Предизборната кампания за местните избори започна. Веднага след края на първите сто дни на правителството политическите партии потърсиха възможност да се позиционират спрямо управлението - всяка в рамките на собствените си възможности и амбиции. Привидно дебатът се съсредоточи върху ратификацията на договора с банките, които би трябвало да осигурят възможността за теглене на до 16 млрд. лева дълг през следващите три години. Всъщност партиите потърсиха подходящ повод, за да определят отношението си към управлението, и така да привлекат вниманието на избирателите.

Дискусията за дълга не се води с финансови и икономически аргументи. Времето за нея отмина, тъй като тя трябваше да се развие преди приемането на бюджета за тази година. Ако някой наистина искаше да постави въпроса за ефективността на изразходването на публичните финанси, темата за дълга нямаше да бъде незабавно скандализирана, а точно това се случи. Договорът с банките бе скандализиран, за да не бъде поставен въпросът за причините, които водят до формирането на дефицит през последните шест години. Вместо това опозицията и част от подкрепящите мнозинството партии предпочетоха да се опрат на онова, което смятат, че познават най-добре - на пропагандата и агитацията.

Липсата на аргументи и отказът да бъде поета политическа отговорност насочиха енергията на политическото противопоставяне към създаването на нови и възраждането на позабравени митове. БСП и “Атака” заработиха в пълен синхрон, обвързвайки противопоставянето срещу правителството с водещите тези на проруската пропаганда. Представата, че дългът се взема, за да бъде откраднат, се съчета с усилията за раздухване на страхова психоза от участие на България във военни действия срещу Русия.

Михаил Миков заяви, че България може да се превърне във военна цел на Москва, докато БСП реши да се „бори за мир” пред президентството, а не пред руското посолство. “Атака” поде темата за военна мобилизация на българските граждани. Но уродливата конструкция намери своя „блестящ” завършек в изявлението на Волен Сидеров, че дългът се взема, за да се води война. Показателна за състоянието на българската държавност и политика е липсата на реакция на нетърпимост към подобен опит за злоупотреба с усещането за несигурност в българското общество.

Темата за дълга бе съчетана и с развитието на ситуацията в Гърция. Докато тече трескава подготовка за създаването на поредния мутант, наречен „българска СИРИЗА”, в публичното пространство се чуха твърдения, че и ако вземе дълг, и ако не вземе този дълг, България е застрашена от гръцки сценарий. Политици, които винаги са настоявали за увеличаване на публичните разходи, започнаха да призовават за умерено харчене, за да не се стигнело до „дългова спирала”. Неочаквано за мнозина, социалният популизъм започна да използва аргументите на либералната икономика, разчитайки на това, че публиката трудно се ориентира в специализираната материя на договора, който предстои да бъде ратифициран от Народното събрание.

Размерът на гръцкия дълг и определяното като „героично” поведение на новото правителство в Атина бяха употребени като пример за това как трябва да бъдат отстоявани национални интереси. На свой ред, постигането на временно отлагане в рамките на четири месеца бе огласено като „победа” в стил „Няма да платим! Няма да платим!”. Но комедията на Дарио Фо предизвика огромен интерес в началото на седемдесетте години, а днес самата Италия се отказа от пътя на Бепе Грило и неговите „Пет звезди”.

Маските паднаха. Оказа се, че опозицията на БСП и “Атака”, както и част от АБВ, е готова не само да се противопостави на НАТО, но и да заеме открито антиевропейска позиция, когато става въпрос за отстояване на режима на Путин. Привидната линия - „за” Европейския съюз и „против” НАТО, е премината. Всъщност новият политически съюз БСП - “Атака” винаги е изразявал позициите на онези, които са против всичко, което не поставя България в ролята на бивша 16-а република на СССР.

ДПС успя да се разграничи от тази кампания. Опитът за атака по темата за “възродителния процес” не доведе до очакваните резултати, а откри ново пространство за националпопулистка пропаганда. Критиката към договора за дълга бе проведена срещу Реформаторския блок уж заради подкрепата му за Патриотичния фронт. Движението продължава да следва тактиката си на индиректно противопоставяне срещу ГЕРБ, което има за цел по-скоро дестабилизиране на управляващото мнозинство. ДПС се намира в неизгодна позиция в началото на предизборната кампания и затова не е заинтересувано от рязко противопоставяне срещу управляващите.

Реформаторският блок подкрепи предложението на финансовия министър, без да спестява критиката си за начина, по който то бе представено в Народното събрание. Но реформаторите не се опитаха да спечелят доверието на ПФ така, както го направиха при подписването на декларацията за подкрепа на правителството. Вместо това се опитват да поддържат защитна дистанция спрямо темата за дълга, която влиза в противоречие със собствените им политически позиции.

ГЕРБ бяха оставени сами да отстояват необходимостта от договора с банките кредиторки. Всъщност това е позицията, в която управляващите се чувстват най-добре. Те знаят, че могат да разчитат на необходимата им парламентарна подкрепа дори и с цената на коалиционни компромиси.

Независимо от героичните пози, които отделни политици, включително от БДЦ, се опитаха да заемат, никой не желае избори. В същото време никой не е готов и да носи политическата отговорност за рязко съкращаване на публичните разходи още през тази година, а именно това би се случило, ако ратификацията не бъде подкрепена.
Гражданите все още не мислят за изборите през есента. Избирателите по-скоро се подготвят да наблюдават отстрани усилията на партиите да спечелят за пореден път гласовете им. Общият политически шум увеличава усещането за несигурност, но правителството няма алтернатива. Няма ентусиазъм, но и представите за предстояща катастрофа не се подкрепят от мнозинството. Спектакълът продължава.