По покана на ПП АБВ се проведе среща с представители на Арабските асоциации в България

Красимир Вълчев: С 3 млн. лв. на година ще бъдат увеличени стипендиите на докторантите

Хванаха двойка 70-годишни българи да правят секс на централна улица в Солун

Броят на загиналите при срутването на моста в Генуа достигна 35

ВТ-Полицаи от Свищов разкриха две кражби за броени часове

С военни почести посрещнаха двамата гръцки военни

Стартира второ проучване за потребностите на работодателите от кадри

Формула 1 на ток? До 10 години

Катастрофира шофьор с 2,32 промила алкохол

Христо Иванов заложил „бомбата“ в Търговския регистър Бившият правосъден министър оставил стратегическото звено без резервен център

Томислав Дончев: Правим единно хранилище на данните от всички електронни регистри Много важно е да има и надзор, заяви премиерът Борисов

Владимир Путин е готов да се срещне лично с Ким Чен-ун

Сливането на капитал и власт е проклятието Проблемът е, че политиката е скъпа работа – пари са нужни

Коя е най-приятната за спазване диета?

Хашим Тачи очаква от Меркел да окаже натиск върху страните от ЕС, които не са признали Косово

След успеха на Розета: астероид в сак!

Проектът на НАСА ще създаде леснодостижим преден пост на човечеството в Космоса

 

ОЛЕГ ЙОРДАНОВ*

НАСА планира да залови прелитащ астероид и да го „окошари“ в орбита около Луната! И това не са лакърдии на събеседник на тв водещи, като Стойчо Керев, примерно.

Възможностите за хващане на астероид и паркирането му около Луната са оценени от изследване, спонсорирано от престижния „Кек институт фор спейс стъдис“ (KISS). Фондацията „Кек“ финансира конструкцията и строежа на двата най-големи понастоящем телескопа в света – десетметровите „Кек телескопи“ на върха на планината Мауна Кеа, на височина 4145 метра на Хавайскте острови.

Изследователската група на KISS включва 34 учени, работещи в топ американски изследователски институти и университети. Между тях е например и „убиецът на Плутон“ Майк Браун от Калтех, открил цели 16 транс-Нептунови, подобни на Плутон, обекта. Включително и Ерис – единствения от тях по-голям от Плутон. Откритията доведоха до „разжалването“ на Плутон от истинска планета до планета джудже – една от многото.

Защо? KISS тимът изброява много причини и ползи от мисията. Ще даде уникална възможност да бъде изследван в безпрецедентни подробности и обем един девствен като състав и структура обект в Слънчевата система. Ще даде ясна представа какви биха могли да бъдат реалните ползи от добива на минерали от астероиди. Ще създаде относително лесно достижим, преден пост на човечеството около Луната, който да се използва като уникална космическа лаборатория и начална точка за далечни пилотирани полети на първо време до Марс. Значително ще обогати познанията и технологическите ни възможности за защита на Земята от възможни удари на големи астероиди като този, изтребил динозаврите. И много, много други.

Как? Картинката показва как би изглеждала фунията (сакът) капан за астероиди. Отворът й позволява да се залови астероид с диаметър до 8 метра и маса до хиляда тона! Фунията е от изключително здрав надуваем материал и кабели за връзване на астероида. Двигателите на апарата (5 на брой, всеки с мощност едва 10 киловата), разположени в основата на фунията, са йонни, използващи ефекта на Хол за създаване на реактивна тяга чрез ускоряване на йони на ксенон. Такъв вид двигатели са сравнително ново поколение, предназначени за работа единствено в Космоса. Първият пробен полет е осъществен в края на 1998 г. Тягата е малка в сравнение с ракетите, използващи горене, но това се компенсира с продължителна работа и висока скорост на изхвърляния газ. Цялата енергия за двигателите се генерира от двата кръгови соларни панела, показани на картинката.

След като бъде изстрелян на околоземна орбита с мощната ракета носител „Атлас“ V, ловецът на астероиди ще се нужда от приблизително четири години, за да се ускори, използвайки включително гравитационна помощ от Луната, да маневрира така, че да се изравни със скоростта на „плячката“ и да я хване някъде отвъд орбитата на Луната. Използвайки йонните си двигатели, корабът ще върне астероида обратно и ще го освободи в специална орбита около Луната, наричана Отдалечена ретроградна орбита (ОРО). Основното предимство на тази орбита е нейната стабилност, т.е. един обект ще се движи, без да е необходимо допълнително гориво, за да бъде удържан на нея. Методите, чрез които се изчислява една ОРО и се доказва стабилността й, са измислени от руския математик и физик Александър Ляпунов още в края на XIX век.

