Няма да мине, драги Радев!

Радев заявил, че бил искал еврото да бъдело въведено, цитирам - "с убедителен национален консенсус". За негово сведение този консенсус - много по-убедителен, отколкото той си представя - вече беше осъществен през 2005 г. Не зная той къде е бил тогава, а и не ме интересува. Зная обаче със сигурност, че той не беше част под никаква форма от огромното общонационално усилие и държавническа мъдрост  в периода след 1997 г., когато разнородни политически сили, обществени и експертни среди, с подкрепата на огромната част от българската нация, осъществихме най-големия исторически успех на България след Съединението от 1885 г.: пълноправното членство в най-могъщите политико-икономически и военни съюзи на планетата - ЕС и НАТО.

Членството в ЕС, включително въвеждането на еврото, бяха постигнати с пълен национален консенсус. Възможно най-убедителен и институционално закрепен. Свидетелствам и лично за това в качеството си на член на двете временни парламентарни комисии в 39-то НС - за конституционните промени, свързани с европейското членство и за ратификацията на присъединителния договор.

Но по-важни са историческите факти, които свидетелстват за националния консенсус по този въпрос и освен това имат и конституционно значение. 39-то Народно събрание беше избрано при изключително висока избирателна активност - цели 67%. Толкова висока демократична легитимност! Всички партии, получили парламентарно представителство - без изключение! - се явиха на изборите с водещ приоритет пълноправното членство в ЕС с всички негови атрибути, в т.ч. еврото. Присъединителният договор беше ратифициран от 39-ото НС на 11 май 2005 г. в тържествено заседание и в присъствието на държавния глава, Патриарха на БПЦ и ръководителите на другите вероизповедания, с почти пълно единодушие. От общо 234 гласували: "за" - 231, "против" - 1, "въздържали се" - 2. Преди ратификацията никой – нито партии, нито неправителствени организации, нито държавни институции или граждански групи - никой не е обявявал искания за референдум и не е настоявал за това пред субектите, които по силата на тогава действащия Закон за допитване до народа от 1996 г. (определено число народни представители, МС и президента) бяха оправомощени да предлагат национален референдум. Нито дума, нито стон, нито писъмце, нито подписка с такива искания. Нито една! Защото хората масово бяха гласували за това в парламентарните избори и институциите изпълняваха тяхната воля. Европейското членство с всички негови атрибути и етапи, в т.ч. въвеждането на еврото, беше общонационална кауза.

И кой поставя днес под съмнение този убедителен и осъществен национален консенсус? Един президент, чиято демократична легитимност е в пъти по-ниска от демократичната легитимност на 39-ото Народно събрание. В пъти по-ниска! Президент, избран през 2021 г., на историческото дъно на избирателната активност за президентски вот - 34,84% Повтарям - 39-ото НС беше избрано от 67% от българските избиратели, а Радев в избор, в който гласуваха 34,84%, от които той получи около две трети от гласовете. Да не говорим колко микробно микроскопична е демократичната легитимност на разните партийки и котерии от неговата кохорта, които днес му пригласят. И този президент ще поставя под въпрос националния консенсус от 2005 г. за европейския път на България? Иска да връща часовника на България назад?

Няма да мине, драги Радев! Няма да ти позволим да се гавриш с усилията и достиженията на България, за които ти нямаш никакъв принос, а в битността си на политик не си допринесъл и една стотна от процента за България в сравнение с този принос. Сценарият (кремълският) няма да мине. Няма да мине!