Дебатът за образованието в публичното пространство циркулира около проблемите във висшето и средното образование, липсата на адекватни образователни програми, които да подготвят кадрите, изисквани от пазара на труда. Говорим и за социалния статут на учителите, който продължава да е нисък, и как това демотивира младите да упражняват тази професия.

Почти през цялата минала година към тази тема дежурно бяха посочвани и данните от международния тест Pisa, който показва, че българските ученици в началото на средното си образование се справят единствено с елементарни изчисления и не могат да приложат теоретичните знания на практика. Според Европейската комисия почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език. Българчетата имат елементарна грамотност - могат да четат и да пишат, но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и анализират текст. Само 2,8% от децата имат високи резултати, с които могат да развият компетенциите си. По класацията от 1 до 5 на „Организацията за икономическо сътрудничество и развитие” учениците в България защитават само второ ниво. България има сериозен проблем и с ранното напускане на училище - българчетата, които не довършват образованието си, са над 30%. Повечето от тях напускат училище още след началния курс. Като последица от това е, че българите не могат да си намерят работа заради липсата на каквато и да е квалификационна степен. Проблемите са неизчерпаеми, а огнищата на тези проблеми ще стават все по-големи.

Обществената стойност на образованието в съвременния свят расте, а сякаш образованието ни не може да отговори адекватно на това предизвикателство. Но проблемите не са само в средното и висшето образование, те се култивират още от основното образование и в семейството. Центърът за контрол и оценка на качеството на училищното образование (ЦКОКУО) съвместно с фондация "Заедно в час" публикуваха изследване, което е свързано с оценка на четивната грамотност на учениците от 6-и клас, проведено в началото и в края на миналата учебна година.

Анализирани са нагласите и ценностите на учениците; мотивацията им за учене и увереността им за справяне с проблеми; отношението им към българския език и литература и др. Резултатите са представени в контекста на образователната и социалната среда, като е проучено нейното влияние върху тях. Няма да ви изненадам, че резултатите не са хвалебствени. Повече от 60% от шестокласниците четат само ако трябва, а цели 30 на сто смятат, че това е загуба на време. Убедена съм, че изобщо няма да ви изненадам с още един интересен резултат - около 90% от шестокласниците ползват компютър при подготовката си за училище. Налице е факт как електронните устройства отдалечават децата от книгите, създават им илюзорна сигурност за знание - те имат достъп до огромни количества информация, която е смляна и синтезирана, но невинаги качествена, а това произвежда поколение, което не разбира стойността на книгите. Има вече редица изследвания в международен план, показващи навиците на децата към четенето и как реално те са се променили по време на технологичната революция през последното десетилетие. И това не е камък в градината на технологиите, а просто констатация, че се налага моделът антикнига, а се чудим защо децата не искат да четат книги. Напълно яснo е на всички, че грамотността се дефинира по различен начин с появата на информационните и комуникационните технологии. Вече дори специалисти говорят за „основни грамотности“, а не за „основна грамотност“. Това е резултат от модификация на средата, на трансфера на информация, което доведе до промяна на отношението на индивида към четенето. Казано по друг начин, „погледът минава бързо“, съдържанието се копира лесно от интернет без собствена оценка и мнение, а резултатите от това не закъсняват.

Данните от изследването показват също, че половината от учениците (57% на входно и 61% на изходно ниво) или четат за удоволствие по-малко от 30 минути на ден, или изобщо не четат за удоволствие. Разбира се, давам си сметка, че има деца, които четат, и такива, които не обичат, но и че децата трябва да бъдат насърчавани и да бъде възпитана любов към книгите. Необходим е правилен подход и в семейната среда, и в училище, който от ранна възраст да учи децата, че каквато и книга да четем, тя дава някакво знание. Така стават по-подготвени за ситуация, с която могат да се сблъскат.

Един от индикаторите в изследването е броят на книгите в дома на ученика - използва се в почти всички международни сравнителни оценявания. Това дава представа за общия културен климат, в който живее детето. Данните показват, че почти половината от учениците са посочили, че имат не повече от 25 книги. Общият спад на интереса към книгата и въобще към четенето, както и новите читателски навици в дигитална среда, налагат на всяко общество да се справи стратегически с въпросите на грамотността. Четенето създава хора с позиция, хора, които по-трудно могат да бъдат манипулирани.

Може би като положителен резултат от изследването е, че 92% от шестокластниците смятат, че ако искат да постигнат успех в живота си, трябва да учат упорито и да разберат, че четенето е основа на този процес.