ВиК-Сливен въвежда модерни системи за управление

15 000 посещения през първия час на сайта за електронните винетки

С повече камери ще следят столични гробища Разширяват Централните софийски гробища

Калоян Паргов: Бюджетът на Фандъкова за 2019 е безцелен и безидеен

ЕС изпраща в Украйна мисия в помощ за региона на Азовско море

Децата от забавачниците изнесоха концерт за Коледа

Енергийният министър Петкова: Готова съм да понеса политическа отговорност заради глобата за БЕХ

Марк Жирардели е собственикът на Юлен АД Легендарният скиор се срещна с трима министри за развитието на ски зона "Банско"

Зам.-кметът Тодор Чобанов: Рекламират София със сайт на китайски език

Извършителят на грабежи в Сливен бе задържан под стража

Откриха новия граничен пункт с Румъния – Крушари-Добромир (СНИМКИ) Граничният контрол се осъществява на едно спиране

Дрехите втора употреба са отпадъци, гледат ги под лупа

Повишават заплатите на общинските служители в социалната сфера

Песков: Обединение между Русия и Беларус не е на дневен ред

Официално: „Локо“ (София) си върна Додич

Три вида очила за ХХІ век и терористичните актове в Париж

В следващите години ще живеем в света на консерватора Хънтингтън, а след това може да дойде и антикапиталистическото време на Уолърстейн

От 7 януари насам в медиите водят битка помежду си версии на три типа интерпретации на атентатите срещу „Шарли ебдо“ – либерални и неолиберални, консервативни и неоконсервативни, и леви. Ако бръкнем по-дълбоко ще видим, че в тях се отразяват три виждания за света през ХХІ век, появили се с края на социализма в три бестселъра на трима знаменити американски професори – Франсис Фукуяма, Самюел Хънтингтън и Имануил Уолърстейн.

Либералните и неолиберални идеологически очила, които голяма част от човечеството си сложи с „Края на историята“ на Фукуяма през 1989 г. ни показват ХХІ век през универсалните и общовалидни ценности на либералната демокрация като най-висшето състояние, до което е стигнало човечеството. Тази представа оформи идеологическите оправдания на американските инвазии в Ирак, Либия и други части на света като облагодетелстване на съответния народ със „свободата“ и „демокрацията“. Тя бе въплътена и в аргументите на либералните интерпретации на ислямистките атентати в Париж срещу журналистите-карикатуристи.

Това е тероризъм срещу абсолютната ценност на свободата на словото и затова всеки трябва да каже „Аз съм Шарли“, да бъде защитник на свободата. В този либерален свят няма свети идоли, които да бъдат запазени от критично и осмиващо слово или карикатура.

Трябва да сме толерантни към различията, независимо от това какви са те, това е израз на свободата.

За станалото е виновен не ислямът, а фанатиците джихадисти, които трябва да бъдат наказани. Опитите да се търсят корените на нещата в исляма и да се обвиняват носителите на тази религия са „ислямофобия“.

Консервативните и неконсервативни идеологически очила за света през ХХІ век са най-добре конструирани в „Сблъсъка на цивилизациите“ на Самюел Хънтингтън. Светът е плуралистичен и западното самочувствие за общовалидни либерални ценности може да породи само войни и противопоставяния срещу други още седем големи цивилизации.

Свободата на словото не е абсолютна ценност. Има и други висши ценности, които може и трябва да бъдат нейни граници. Гаврата със светите неща на една общност е опасна.

Толерантността си има граници и трябва да се съобразяваме с тях.

„Ню Йорк таймс“ написа за атентата: „Много хора виждат сблъсък на цивилизациите“. Има сблъсък на различни ценности. Затова консерваторите са против безконтролната имиграция. Проучване от 1998 г. открива, че 38% от французите реагират като расисти.

Левите антикапиталистически очила са на Имануил Уолърстейн. В 1995 г. той написа „След либерализма“, показвайки как светът на капитализма се тресе от все повече противоречия и ще отиде в историята до средата на ХХІ век .

Либералната свобода на словото е илюзия в свят, в който корпорации и правителства хвърлят милиарди за „мека сила“ и обработка на масовото съзнание. Ноам Чомски, автор на „Медиите под контрол“ саркастично отбелязва, че западните либерални приказки за свобода на словото се разминават с реалността и дава за пример натовското нападение на 23 април 1999 г. на сръбската държавна телевизия, избило намиращите се там 15 журналисти.

Мюсюлманите във Франция са главно от Алжир, Мароко, Тунис – страни, които векове наред са били експлоатирани като колонии, водили са борба за национално освобождение и по същество имаме идентичности. Само във войната за освобождение на Алжир умират милион и половина мюсюлмани. Неслучайно социологическо проучване през 2014 г. показва, че 69% или 4,4 млн. от френските мюсюлмани подкрепят „Ислямска държава“.

Представителите на бившите колонии са социално-икономически втора ръка хора. Голяма част са лумпен пролетариат, заселен главно в 751 гета, изпълнени с напрежение и омраза, готови да се вдигнат на бунт срещу всяка несправедливост. В някои региони действа шериата, а държавата не може да осигури базисни публични услуги. Безработицата сред имигрантите е два пъти по-висока. Безработните мюсюлмани до 29 години са 40%. В затворите около 70% от затворниците са мюсюлмани, докато мюсюлманите във френското общество са около 12 %.

Атентатите във Франция се извършват по времето на лявото управление на Франсоа Оланд. То би трябвало да подобри положението на бедните и дискриминираните, но този тип либерализирало се ляво е неспособно за това. Доверието към Оланд е едва 12-13%. Не му вярват французите, да не говорим за мюсюлманите.

Във всеки случай, светът на Фукуяма си отива. Неолибералите и либерализираната левица трудно ще го запазят. Ако една средновековна религия се оказва по-силна от либералната демокрация, която се лее като океан от трилиони гигабайти денонощно от световните медии, явно в капитализма нещо скърца. В следващите години ще живеем в света на Хънтингтън. А след това, кой знае, може да дойде и времето на Уолърстейн.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.