Колко? KISS учените оценяват мисията на 2,6 милиарда долара. Това не са малко пари, още повече че опитът ни показва, че цената на всеки подобен проект винаги се оказва подценена. Но не е „астрономическа“ и определено е по силите дори само на САЩ. Учените обаче твърдо препоръчват мисията да се интернационализира, като в нея се включат ЕС, Япония и други заинтересовани страни. Това ще разпредели разходите и ще разшири географията на ползите. Преките ползи не са за подценяване. Мисията ще даде допълнителна цел на програмата „Орион“, първият пробен непилотиран полет на която е планиран и осъществен. Ще мотивира развитието на йонните ракетни двигатели с мощност над 40 киловата, което ще отвори нови хоризонти за изследване на дълбокия Космос. Доставянето на стотици тонове астероиден материал на достъпно разстояние ще инициализира една напълно нова космическа индустрия: извличане на горива, животоподдържащи течности, материали за защита от опасните галактически гама лъчи и пр.

Кога? Според доклада цялата мисия би мога да се реализира до 2019 г., макар че по-реалистична е 2021 година. Пилотиран полет до новия спътник на Луната може да се реализира в рамките на две години след това.

Какъв? Подходящите ловни обекти трябва са относително малки астероиди, които прелитат близко до Земята. Любопитно е да се знае, че понастоящем са известни близо 12 хил. такива обекта с диаметри от 1 метър до 32 км! Въпреки това докладът препоръчва мащабно изследване на известните и търсене на нови, близки до Земята, астероиди, преди да се избере първоначалната цел. Най-вероятната „жертва“ засега е астероидът 2011MD, открит на 22 юни 2011 г. от двойка автоматизирани телескопи в щата Ню Мексико, специализирани именно в търсенето на астероиди. На 27 юни астероидът прелита максимално близо до Земята, на разстояние по-малко от диаметъра на Земята и със скорост от 6,7 км/сек. Това е дълбоко вътре в сферата, определена от орбитите на GPS сателитите! Малко преди това е било възможно да бъде наблюдаван даже с помощта на любителски телескопи от Австралия, Южна Африка и Америките. Прекрасни анимации на прелитането на 2011MD, погледнат от Земята, а така и от самия астероид, може да бъдат видени на страницата на Паскал Трикарико. Средният му диаметър е между 6 и 15 метра и маса поне 900 тона! За сравнение – при всичките си шест мисии програмата „Аполо“ е донесла 382 килограма скални образци от Луната.

Съществува ли „космическа котка“, която би могла да пресече траекторията на мисията? Не, рисковете (от всякакъв вид) на проекта се оценяват като ниски. Но съществува конгресна такава, след като републиканците получиха контрол и върху Сената на последните частични избори. Председателят на Комисията по наука, космически изследвания и технологии към камарата на представителите Ламар Смит и Стийв Палазо, републиканци съответно от Тексас и Мисури, отдавна отхвърлят мисията като „скъпо струващо отклонение“. Президентът Буш представи навремето дългосрочна визия, съгласно която Америка трябва да изпрати пилотиран кораб на Марс в средата на четвъртото десетилетие на XXI век.

Цената за 20-годишна програма и полет до Марс се оценява между 80 и 100 милиарда долара. Колкото и огромна да изглежда тази сума, тя е едва 1/10 от цената за създаването на военния самолет от ново поколение F-35! Етап от тази програма е и връщане на Луната и създаване на база там. Много други конгресмени от Републиканската партия също предпочитат да си върнат престижните полети до Луната. Създаването на астероид, отправна точка за полети в дълбокия Космос, е значително по-евтина алтернатива към крайната цел Марс и авторите на доклада KISS ясно я аргументират. Уви, американската политика напоследък все повече се побългарява и вместо от рационални аргументи се води от „партийни принципи“, т.е. идеологически и партизански. Да се надяваме, че републиканците поне няма да попият от българските политици и финалния им урок: науката е ненужно и скъпо струващо отклонение от властта!

*Авторът работи в института по електроника, БАН

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.