Партията на Борисов не само може да запази влиянието си в местната власт, но и да го разшири сериозно

 Липсата на кандидат в кметската надпревара в София би било тежък удар по идентичността на блока и абдикация от гласуваното им доверие на последните парламентарни избори

С началото на годината съвсем логично хоризонтът на всички политически лидери се насочи към най-важното политическо събитие през 2015 г. - изборите за местна власт. Наблюдаваме първите тактически ходове като предложението на АБВ към БСП за общо явяване. Първите сигурни кандидатури като тази на Фандъкова в София. Първите заявки от страна на Реформаторския блок, че ще спечели 6-7 кметски места в областни центрове и още 40-50 в по-малки общини.

На последните парламентарни избори в България до голяма степен се оформи еднополюсен модел, в който ГЕРБ е доминираща партия. БСП и ДПС се борят за второто място с двойно по-слаба електорална подкрепа от първия. А няколко други партии търсят своите перспективи. Ако този модел се възпроизведе, ГЕРБ не само че може да запази влиянието си в местната власт, а дори и да го разшири сериозно. Пред партията на Борисов се открива реална възможност да спечели кметските места във всички областни градове, с изключение на бастионите на ДПС.

Тази перспектива вероятно изглежда особено апетитна за ГЕРБ. Ситуацията обаче пред партията на Борисов далече не е същата като на предишните местни избори. Ако тогава можеха да си позволят да не се съобразяват с никой, то днес коалиционната формула предполага и известни реверанси към партньорите. Евентуална самостоятелна игра на ГЕРБ на местния вот без никакви отстъпки спрямо Реформаторския блок може да създаде напрежение в отношенията между двата коалиционни партньора на централно ниво.
Но големият проблем тук не е за ГЕРБ, а по-скоро за Реформаторския блок. Отношенията между двете формации и договорките за евентуална подкрепа по места са първото голямо предизвикателство пред реформаторите за предстоящите местни избори. Заявката на реформаторите за 6-7 кметски места в областни градове не може да се осъществи без подкрепата на ГЕРБ. А те са в неизгодната роля на по-малкия партньор. Началната им преговорна позиция е по-слабата. В ГЕРБ добре разбират, че и без тях могат да удържат победа на повечето места и това прави възможностите на Реформаторския блок за „извиване на ръце" малки. Избледнелите, но все още нерешени конфликти вътре в блока пък още веднъж подкопават силата им на масата за преговори.

Второто сериозно предизвикателство пред реформаторите е рискът да се обезличат в сянката на ГЕРБ, подкрепяйки техните кандидати за кметове. Блокът и тук е в сложна ситуация. От една страна, ГЕРБ имат успешни кметове по места, някои от които в големи областни градове. От друга страна, реформаторите би трябвало да предлагат алтернатива, опитвайки се да спечелят, ако не победа, то поне лице. В противен случай Реформаторският блок не само ще загуби идентичност, но и ще претърпи електорални загуби. Нека си представим как реформаторите подкрепят определен кандидат за кмет на ГЕРБ и издигат самостоятелна листа за общински съветници. Казус, на който вероятно ще станем свидетели на не едно място. Избирателят, подкрепил кандидат на ГЕРБ за кмет, по-лесно може да посегне и към общинската листа от същата партия.
В последните седмици се чуват гласове в посока реформаторите да не издигат кандидат за кмет на София. Аргументи за това съществуват. Йорданка Фандъкова е с успешни 2 мандата зад гърба си. Тя е от политиците с най-високо доверие. Всеки неин опонент на изборите би инкасирал загуба. Но въпреки това именно София е градът, в който реформаторите са с най-сериозна подкрепа. Една трета от целия им електорат е концентриран именно в столицата. Липсата на кандидат в кметската надпревара би било тежък удар по идентичността на блока и абдикация от гласуваното им доверие на последните парламентарни избори. София е и символ за синьото пространство.

Третото голямо предизвикателство пред Реформаторския блок е хомогенността на формацията. Въпреки големите различия конфликтите между отделните партии в рамките на блока, като че ли позатихнаха. Поне на ниво публичност. Но това понижение на напрежението го наблюдаваме на централно ниво. По места съществуват хронични конфликти. И те не са от днес или от вчера. Някои от тях датират дори преди създаването на Реформаторския блок. Местните избори от повече от десетилетие са повече от трудни за синьото пространство. Множеството разцепления и конфликти през годините са оставили отворени рани по места. С такъв проблем се сблъска и Синята коалиция през 2011 г., и Реформаторският блок също няма да се размине с него. Ще бъде особено майсторство от страна на ръководството да успее да тушира повечето местни конфликти и това да не повлияе върху електоралните резултати на блока.
Реформаторите винаги са интересни за наблюдение, когато става дума за преференциален вот. На местните избори няма да направят изключение. Но преференциите както могат да бъдат проклятие за тях, което да взриви крехкия мир между отделните партии в коалиция, така може и да бъде шанс за реформаторите. Именно преференциалният вот на европейските избори успя да мобилизира успешно и двете водещи партии в блока - ДСБ и ДБГ, защото всяка от тях успя да намери мотивация да гласува за своя представител. Именно този ефект може да компенсира загубите от конфликтите по места.

Очертаните предизвикателства пред реформаторите не са малко и не са за подценяване. За блока местните избори са особено важни, защото именно представителството в местната власт ще вкорени Реформаторския блок в политическия ни пейзаж. А успешното им общо представяне по места може да е важна крачка в посока на интеграция на блока.