НЕОБХОДИМИТЕ РЕФОРМИ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Проф. д-р Пенчо Пенев

Опитни юристи си спомнят, че проф. Пенчо Пенев лансира за пръв път идеята за създаването на два отделни съвета на Висшия съдебен съвет ( ВСС) , които да решават кадровите и организационни въпроси на съда и на прокуратурата още преди 10 години и то в интервю от 06.12.2004 г. за в. „Труд". Сега тази идея е една от основополагащите в Стратегията за реформа на съдебната власт, представена за обществено обсъждане от Министерство на правосъдието ( МП). В състоялата се досега дискусия се изказаха различни мнения за необходимите промени в съдебната власт и за това как биха могли да се случат. Изказаха се съмнения, че промени изобщо не са възможни без свикване на Велико народно събрание предвид Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд.

Проф. Пенев изложи накратко днес пред „Труд" мнението си реформите - какви и как.

Стратегията правилно се ориентира към довършване на възприетия модел на ръководство на съдебната власт. В повечето европейски държави, 16 на брой, начело на съдебната власт се намира независим орган, подобен на нашия Висш съдебен съвет ( ВСС). В някои страни той сам решава кадровите въпроси на системата, а в други дава задължителна препоръка по кадровите въпроси, насочена към друг публичен орган, който извършва назначенията. Важно е да се каже, че идеята за ВСС не е чужда на българската съдебна традиция и е апробирана още преди да се въведе в много европейски държави. Така със Закона за устройство на съдилищата от 1910 г. към МП е създаден ВСС, който е давал обвързващи предложения до министъра на правосъдието за назначенията на съдии и прокурори. Впоследствие неговата роля се поема от професионалните колегии, които представят таблици (списъци на кандидати) със същата цел.

Правилна е позицията да бъде запазена извънсъдебната квота на ВСС. Тя е присъща на всички европейски модели, в които има такъв орган. Тази квота опазва системата от опасността да се затвори, да се капсулира и да започне да се самовъзпроизвежда. Извънсъдебната квота изпълнява функции на необходим коректив, проводник на професионални и обществени нагласи, осигуряващ не само външен поглед, но и участие в ръководството на системата. Проблемът е не дали да има извънсъдебна квота, а как да се формира тя. Възможните подходи са два. Първият е да се запази изборът на извънсъдебната квота от Народното събрание (НС). Тогава за да се препятства политическото облъчване (налагане на кандидати от мнозинството или разпределението им на квотен принцип между парламентарно представените партии), е необходимо да се предвиди външно номиниране - от структури на гражданското общество, научни среди, професионални общности. Другият подход, приложен например във Франция, Испания и Португалия, е извънсъдебната квота да се състои от представители на публични и професионални органи и организации - представители в нея да имат например президентът, министъра на правосъдието, научни институции, професионални общности, адвокатурата. Така става ясно кой стои зад всеки от членовете на извънсъдебната квота и не може да се скрие политическата и морална отговорност зад лошия избор на представителя. Стратегията на МП се ориентира към първия подход, но това не пречи в хода на общественото обсъждане да се предложи на дискусия и идеята за представителството в извънсъдебната квота.

Разделението на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, трябваше отдавна да се случи. Разбира се, става дума за промени в Конституцията, тъй като се диференцират конституционните компетенции на съдебната власт и за това не могат да станат само с промени в Закона за съдебната власт. На конституционно ниво трябва да се направи по мое виждане следното:

- Да се предвиди, че общият пленарен състав на ВСС се занимава и взема решения относно концептуални въпроси, бюджета на съдебната власт, взаимоотношенията с други власти и институции, защитава независимостта на съдебната власт, осъществява външните отношения, подпомага законодателния процес, прави частични промени в картата на съдебните райони и разпределя човешките ресурси на съдебната власт.
Да се предвиди, че се създават две колегии на ВСС: колегия на съдиите и колегия на прокурорите и следователите. В колегията на съдиите влизат председателите на Върховния касасационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), членовете от квотата, избрана от събранието на съдиите и шестима членове от извънсъдебната квота, избрана от НС. В колегията на прокурорите и следователите влизат главният прокурор и членовете от квотата, избрана от събранията на прокурорите и следователите, както и петима членове от извънсъдебната квота, избрана от НС. Така съдебната колегия ще се състои от 14 души, а прокурорската от 11. Заслужава да се обмисли, дали НС да не избира номинираните поотделно - 6 за съдебната колеги и 5 за колегията на прокурорите.

- Да се предвиди, че всяка от колегиите решава самостоятелно организационните и кадровите въпроси на своята подсистема, избира ръководителите на съответните звена, осъществява дисциплинарната отговорност и упражнява бюджета на подсистемата.
Председателите на ВКС и ВАС да се избират от колегията на съдиите при съобразяване на становището на съдийския състав на съответните върховни съдилища, а главният прокурор да се избира от колегията на прокурорите, като предложенията за назначаване се изпращат на президента.

- Добре е да се намали мандата (срока на пълномощията) на членовете на ВСС от 5 на 2 или 3 години. Така ще се активира участието на съдиите и прокурорите, което сега по професионални и кариерни съображения (5 години откъсване от практиката е твърде голямо) избягват да се кандидатират и така се намалява реалната конкуренция за тези висши постове.

- Алтернативата отново да се върне статутът на ВСС като непостоянно действащ орган е лош вариант. Това неминуемо рязко ще намали капацитета на този орган без да намалява правомощията и отговорностите, които по конституционни съображения не могат да се поемат от други помощни органи.

- Удачно е да бъдат намалени мандатите и на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. Седемгодишният срок е твърде продължителен. Намаленият мандат ще активира дейността им, ще ги направи по динамични и креативни. Добре е мандатът да бъде уеднаквен с други висши конституционно установени длъжности.

В Конституцията би трябвало да се предвиди изборът на членове на ВСС да се извършва с мнозинство от 2/3, а също така да отпадне тайното гласуване в колегиите на ВСС по кадрови въпроси. Явното гласуване ще повиши личната отговорност на всеки член, а обществото ще знае позицията на гласувалия, решенията ще могат да се мотивират персонално.

В Конституцията трябва да се предвиди и Инспекторат към съдебната колегия и Инспекторат към прокурорската колегия. Подходящите кандидати да се избират от НС поотделно, т. е. да имат отношение и ориентация към съдебната или прокурорската дейност. Да се обмисли въпросът, дали да не бъде избиран от НС само главният инспектор, а инспекторите да бъдат избирани от съответната колегия на ВСС след провеждане на конкурс. Да се обмисли и дали мандатът на инспекторите да не се намали от 5 на три години по същите съображения, които бяха изказани относно членовете на ВСС.

Четете в следващ брой на "Труд": ПРЕЧИ ЛИ НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 2003 г. НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

Бел. ред.: Изложените в тази статия предложения и мотивите към тях в сравнителноправен аспект са изложени по-подробно в новоизлязлата книга на автора „Съдебната власт в България 1989 г. -2014 г. Проблеми на съвременния дискурс", изд. Сиби 2014 г.

------------------------------------------------------------

Визитка: Пенчо Пенев е бивш министър на правосъдието ( 1990-1991) и на вътрешните работи (1990), член на Конституционния съд (1991-1997), директор на Националния институт на правосъдието (2004-2008), натрупал опит и като съдия в Софийския окръжен съд и преподавател в Софийския университет.