Той е много подходящ за политически лакърдии, за партиен пиар, за приятелски огън и най-вече за разпространяване на слухове за мрачно бъдеще. Става дума за многострадалния Закон за предучилищното възпитание и училищното образование. Обсъждан е на толкова кръгли маси и форуми, че нищо чудно да е заслужил рекорд на "Гинес" за най-дълго дискутиран проект. Мненията за него са толкова, колкото и всички, които разбират от просвета. Тоест наистина всички. Традиционна любима тема за партиен пазарлък, за синдикални капани, за неправителствено лобиране, за създаване на обществени притеснения. Професионалният дебат обикновено остава скрит.

Проектозаконът, внесен от ГЕРБ, бе приет на първо четене в пленарна зала миналата седмица, а дебатите показаха, че политическа дискусия по същество не се очаква.
БСП обяви за най-голям проблем на системата финансирането с държавни пари на частните училища. Битката за социална справедливост е естествена за левите, но никой не разбра какво мислят за останалите съществени промени. ДПС традиционно поискаха да се учи задължително майчин език, а в гетата да има детски градини. Но никой не разбра каква е позицията им за промяната на цялата структура на училищата. Патриотите решиха, че тяхната кауза ще е родолюбието, а атакистите свързаха духовните училища с Ердоган. Реформаторите като че ли нямат възражения, а АБВ приятелски подкрепят текстовете срещу частните училища.

И ако в парламента политическият пиар ще се вихри още, то в социалните форуми бродят откровени слухове като този, че законът предвижда повече часове по физическо възпитание за сметка на тези по физика. Въпреки че законът не коментира предметите и броя на часовете. Или другият слух - за закриване на помощните училища и разрушаване на ресурсните центрове. Много семейства са в истински стрес, че децата им ще останат без подкрепа. Всъщност законът нищо не закрива, а преразпределя сегашната финансова схема и работните места. Това предизвиква разбираеми претеснения сред учителската гилдия и оттам те очевидно рефлектират върху родителите. Само че истинският въпрос е какво да се направи, за да имат шанс децата с епилепсия, с глухота или с друг здравен проблем. Както защо продължава да е удобно за обществото различните деца да бъдат "заметени" в специални училища. Широко дискутирана от различни блогъри теза е и че законът така овластява директорите на училищата, че те ще останат до живот несменяеми. Но в нормативния документ се предвижда на всеки 4 г. да полагат изпит и който не го издържи, си отива.

Всъщност голямата промяна, която задава законът, не са нито частните училища, нито ресурсните учители, нито мандатите на директорите или дали до 4-ти клас да има оценки. Най-важно е да се чуе има ли политическа воля да се промени структурата на системата. Законът предвижда създаване на нови типове училища - от 1-ви до 10-и клас, за да останат поне до 16 години децата в родните си малки населени места. Въвеждат се национални училища, гимназията се разделя на два етапа, създава се дуално професионално обучение, въвежда се профилиране, езиковите и математическите гимназии ще могат да приемат ученици от пети клас и т.н. Още по-важното е, че законът изисква нови държавни образователни стандарти по различните предмети. Това, което се определи в тях, ще е онова, което учениците задължително трябва да знаят. Той предвижда нов учебен план, който дава възможност на учениците да усвояват знанията според възможностите си, но в края на образователния етап задължителните изисквания да се покриват от всички. Предвижда нови съвременни методи на обучение и дава правото на учителите да ги избират. Но въвежда контрола на т.нар. обществени съвети, които да имат думата при развитието на училището. Сега е моментът да се разбере дали те ще са куха структура, или ще има смисъл от тях.

Променя се изцяло досегашната система - на наказания и за учениците, и за учителите. Незнанието вече няма да се санкционира, а на ученика ще се помага да се справи според неговите възможности. Това автоматично създава различни изисквания към учителите и те ще трябва да ги защитават не с тридневни преквалификации, а с истинско ново обучение. Директорът няма да има сметка да брани екипа си от верни учители, а ще има полза да назначава млади педагози и специалисти новатори. И родителят да се измъкне от позицията на "куче касичка".

Това са важните текстове в закона, по които е редно да се чуят политическите ангажименти. Сега, между първото и второто четене в парламента, трябва да се разбере кои от тези промени ще работят, кои не, кои трябва да се редактират, кои биха разклатили системата. Защото ще се даде отговорът на най-важния въпрос - какво искаме от училището?

Родителят иска няколко прости неща - сигурно училище, предвидимост на образованието, гарантирани знания, възпитание и дисциплина, за да получи детето му добър шанс за развитие. Учителите имат правото на свобода да избират методите си на обучение, да имат качествена работна среда и да се развиват професионално. Държавата и нейните политици имат задължението да осигурят това.
Законът на ГЕРБ не е революционен. В него има текстове, които съхраняват част от досегашния ред, както и параграфи, запазили претенциите на определени части от обществото (домашното образование) или са отговор на професионални изисквания (математическите гимназии), на синдикални споразумения, на едно или друго експертно лоби и т.н. Но ако бъде приет, това ще е революция. Защото ние говорим за реформи от края на миналия век, а отчитаме само отпадащи от системата ученици, задълбочаваща се неграмотност и социално разделение.

Да, отговорно е да говориш за частните училища и разделението, което могат да предизвикат между бедни и богати. Но много по-сериозно е, че в България с всяка година се засилва социалното разделение в масовото училище. Сегашната система дава шанс на децата от семействата с по-висок стандарт, чиито родители могат да дофинансират образованието им. Останалите - а те са повече, изобщо нямат този шанс.
Българското училище приема всички деца, но не гарантира равен достъп на всички до качествено обучение. Това е големият проблем, а не кой ще назначи директорите на ресурсните центрове - шефът на регионалния инспекторат или кметът.