Приключи операцията по издирването на изчезналите след срутването на моста в Генуа

Култовият Клуб „Седем“ в Търново чества една година на 7 септември Той се утвърди като средище за културни изяви

Независима експертиза искат близките на починалата в сливенската болница родилка

Сандански в трескава подготовка за „Пирин фолк“

Иранският външен министър: Европа не е готова да плати цената за ядреното споразумение

Гигантска акула страхувала океаните (инфографика) Звярът атакува отново, но от големия екран

Разраства се пожарът над Карлово

Тръмп разрешил на адвоката на Белия дом да сътрудничи на спецпрокуратурата

Спират водата в центъра на София утре

Труп на мъж изплува на Северния плаж в Бургас

Разследват палеж на два автомобила на автомонтьор От изпепеляване са спасени трета кола, стопанска постройка и близките къщи

Кипърски турски журналист подаде съдебен иск срещу Ердоган

Бразилия изпраща войски на границата с Венецуела

Свлачища и разрушени сгради след последния трус на остров Ломбок

Проф. Мария Балабанова: 20 минути на слънце стигат Най-много витамин D3 се синтезира в кожата между 11 и 15 часа

Неудобният мир

Ако сегашното споразумение се провали, в близко бъдеще не може да се очаква политическата воля за преговори

Уморен оптимизъм. Такова бе настроението след подписването на декларацията в Минск от президентите на Русия, Франция и Украйна и канцлера на Германия. На следващия ден заедно с умората започна да се стопява и оптимизмът.

Поначало бе ясно, че ключово значение за спиране на военните действия ще има политическата воля на страните в конфликта за спазване на договореностите и способността им да контролират събитията на терен, включително да предотвратят провокации на собствените си екстремисти. А в международен план – позициите и реакциите на отсъстващите от преговорната маса.

Съвсем според очакванията воюващите страни се опитаха да постигнат максимални предимства в буферните дни преди прекратяването на огъня. Както и да обвинят противниците си за нарушенията след влизането му в сила – едните за обстрела на Горловка, другите – за атаките срещу Дебалцево (за жертвите едва ли има значение чии снаряди полетяха първи). Но това даде повод и на двете страни да заявят, че засега нямат намерение да пристъпят към изтегляне на артилерията си, както го изискват договореностите.

Неочаквано обаче бе посрещането на президента Порошенко в Киев. Първо премиерът Яценюк заяви, че не вярва на споразумение с руски подписи под него. После лидерът на „Десен сектор“ Ярош обяви, че не признава договореностите и че неговите два батальона продължават бойните действия и успешно завземат нови територии. Същественото е, че тези два батальона от доброволци са част от украинската армия в района на бойните действия.

След въздишката на облекчение в Берлин и Париж овациите също бързо стихнаха. Европа бе завладяна от скептицизъм (за изпълнението на мирния план), граничещ с разочарование (относно неговото съдържание). Меркел и Оланд получиха обвинения, че са направили подарък на Путин, като са се съгласили на отстъпки, без да получат гаранции. Тезата за дипломатическата победа на Русия обаче странно кореспондира с обвиненията, че Москва минира изпълнението на едно изгодно за нея споразумение. А налагането на допълнителни санкции от ЕС няколко дни след „Минск-2“ едва ли би могло да се тълкува като стъпка към деескалация на напрежението.

Вашингтон също реагира в рамките на предвидимото – приветствайки споразумението като потенциално значима стъпка към мира и изразявайки резерви относно ангажираността на Москва и Донецк за неговото съблюдаване. Същевременно, търсейки баланса между тревогите на Европа от дългосрочна дестабилизация на отношенията с Русия и упреците на консервативните кръгове от Републиканската партия за загуба на американското лидерство в света, Обама остави отворен въпроса за евентуални доставки на оръжие за Украйна.

Очаквано в Москва нямаха никакви проблеми с контрола върху събитията – там нямаше критики към Путин, а и сепаратистите бързо ратифицираха споразуменията. Но пък отказват да осигурят достъп на наблюдателите на ОССЕ до района на бойните действия.

А най-неудобно в цялата история изглежда споменаването на превърналия се неочаквано в основен миротворец Лукашенко. Минск се оказа град в пространството, но не и столица на държава, чийто президент домакинства ключови преговори за мир.

Тази реакция определено не отдава дължимото на усилията на Меркел и Оланд да ангажират целия наличен дипломатически ресурс и да заложат личния си политически авторитет за постигане на мирно и дългосрочно разрешение на кризата. Декларацията от Минск предвижда не само конкретни действия за спиране на войната – тя разписва и необходимите мерки по изграждането на мира. Важно е, че наред с прекратяване на бойните действия, изтегляне на тежкото въоръжение, чуждестранните въоръжени формирования и наемници се изисква създаването на демилитаризирана зона и механизъм за международен контрол върху нея от страна на ОССЕ. Фиксирано е и ключовото за Украйна, а и за стабилността на мира в района възстановяване на украинския контрол върху руско-украинската граница.

Сред мерките за изграждане на мира следва да се отбележи акцентът върху най-неотложните проблеми на населението в района – възстановяването на социалните плащания (пенсии, детски надбавки и др.), прекъснати от Киев от месеци. Ангажиментът за конституционна реформа и децентрализация специално на областите Донецк и Луганск (който от страна на сепаратистите се чете като федерализация и право на вето върху членството на Украйна в НАТО), както и за провеждането на местни избори (означаващ непризнаване на изборите в двете области през миналата година) е насочен към създаването на дългосрочна правно-административна рамка за реинтегрирането на Източна Украйна. А приемането на закон за амнистията е максималното към момента доближаване до идеята за национално помирение, без което бъдещото съвместно съжителство едва ли би било възможно след толкова пролята кръв.

Две са значимите отсъствия в документа. Във формулировката за пълното съблюдаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна липсва обичайната добавка: „в международно признатите граници“. Което оставя отворен въпроса за Крим – когото Русия вече не счита за част от украинската държава. От друга страна, модифицаран е записът за продължаване на общонационалния вътрешноукраински диалог, което е свързано с непризнаването от Киев на властите в Донецк и Луганск като легитимни партньори за преговори.

Победа. Преди мира. И вместо договорения мир. Очевидно тази философия не е чужда нито на Киев, нито на Донецк. Независимо от заявленията, че решението може да бъде само политическо. И че отношенията между победители и победени по-скоро раждат нови разделения и реваншизми, отколкото служат за основа при изграждане на единно общество.

Едва ли е реалистично да се очаква, че ако сегащното споразумение се провали, в близко бъдеще може отново да бъде мобилизирана политическата воля за преговори. А цената, която ще бъде платена, докато се стигне повторно до политическо решение, ще бъдат няколко хиляди нови жертви. Украински граждани. Независимо от коя страна на барикадата са в момента.

 

*Авторът е директор на Института за икономика и международни отношения

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.