За разлика от COVID-19 зависимостта не подбира по възраст и здравен статус
За борбата с наркозаразата не е нужен щаб
Мълчаливо бдение след смъртта на Милен Цветков се състоя в София, Пловдив, Плевен, Варна, Бургас - много хора се събраха под надслов „Ще възкръсне ли съдебната система в негова памет“ и пожелаха младежът, който го премаза с джип, да бъде строго наказан.
Предлагам за момент да си представим, че вече се е сбъднало желанието им. Това не е невероятно - неведнъж магистратите са следвали послушно кривата на обществения натиск.
Да си представим, че 22-годишният Кристиян става и ляга в килия - само че не с мярка „задържане под стража“, както сега, а с влязла в сила присъда „15 години лишаване от свобода“. Заслужил си е наказанието - подкарал е мощен автомобил, след като е вкарал три вида опиати в кръвта и в главата си, загубил е представа кой е, но е съзнавал свойството на деянието си, когато е убил човек - нека плаща. Нека прескъпо плаща - погубил е живот, който няма цена...
Кажете обаче, докато си говорим ние с вас за това, възможно ли е някой друг наркоман да кара кола и усещайки се като Господ да вземе живота на някой друг шофьор или минувач? Възможно ли е, или да?
Възможно е, потвърждава го и статистиката - ежегодно у нас регистрират около 3300 случая на „управление на МПС с употреба на наркотици“. Което значи, че МВР хваща по около 10 камикадзета дневно - без тези които „минават метър“ отделно - са повече от 10, естествено.
Не, не казвайте, че се отклонихме от темата за Милен. Не сме. Защото Милен е жертва на наркопандемията. Преди всичко на нея - на тази страшна пандемия - неовладяна, с безконтролно и контролирано разпространение, добила пред очите ни чудовищни размери. Нахлула яростно преди три десетилетия у нас и не срещнала пречки, тя сее смърт - безпощадна е. И за разлика от COVID-19, не подбира по възраст и здравен статус - погубва наред и стари, млади, и деца, и мъже като канари, и девойки, не познали житейските радости, и бедни, и богати.
В седмицата преди да се простим с популярния водещ, само в София са спрени 70 шофьори с положителни проби за дрога. Даже един, напушен с канабис, блъснал полицейски бус така, че 32-годишен служител на реда още лежи с опериран разкъсан далак.
Ако ние с вас сега, докато обсъждаме това, решим да си купим малко кокаин, дали ще стане? Ако имаме правилните телефони, ще ни бъде доставен до половин час, гарантира Желяз Турлаков, основателят на първата наркокомуна у нас. Дилърите действат като доставчици на пици по домовете - знаят го и в МВР. Една майка на зависим споделя: „Синът ми се обажда за хероин, доставчиците идват у нас и аз виждам, че са от охраната на кмета.“
Турлаков познава употребяващи и в кметствата, и в други цитадели на властта. Опитът му в терапевтичната общност „Ново начало“ показвал, че наркоманията е неразделна част от лайфстайла на господа, изстреляни неочаквано и от тях самите на върха. По думите му „те са с високо его и ниска самооценка, и дрогата им помага илюзорно да се извисят до поста, който заемат“.
Но кой ли не познава хора, които „вземат“ и кой не е виждал как опиатите им действат? Въпросът е защо държавата не пречи на самоубийственото и убийственото им поведение.
Продават трева в училище сякаш е сладолед, отбелязва бивш директор. Полицията прибира отвреме-навреме някой продавач на дребно. Има доста дела за наркоразпространение - но няма за производство и търговия на едро. Наказателното преследване на наркотрафик е събитие от изключителна рядкост, а „наркобос в ареста“ е явление, което предизвиква смайване или хумор и сатира. Помните ли Митьо Очите, как лежеше де юре в затвора, а в де факто на плажа? Помните ли годината (2016), в която митниците отчетоха всичко на всичко грам и половина задържани амфетамини? Тогава Държавния департамент на САЩ в годишния си доклад отбеляза „исторически ниски количества заловени наркотици в България“, а управляващите се похвалиха, че видели сметката на наркомафията. Пак тогава в Студентски град и Факултето „грам за трима“ вървеше по 20 лв. - всеки може да си купи и днес... А гръмовното разкритие на „наркобудоара“ в дискотеката на фолкпевеца Константин? И то беше бутафорно - Констатин продължи да си пее, а клиентите му се преместиха в близко заведение. Иначе българските наркопроизводители стигат далече - чак в Ислямска държава се друсат с амфетки от нашите цехове.
