На 19 декември 2018 да почерпят

Световната банка одобрила кредитни гаранции от 750 млн. долара за Украйна

Белгийският премиер подаде оставка

Българските полярници пристигнаха на Антарктида

Централна роля в света иска Китай Никой не може да ни диктува какво да правим, отсече Си Цзинпин

Ники Хейли загатна какъв ще е американският план за мир в Близкия изток

Американски съдия разкритикува бившия съветник на Тръмп Майкъл Флин

ЕС призова Сърбия към конструктивен диалог с Косово

Евтина земя дават на млади фермери Целта е стопаните под 40 години да останат на село

Премиера на филм за дядо Добри в НДК

Христо Стоичков към фенове: Трудете се и не се предавайте! Стотици варненци извиха опашка за автограф от Камата

Чуждите инвестиции намаляха с 21% Задгранични компании продават бизнеса си в България

Искат Ценко Чоков обратно в ареста (обзор) Имал разрешение да отиде на зъболекар

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 19 декември 2018

Посланиците от ЕС поздравиха Лиляна Павлова за отличната работа в Триото Естония – България – Австрия

Двоен махмурлук с лозя и сърчица

От години датата 14 февруари раздира иначе широкото българско сърце и го пълни с културни, религиозни и битови противоречия. По традиция в средата на месеца два празника влизат в остра конфронтация за вниманието на популацията – кръчмарската фиеста Трифон Зарезан и романтичната екстраваганца Свети Валентин. Първият пристига в православен контекст и със заявката за изконна българщина, а вторият е глобален феномен и визитна картичка на Римокатолическата църква и “индустрията на любовта”.

Винаги по това време на годината се правят паралели, хвърлят се мостове, изграждат се алюзии между двете християнски деноминации и техните предписания за праведно парти. “Баш българите” твърдо застават в окопа на лозето и бранят православната чест на свети Трифон – иконичен покровител на качествената реколта от грозде.

Това са същите хора, които гледат презрително на католическия карнавал около деня на Вси Светии и желаят родната култгура да се изчисти от чуждестранни влияния и да се капсулира в своята славянска самодостатъчност.

От другата страна на барикадата са модерните консуматори на световни трендове, които нямат търпение да ви оспамят из социалните мрежи с банални снимки на “светивалентински” сърчица, бонбони, цитати от Букай и прочие висококалорични концепции.

Защо да не вземем най-доброто от двата свята – салонното опиянение от лозарското честване и захаросаното очарование на романтичната фиеста. Разбира се, трябва да се внимава с наливната любов, защото двойният махмурлук дебне от ъгъла на задаващата се неделя.

Разумният човек трябва да има предвид и капиталистическите капани на международни празници като Свети Валентин. Едно от предимствата на добрия стар Трифон Зарезан е липсата на съмнителни шопинг инструкции. Тук фокусът пада върху потреблението на домашен алкохол, набляга се на собственото производство, а робуването на марки е опаковано в скептицизъм. Не искам да звуча като свиреп ляв заблуденяк, който ходи на Бузлужда с блузка на Че Гевара, но няма как да не маркирам пазарното прекаляване около Свети Валентин.

Празникът на Римокатолическата и Англиканската църква е анексиран от големите корпорации и е превърнат в огромна индустрия, доближаваща по своя фискален обем дори дните на епично харчене около Коледа. Скъпи романтични вечери, луксозни бонбони, почивки на местенца с човешки климат, плюшени сърчица, тематични филми с лош сценарий и безхаберна режисура, малки сладки, но надценени подаръчета… Целият този кич с червен цвят и във формата на стилизиран орган на кръвообращението идва малко в повече.

В крайна сметка различните форми на пиянство не се нуждаят от допълнителна религиозна, културна или пазарна мотивация. Наздраве! Или казано на най-модерен интернет български – Cheers!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.