През лятото на 2007 г. поживях в Бийстън хилс в Лийдс - квартал, населен с етнически пакистанци (около 20%) и емигранти от Африка, а през последните години се пълнеше и с пришълци от Източна Европа.

Пътят ми към автобусната спирка минаваше покрай магазини, осигуряващи разнообразие от национални храни и през едно каре от няколко преки, което въпреки британския тухлен екстериор, изглеждаше като малък Пакистан. След като сваляха училищните униформи, децата навличаха бели роби и хукваха след футболната топка пред погледите на старци с увити глави, клечащи по праговете. По ислямските празници в квартала имаше и служби, като малката сграда, ползвана за джамия, не побираше стотиците молещи се и те заемаха близкия паркинг. Из тези преки само допреди две години се бяха разхождали четиримата атентатори от лондонското метро, чиито бомби убиха преди 10 години 52 души и раниха над 700.

Тук някъде бе гонил топката и соченият за лидер на „Четворката от Бийстън” Мохамед Сидик Кхан. Биографията на родения в Англия и израснал в Бийстън терорист по никакъв начин не предвещавала завършека му. Предпочитал да го наричат Сид и бил силно прозападно настроен. 30-годишният Кхан работел като помощник-възпитател, имал едногодишно дете и бил силно ангажиран с общността си. Нещо повече, през 20-те си години Кхан е бил част от младежка банда Mullah Boys (или Mullah Crew), която сериозно се заела да изчисти Бийстън от наркодилърите на крек и хероин и постигнала известен успех. Младежите дори наели апартамент, в който заключвали свои съкварталци, докато им премине абстиненцията. Mullah Вoys обаче скандализирали родителите си, защото нямали нищо против водката и марихуаната и дори отскачали до местния бардак, маскиран като масажен салон. В един момент, след инцидент в нощен клуб, Сид решил да се обърне към исляма. Тъй като почти не знаел урду, на който преподавали имамите от общността им, попаднал на уахабитски проповедници, които използвали английски на службите си. Така стигнал и до ”Ал Кайда”.

Бомбата, взривена от него във влака на линия ”Съркъл” в Лондон, убила седем души. Кхан е бил познат на Mи-5, но разследващият го офицер бил прехвърлен по друг случай. През 2004 г. Сид-Кхан пътувал до Карачи с друг от бомбените атентатори - Шехсад Танвиир, чиято бомба уби още седем пътници. Другите двама самоубийци - Жермен Линдзи и Хабиб Хюсеин, отнеха живота на още 41 души в метрото и в двуетажен автобус на 7 юли 2005 г. Като изключим Линдзи, който е роден в Ямайка, другите трима бомбаджии са родени в Англия.

Авторите на две от многото книги за атентаторите, както и много анализиралищи журналисти смятат, че „гетоизацията” на Бийстън хилс е част от факторите за радикализацията на четворката.

Подобен е профилът и на братята Шериф и Саиф Куаши, които разстреляха в началото на годината 12 журналисти в парижкия сатиричен вестник „Шарли ебдо”. Двамата са родени в Париж, а родителите им са от марокански произход. През януари 2005 г. 22-годишният Шериф и брат му Саид, който тогава е на 24 г., са арестувани в рамките на операция по разбиването на джихадистката мрежа „Бют-Шомон”. Саид е освободен, но Шериф остава в ареста. Адвокатът му Венсан Оливие си спомня, че Шериф е бил доставчик на пица и със спечелените пари си купувал основно хашиш. "Шериф беше бедно момче, което не знаеше какво да стори с живота си, което живееше от днес за утре и което бе срещнало хора, които оставиха у него впечатление, че е важна личност", разказва Оливие. Сред „тези хора” е имамът Фарид Бениету, който е помогнал на петдесетина млади французи да станат последователи на радикалния ислям.

В България нямаме милионно население от азиатски или северноафрикански произход, изповядващо исляма за разлика от западноевропейските държави. Бежанците от Сирия, Ирак и Афганистан, които влизат у нас, са устремени към Западна Европа и много малка част от тях ще станат български граждани. Имаме обаче едно малцинство, което е много по-маргинализирано от британските пакистанци или французите от Магреба. Това са ромите, които живеят по нашите ширини може би още от ХI-ХII век. На преброяването през 2011 г. като роми се самоопределят 320 761 души, но според други данни може да са 800 000. Не е ясно колко от тях са наистина извън системата, но е факт, че радикалният ислям вече е сред тях, като замества липсващата интеграция.

В края на ноември миналата година пазарджишкият квартал „Изток" осъмна блокиран от ДАНС, жандармерията и полицията. Тогава беше арестуван проповедникът Ахмед Муса, а 26 души бяха прибрани за 24 часа. "В Сирия се бият наши братя. Ние трябва да станем достатъчно хора, за да направим "Ислямска държава” и тук", е казал Муса, цитиран от таен свидетел. На заседанието на Пловдивския съд преди седмица бяха изкарани данни, че Муса и негови поддръжници са прекарвали чужденци през България в посока Сирия. Притесняващи снимки и видео бяха „открити” и във фейсбук профила на Ремзи Хасан, които явно проповядва в Харманли, без да има нещо общо с Главното мюфтийство. Освен снимки със знамето на „Ислямска държава” и роми със знака на бойците на ИДИЛ в профилите на приятелите му можеше да се види и видео как мургави хора слушат в апартамент проповеди на български. Албумът със снимките бе озаглавен „харманлийски салафити”. От видеото пък става ясно, че „салафитите” в апартамента слушат на български откъси от колекцията Risale-i Nur на кюрдския сунит Саид Нусри (1877-1960 г). Смята се, че коментарите му върху Корана (6000 страници) с модерния си език са помогнали за възраждането на исляма в Турция и той има милиони последователи по цял свят.

Ремзи Хасан е известен на службите ни. Терористите от Бийстън и братята Куаши също са били известни. Във Великобритания се опитват да лекуват обществото си с образование, правителството налива милиони в строителството на нови училища. У нас идеята на ДПС за забавачки във всеки ромски квартал, за да научат децата български език преди първи клас, не беше посрещната добре в парламента. В предизборно време не са популярни виждания за ромската интеграция, а точно обратното. Гласове в урните събират изявления за ромите, които в други държави биха били обект на разследване и съдебни дела.

Уроците от Англия, Франция и от другите държави са ясни - ако не бъдат интегрирани маргинализираните малцинства, се намира някой да втълпи на младежите, че са „важни личности”, а не Fuckung Pakis, les beurs или „мръсни мангали”. Последиците са ясни - ислямизация, тероризъм и т.н.

Тъй като интеграцията у нас е само на книга, точно това ни чака - тероризъм.