Без службите това не става, те всичко знаят, категорични са очевидци на трафика. И какво като „знаят всичко“, както и шефовете им повтарят? Ами нищо. Тези като Кристиян се множат.
Какво да се прави? Около две предложения се явиха в публичното пространство.
Първото го разбрахме - ужасени от показното убийство на журналиста и давайки си сметка, че на негово място под джипа би могъл да бъде всеки от тях, хората пожелаха шофьорът да не види бял свят. Тук възникват въпроси обаче. Докато този Кристиян гние в тюрмата, какво ще стане с наркопазара, от който той е купувал с парите на майка си? Ще остане ли отворен? Или наркобосовете ще се вразумят, ще спрат наркофабриките и ще затворят наркоскладовете? Дали е арестуван, впрочем, поне един от снабдителите на този „мамин син“, който се превърна в „обществен враг №1“за две минути - колкото трае клипа с извършеното от него грозно убийство?
Второто предложение ни го съобщи правосъдният министър. Присъдите за тези, които шофират дрогирани, били „свръхтежки и сега“, но премиерът наредил да се преправят на „абсолютния максимум“. Как? Кирилов обяснява: „Там, дето са от 2 до 10 г. да станат от 3 до 12, а там, дето са от 1 до 6 г. да станат от 2 до 8.“ И още: първата година за „тези като Кристиян“ да бъде в психиатрии в затвора.
Това ли е всичко? Въпроси има ли? Да.
Колко са „тези като Кристиян“ в България - някой знае ли? Според Държавния департамент на САЩ са 300 000, така ли е? Някой анализирал ли е резултата от досегашните „свръхтежки“ наказания преди да нареди на достатъчно депутати да гласуват „абсолютния максимум“?
Друг въпрос. Да, наркоманията е заболяване, но защо лекарите се подиграват с идеята за „затворнически психиатрии“? Дали защото психиатрия не се прави, като се прегради един коридор в Софийския централен? Или защото в закона и сега има принудителни мерки за лечение на зависимости (чл. 92 от НК), но в най-голямата у нас психиатрична болница в Курило не помнят те да са прилагани от 22 години? Защо, вместо да отварят наркоклиники в затворите, не спрат снабдяването на затворниците с дрога? Знае ли министърът, че в поверените му места за лишаване от свобода има редовни наркодоставки? Знае ли, че точно там мнозина стават „като Кристиян“, без да са се друсали по-рано? Не е ли близо до ума, че наркоепидемията не може да се тикне зад решетки? Не е ли по-добре да вземат познатите по света и у нас противоепидемични мерки?
Наркоманията се лекува по алгоритъм - за разлика от COVID-19. 50% от болните завинаги оздравяват. Но то не става без програми, без групова терапия, анализ, психодрама - без пари и специалисти, държавна стратегия и политика.
Не става, когато националният съвет по наркотиците едва шава. И когато Законът за наркотичните вещества не се прилага. И доброволците в действащите у нас 5 наркокомуни не се подкрепят от властите. И лечението с метадон не е безплатно, а здравното министерство по частни програми превръща с 3-4 доктори в метадонови босове, а стотина наркомани в държавни.
Наркопандемията не е непобедима - ще ви го каже всеки излекуван - и не е тайнствена като коронавируса. Мерките срещу нея доказано дават резултати. Нужно е само едно - да се прилагат от хора, които искат, могат и знаят как. И още нещо - не е нужен щаб.