Повече от 10 хиляди българи от всички краища на страната се изкачиха на връх Шипка за честванията на националния празник 3 март. Стълпотворението образува 10-километрова колона от паркирани автомобили в подножието на Паметника на свободата. Полицаи не допускаха качването на алкохол и оръжие към паметното място, както и на видимо нетрезви хора.

"Има опасност от изискванията за политическа коректност и желанието за опоетизиране да забравим да наричаме нещата с истинските им имена. Шипка не е симпозиум, не е философски салон или мирна конференция, Шипка от преди век и половина е пот, барут, стомана и кръв", каза в емоционалното си слово за 137-та годишнина от Освобождението вицепремиерът Томислав Дончев. Той бе единственият висш представител на властта, който участва в тържествата в подножието на паметния връх. Заедно с него на официалната трибуна присъстваха още депутати, областните управители на Стара Загора и Габрово и кметовете на Казанлък и Габрово. Множеството хора обаче обърнаха гръб на властта и игнорираха тържеството, като едва стотина души останаха да чуят словата на официалните лица.

"Страхувам се да не започнем да приемаме дупката от куршум в униформата като дефект на облеклото или назъбения щик като следа на времето. Черновата на мирния договор е написана тук, а после само изрядно оформена от някой имперски чиновник. Всяка буква е литър кръв, всяка дума е боен вик, всеки ред е залпът на батареите, всяка страница е безсънна нощ. Искам да се помни това, защото не чиновниците и приписвачите обръщат историята, даже историците не могат, а тези, чиито кости лежат още тук", каза в словото си Томислав Дончев. И припомни на множеството, че трябва да оставим на децата си поне толкова България, колкото сме получили от предците си.

"Историята не помни нищо от диванния уют, нито от мърморенето, нито от оплакването, нито от оправданията. Следи по нея остават само разбитите нозе, бойният вик, писъкът на куршумите, големите победи и големите каузи", завърши вицепремиерът.

Преди него Великотърновския митрополит Григорий отслужи панихида за загиналите за свободата на България. Празничното настроение бе увенчано с предълго хоро в подножието на паметния връх.

С революционни песни и с химна на уста болшинството от хората се изкачиха до Паметника на свободата. Нямаше конфликтни ситуации и политически скандирания. Сред най-малките поклонници бе и 2-годишният Николай от Варна, който баща му стискаше с всичка сила до гърдите си, за да не го отвее ураганният вятър. При инцидент пострада и малко дете, което паднало по мокрите стълби, наложи се линейка да отведе за преглед малчугана. Лошото време, студът и снеговалежът обаче не уплашиха хората и повечето изкачиха стъпалата до Паметника на свободата. До върха стигна и Стоян Стоянов, макар да бе в инвалидна количка, старци пък бяха придържани от деца и внуци, за да се поклонят пред Паметника.

Ултрамаратонецът от Казанлък Ради Милев пробяга за пореден път разстоянието от Града на розите до върха в чест на празника.