Корабите по река Дунав вече задължително трябва да са с автоматична индикация

Еврокомисар Пиер Московиси: България е следващият член на еврозоната, но първо трябва силна икономика

883 цивилни са убити при въздушните удари на водената от САЩ коалиция в Сирия и Ирак

Пребита и ограбена 75-годишна жена вдигна на бунт жителите на Златарица

Спортният министър: Трябва да се търси лична отговорност при хулиганството

Сестрата на Ким Чен-ун предложи да се ускори обединението на двете Кореи

Какво е “секс бомба”? Отговорът на радио Ереван

“Българска гордост” е понятие още от Средновековието Моята ограда в Созопол е четири пъти по-стара от Америка

САЩ се надяват, че ще бъде постигнат напредък към мир на Корейския полуостров

Вътрешният министър Валентин Радев: Кражбите на коли са намалели с около 29%

Регистрирани са над 40 турски нарушения над въздушното пространство на Гърция в района на Егейско море

Вижте документалния филм “Ние обичаме мира”, който пусна пропагандата на КНДР след срещата с Южна Корея

Бабата на Байрям, която стана донор, за да му спаси живота, няма право на инвалидна пенсия

Теменужка Петкова ще отговаря на депутатски въпроси за газовата връзка Гърция-България и сигурността на електроенергийната ни система

Експлозии в петролна рафинерия в Уисконсин, ранени са няколко души

Оцелели по чудо в Донецк: Войната няма да свърши бързо

“Войната в Украйна няма да свърши бързо.” Тази горчива прогноза направи със сълзи в очите Юрий Узлов. Със съпругата си Лариса той успял да избяга от фронтовата линия в Донецк, след като домът им бил разрушен от снаряд на 24 ноември 2014 г. От три месеца семейството е във Варна и смята да заживее трайно тук.

И двамата са етнически руснаци, но са родени в Донецк. Живеели на 2 км от летището в Донбас. “Когато сраженията започнаха, се оказа, че нашата улица е фронтова линия. Пет месеца се справяхме без вода, ток и газ, но не искахме да напуснем. Това беше целият ни живот! Имахме къща с хубав двор, с беседка и голямо мазе. Нощувахме там, за да се пазим от бомбите. Идваха при нас още десетина комшии, защото мазето беше обширно и дълбоко. А снарядите летяха буквално през улицата. На 24 ноември украинската армия два пъти улучи нашия имот. Единият снаряд падна върху къщата, а вторият изравни двора”, разказа с мъка Лариса.

Останали без дом и укритие, Узлови натоварили малко багаж в колата си, взели снаха си и внучката си и в 4 ч на другата сутрин потеглили към Одеса. Качили и раненото си куче – немската овчарка Уран. Осколки срязали единия му крак и наранили очите му, но стопаните не се поколебали да го спасят.

“Бяхме научили графика на сраженията и това беше най-удобният и тих момент да избягаме”, поясни Лариса. След много перипетии фамилията успешно стигнала до Варна, където от години имат апартамент. В морската столица имат и приятели, защото след пенсионирането си Юрий направил туристическа фирма и водел деца на миньори на летни лагери в Кранево.

“34 години работех в мините. Заслужил миньор на Украйна съм, с два ордена. Сега останах без нищо. Имаме двама синове, една дъщеря и трима внуци. Семейството ни в момента е разделено. Дъщеря ми и зетят избягаха от Луганск в Одеса, за да не загинат”, разказа Юрий. Той и жена му твърдят, че от началото на бойните действия близо 4 млн. души от размирните Донецка и Луганска област са напуснали домовете си.
“На фронтовата линия живеят и 25 000 етнически българи. Имаме познати, не знаем дали са живи”, въздъхва Лариса. Според нея краят на войната зависи не от обикновените украинци, а от държавните ръководства. Кой е виновен за конфликта Лариса не иска да коментира, защото след дни й предстои пътуване до родината за окончателно оформяне на документите за емиграция. “Бих се върнала отново у дома, ако има стабилност”, обясни тя.
Дотогава Узлови смятат да станат варненци. Те са сред 160-те имигранти от страни извън ЕС, които ще ползват безплатни услуги по европроект за интерграция на сдружение “Бизнес агенция”. От 4 години то е помогнало на 680 души от трети държави да научат български език, да стартират бизнес, да си намерят работа, да изучат българските обичаи, за да не се чувстват чужди тук.

“Повечето ни клиенти са от Украйна, Русия, Казахстан, Молдова – християни с близки традиции и език, които бързо се адаптират. Дори искат да ги ограмотим за политическата система и реалността у нас, защото това поле за тях е като филм, пълен с жаргони”, обясни шефката на сдружението Силвия Щумпф. На фризьорката Лариса Узлова и снаха й Марина, която е професионален гримьор, тя ще помогне със съвети как да открият салон за красота.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.