно кой иска смъртта му. Бизнесменът обаче не наема охрана и смята, че може сам да си реши проблемите. По-късно негови познати ще кажат, че той се е смятал за недосегаем заради близките си връзки с политици и милионери, както и във върховете на спецслужбите. Това се оказва фатално за него. През целия си живот Толев се крие от публичност, не парадира с богатството си, както много от новоизлюпените бизнесмени.
Името му не говори нищо на огромната част от българите, когато вестниците съобщават за разстрела му. Едва шепа хора са наясно кой всъщност е първият човек у нас, въвел импулсните телефони за секс услуги и игри.
В началото на 90-те години Толев заедно с Красимир Стойчев и Стюард Каралян участва в създаването на първия GSM оператор „Цитрон“. Години по-късно „съдружникът на властта“ е много близък с тогавашния шеф на „Мобилтел“ Владимир Грашнов. Именно Толев бил човекът, който бил консултант и съдействал на израелската фирма „Формула“ да продаде билинг система на „Мтел“, припомнят си хора от бранша. Толев до смъртта си държи над 80% от бизнеса с импулсни телефони чрез фирмата си „ВТТ Карго сървисиз“. Той е съдружник и във фабриката за цигари в Харманли „Норт“. Фирмата му „Корал 21“, в която няколко години участие има и депутатът от БСП Младен Червеняков, притежава склад на пристанище Бургас. Бялата лисица има и тесни връзки със службите за сигурност – и преди 10 ноември 1989 г., и след промяната. Първоначално той е сътрудник на милицията, но качествата му са оценени и той е прехвърлен към Второ главно управление на Държавна сигурност. Тези връзки по-късно ще му помогнат много в бизнеса, защото при демокрацията големите игри се въртят именно от ДС. Легенди се носят за това как Толев успява по тази линия да неутрализира конкурентите си в основния си бизнес - с импулсни телефони.
Първият си договор с БТК той сключва на 8 септември 1994 г. За първите три години фирмата му печели над 2 000 000 лв., а само за следващата – 5 000 000. През 1999 г. „ВТТ Карго сървисиз“ достига рекордните приходи от 8 000 000 лв. Пъшкането по секстелефоните обаче не е единственият бизнес на Толев. През същата 1999 г. той, заедно със Славчо Христов, купува фабриката за цигари в Харманли. Фирмата им „Норт“ държи половината от „Норт табак“. Другата е собственост на сърбина Миролюб Нешеч. Цигари със собствена марка - „Европа“, са изнасяни за страните на бивша Югославия, най-вече за тамошната армия. Година по-късно Славчо Христов напуска „Норт“ и тогава се заговаря, че фабриката произвежда и пласира цигари без бандерол – както у нас, така и зад граница, основно в Турция.
За контрабандата му помагал негов близък приятел – Фатик. Два месеца след Толев, Фатик също е разстрелян по поръчка. Криминалисти свързват двете убийства и смятат, че поръчителят е един и същ. Няма обаче нито едно доказателство за това, а мотивите за разстрела на Толев могат да бъдат много и затова разследващите така и не стигат до истината.
Малко преди да бъде застрелян, Бялата лисица продава фабриката. Една от версиите след убийството е, че е замесена сръбската мафия и контрабандата на цигари. Толев е изключително гъвкав играч, но е отстъпчив само със силните на деня, на които разчита не само за бизнеса, но и за безопасността си. Той не би отстъпил позиции пред хора, които смята за дребни играчи и това е могло да му изиграе лоша шега. Въпреки, че е замесен в не особено законни дела, той винаги се движи по ръба на закона и срещу него не е имало нито едно разследване.
Работил и в Киноцентъра
Милицията го вербува зад решетките
Бялата лисица има интересен живот – от затвора до големия бизнес. През 80-те години Тодор Толев е лежал 2 г. зад решетките заради побой на съсобственик на къщата му в София. Смята се, че именно там е бил вербуван за сътрудник отначало на Народната милиция, а след това и на ДС. Десети ноември го сварва като служител на Телефонната палата в София – тази му работа ще му помогне по-късно в бизнеса, оттам се ражда и идеята за импулсните телефони. За кратко през 1989 г. работи и като директор на продукция в Киноцентъра – длъжност малка и изпълнителска, която не може да задоволи амбициите на Бялата лисица. Той иска не само богатство, но и стабилни връзки в приятелски кръг, какъвто смята, че заслужава с ума и комбинативността си.