На 24 май 2018 да почерпят

Пътувай и чети с ретро трамвая на 24 май

Алпинистът Атанас Скатов след завръщането си от Хималаите: Налудничаво е, но смъртта там е нещо естествено

Италианският президент Серджо Матарела връчи мандат за съставяне на правителство на Джузепе Конте

Вдигат пенсиите с 3,8% от юли (обзор) Минималната за осигурителен стаж и възраст става 207,60 лв.

Юлия Скрипал в първо изявление след изписването си от болницата: Събудих се с новината, че с баща ми сме били отровени

Ръст на сделките с имоти в курортите Банско и Слънчев бряг са първенци

Проф. Христо Пимпирев: Мечтая Антарктида да дава повече за човечеството и България да е там

Полицаят заплашвал военния преди смъртта си (обзор) Съдът остави Ангел Желязков в ареста

Иванчева изпързаля правосъдието

Шофьорът на автобуса от катастрофата на магистрала “Тракия”: Казах на пътниците да отворят аварийните кранове и да излязат, аз бях последен

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в четвъртък, 24 май 2018

Мая Манолова: Парите за здраве тази година са увеличени, но с това се увеличиха и проблемите

Съдът окончателно пусна АМ „Струма“ през Кресненското дефиле

Ремонтират бул. „Тодор Каблешков“ в София

Трябва ли Путин да отиде в Освиенцим

Честването на 70-годишнината от освобождаването на фашисткия концлагер, на което руският президент не е поканен, разбуни духовете в Европа

Трябва ли руският президент Владимир Путин да отиде на церемонията по случай 70-годишнината от освобождаването на концлагеристите от нациския лагер край полското село Освиенцим? Това е един от най-обсъжданите въпроси в западноевропейската, полската и руската преса тази седмица. На 27 януари в музея на мястото на бившия фашистки концлагер “Аушвиц – Биркенау” ще се отбележи 70-годишнината от освобождаването на затворниците.

Освиенцим е един от най-известните концлагери, превърнал се в символ на холокоста, напомня швейцарското издание “Тагес-Анцайгер”. Като решиха да не канят руския президент на възпоменателната церемония, западните страни само задълбочават конфликта с Русия, смята изданието. И посочва, че “поканата към Путин за 70-годишнината от десанта на съюзническите войски в Нормандия беше положителен сигнал. Тогава официалните тържества станаха площадка за обсъждане на украинския въпрос, в резултат на което бе сформиран т.нар. нормандски формат за преговори. Ако Путин беше поканен, Западът щеше да почете съветските воини, дали живота си в битката с фашизма и да даде да се разбере, че поддържа демокрацията, а не радикалните сили”, се казва още в статията на “Тагес-Анцайгер”.

Британският “Гардиън” също отговаря положително на въпроса дали Путин трябва да бъде във вторник в Освиенцим. Вестникът припомня как е бил освободен Освиенцим – на 27 януари 1945 г. разузнавателна рота от 107-а съветска стрелкова дивизия открива лагера. Изумените войници викат медици, които да се погрижат за затворниците.

“Гардиън” обаче припомня и какви са били трактовките по темата за концлагерите в СССР по време на студената война. Вестникът пише: “Първият лагер на смъртта, който Червената армия освобождава, е Майданек, намиращ се около Люблин. Писателят и военен кореспондент Василий Гросман се оказва там заедно с 8-а гвардейска армия, същата, която защитава Сталинград. Но на Гросман е заповядано да не прави репортаж на тази тема. Задачата се пада на любимеца на режима Константин Симонов, който така представя нещата, та никъде да не се споменава, че жертвите в Майданек са евреи.

Гросман не може да повярва, че докато страната е в смъртна хватка с фашизма, в съветското ръководство има антисемитизъм, независимо че неговият приятел Иля Еренбург го предупреждава. Но през 1943 г. той забелязва, че всяко споменаване за страданията на евреите в неговите статии, се зачертава. Гросман влиза в Еврейския антифашистки комитет, където е и Еренбург, и двамата започват да водят хроника на нацистките престъпления, без да си дават сметка колко е опасно това.”

Основната линия на комунистическата партия е “да не се разделят мъртвите”. Затова в СССР не се споменавало, че жертвите в Освиенцим са били основно евреи, говорело се, че са “граждани на Полша и на Съветския съюз”.

“Гардиън” припомня, че когато Гросман пише за друг лагер на смъртта – Треблинка, той нямал право да споменава, че охраната там била почти изцяло от украинци. Сътрудничеството с врага също било тема табу.

Годишнината от освобождението на Освиенцим отново даде повод на политиците да се поупражняват на тема “история”. В сряда полският външен министър Гжегож Схетина заяви: “Концлагерът в Освиенцим е освободен от Първи украински фронт, там бяха украинските войници, те отвориха вратите на лагера, те освободиха лагера.”

Руската реакция не закъсня: “Изявлението на полския министър на външните работи, че Освиенцим е бил освободен от украинци, е кощунствено и цинично. Концлагерът е освободен от Червената армия”,заяви вчера руският външен министър Сергей Лавров. Руските медии пък обясниха, че фронтът се е казвал “Първи украински”, защото е освобождавал Украйна от фашистите и както и другите части на Червената армия е бил многонационален.

Руското електронно издание “Политлайн” иронизира по повод на заигравките с историята: “Вие трябва да бъдете твърдо убедени, че на Ленинградския фронт са воювали жителите на Ленинград, жителите на Калинин (б.р. – днес Твер) са организирали Калининския фронт, а Прибалтийският фронт се е състоял изцяло от жители на Прибалтика. Ето така. След като е Украински – значи и войните са били само украинци. Руснаците, башкирците, белорусите, арменците, грузинците и азербайджанците – всичките са били украинци. И затова Русия няма никакво отношение към освобождаването на Освиенцим. Точка по въпроса.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.