“Аз и екипът ми имаме конкретна задача за реализиране на Стратегията за съдебна реформа, която или ще реализираме, или ще се върнем към старите си занятия.” Думите са на министъра на правосъдието Христо Иванов. И като че ли през 100-те дни управление на кабинета “Борисов 2” той дава знак, че ще следва линията на реформатор в иначе консервативната съдебна система.

“Неопитен младеж, без ден стаж в съдебната система, най-известен като протестър срещу кабинета “Орешарски”, го наричат снизходително критиците. За други обаче Иванов е млад мъж, посветил цялата си кариера в неправителствения сектор, а сега в Министерството на правосъдието (МП), на очакваната от цялото общество промяна в съдебната власт.

Появата му в държавното управление обаче бе белязана със скандал заради неспазване на правилата. Оказа се, че министърът е с отнети адвокатски права, защото не е плащал членския си внос. Занемарил задълженията си към Софийската адвокатска колегия от 2009 г. и оттогава на два пъти е порицан и шест пъти глобен. Когато новината стана публично известна, членският внос и глобите бяха платени.

Някои ще запомнят Иванов и с това, че на петия ден като министър в кабинета “Близнашки” излезе във ваканция. Бе засечен в спортен екип и бeйзболна шапка на Терминал 2. От министерство на правосъдието съобщиха, че отпуската му е заради “щастливо лично събитие”. Отишъл в Брюксел да помага на бременната си съпруга. Днес Иванов вече е баща.

Веднага след като пое МП в кабинета “Борисов 2” министър Иванов заяви, че “няма обяснение” защо Висшият съдебен съвет (ВСС) не открива процедура по избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС). Каза, че това е “лош сигнал” и че новият съдия №1 трябва да е “най-добрият кандидат по обективни критерии”, а не по “предварителни договорки”.

В деня на избора обаче министърът не беше във ВСС. Предпочете неформалното заседание на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи” в Рига.

“Изборът беше с предизвестен край,” обобщи след завръщането си той. И заяви, че с неявяването си пратил сигнал за “общия фон на недоверие” към работата на ВСС.

Несъмнено най-големият актив на Иванов е изготвянето на Стратегията за съдебна реформа. Макар и да породи много вътрешни полемики, тя беше похвалена в доклада на Европейската комисия, а Народното събрание я прие със 173 гласа “за”.
И докато получаването на политическа подкрепа за стратегия с добри намерения е сравнително лесно, сега предстои Иванов и екипът му да изработят и защитят промените в законите, чрез които общите цели да се превърнат в резултати.

Министърът остава в историята на 100-те дни управление и с непримиримостта си към публично огласените нарушители в системата. След редица публикации МП образува проверка на всички синдици у нас, а добилият скандална слава Панайот Велков бе заличен от списъка на синдиците заради нарушения. По инициатива на Иванов започнаха и четири дисциплинарни дела срещу съдии. Бившата зам. правосъдна министърка Сабрие Сапунджиева бе изгонена от незаконно използвано ведомствено жилище. Същата процедура беше задействана и за пенсионирания член на ВСС Радка Петрова. За първи път от години беше проведен и конкурс за частни съдебни изпълнители и беше насрочен такъв за нотариуси.

Син на дисидентка, учил в Богословския факултет

Малцина знаят, че Христо Иванов е син на проф. Мария Бойкикева - първия председател на дисидентския Клуб на гласност и преустройство през 1988 година. Не са мнозина и онези, които предполагат, че е учил една година в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Мечтата му още тогава обаче била да следва право. Приет е и във втори курс вижда обява, че “някакви американци”, както сам той ги определя, търсят помощник, който да се занимава с правната реформа. Така започнал работа в Американската асоциация на юристите.

Визитка

Христо Иванов е роден през 1974 г. в София. Завършил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализирал е в САЩ. Работил е по редица проекти в Американската асоциация на юристите, както и като независим консултант. От 2006 г. до 2014 г. е програмен директор на Български институт за правни инициативи.
От 6 август до 7 ноември 2014 г. е зам.-премиер и министър на правосъдието в служебния кабинет “Близнашки”. Заема същия министерски пост и в кабинета “Борисов 2”.

Диана Ковачева,

бивш министър на правосъдието:
Оценката ми за работата на министър Иванов е положителна. Аргумент в тази посока е изработването на Стратегията за съдебна реформа.
Препоръката ми е да бъдат предприети мерки в две посоки. Внасяне в парламента на проекта за промени в Закона за съдебната власт, който предвижда въвеждане на електронно правосъдие и индивидуална норма за натовареност на магистратите. И спешни промени, които да осигурят реални проверки на декларациите за конфликт на интереси и на имуществените декларации на магистратите.

Емануил Йорданов,

бивш вътрешен министър:
В изявите на правосъдния министър се наблюдава желание да бъде свършена някаква работа. Но трудно възприемам в какво се изразяват добрите му намерения. Стратегията изобилства от общи приказки. Няма конкретика. Не виждам да има и сериозна подкрепа за министъра както в самото правителство, така и в парламента.

Явор Нотев,

зам.-председател на НС и член на Правната комисия:
Заради липсата на съдържание в стратегията, с подкрепа на гласуването й в НС Иванов беше повече подведен, отколкото подкрепен. Стратегията е форма без съдържание. Министърът трябваше да бъде авторитетна, тежка и сериозна фигура, която да обедини гилдиите, но тази роля не му се удава. Повече са очакванията към него, отколкото докладваните резултати.