Вместо с болезнени проблеми Плевнелиев ни занимава със себе си

Обществото и партиите са сериозно разтревожени от намерението на управляващите да емитират нов дълг - по всички данни значително надхвърлящ нуждите за рефинансиране на старите дългове. Защо? И обществото чака отговор на този въпрос. Защото утре ще плаща.

Обществото и партиите са сериозно разтревожени от необявената война на Запада (и САЩ в частност) срещу Русия, от дрънкането на оръжия, икономическите санкции, които засягат и Европа и нас. Защото за това плащаме (Южен поток ни подмина, земеделските производители нададоха вой), а и ще плащаме още. Обществото се вълнува и дали плътното прилепване на Плевнелиев (и външния министър Митов) до позицията на „ястребите" в американската външна политика е добро за нашата страна.

Разбира се, по всички тези въпроси президентът Плевнелиев се усуква. Той, видите ли, се изненадвал единствено, че правителството не успяло да обясни добрите си намерения за дълга - иначе всичко било наред. Той - най-големият радетел за увеличаване на военните ни разходи - се възмущавал, че някой плашел българите с конфронтацията с Русия. Как не ги било срам „в година на несигурност да си играят със страховете на хората."

И вместо с тези болезнени проблеми „в година на несигурност" той ни занимава с увеличаването на неговите правомощия, с претоплената манджа на референдума за изборната система, обилно гарнирано с „Реформи" - в пенсионната система, сектор „Сигурност, енергетиката (какво ли има предвид, например, с „реформата" в енергетиката и колко ще ни струва това!). Заявява решителност да инициира промени в конституцията, да се промени балансът между властите ... но сега не било време за Велико народно събрание.

Възниква въпросът защо ни занимава със себе си след като не предлага нищо конкретно, а и не взема отношение по злободневните въпро? Отговорът е очевиден - президентът иска да привлече внимание и да заяви присъствие. Заедно с това иска да въвлече партиите в политическо говорене, в опит за противопоставяне, пародия на дебат с него. Затова е и т.нар. „месец на политическите консултации", от който да остане говорилнята „за" и „против" референдумите. Говорилня, от която той да се измъкне като радетел да се чуе волята на народа, като истинския „обединител на нацията". Накратко да изиграе сценката - „добрият президент срещу лошите партии".

Защо му е всичко това? След като Борисов го отсвири с репликата „що да не се напънем да сложим една жена за президент", Росен Плевнелиев осъзна, че е недолюбван, че вече не е избраникът на ГЕРБ и едва ли ще му предложат дори достойно оттегляне от президентската надпревара. Очевидно, това не му хареса. И още тогава се опита да изръмжи - който си прави сметки за президентските избори отсега, ще сбърка. Същото, което казва и в настоящата си изява. Едва ли ще му се получи, обаче Първанов го отсвири (не се яви да си дебатира с него). Вероятно и другите партии ще изпратят „Б" или „С" отборите си на т.нар. „месец на политическите консултации", докато президентът осъзнае горчивата истина. А тя е, че той беше „сложен" на този пост и че никой няма да застане зад него, след като е престанал да бъде полезен за „сложилия го". (Дори ако заема позата на „супер ястреб" и най-верен приятел на НАТО и въоръжаването.)