„Екзакта”: Големият процент от българите искат запазване на Комисията по досиетата

Шофьор на автобус в София намери и върна портмоне с пари

За провокация и за подхвърлени пари в случая с Иванчева и дума не може да става, заяви Сотир Цацаров

Валери Симеонов: НСТС единодушно отхвърли законопроекта за изменение и допълнение на КСО

Модерен лазер за лечение на ретината заработи в Медицински университет-Варна

Санкт Петербург – Градът на Петър или Версай на Изтока

За 101 места за субсидирана заетост кандидатстват общините в Сливенска област

15 училища и два ВУЗ-а участваха в Панорама на образованието в Сливен

Мъж се хвана на работа, близки и полиция го дирят

Надал се уплаши от Григор

Окачват разпятия във всеки кабинет на властта в Бавария Хорст Зеехофер: Ислямът не принадлежи на Германия

Малолетен убиец отива в интернат

Анна Мария Петрова-Гюзелева представи стихосбирката си „…А душата знае“ в Павликени

Жителите на Косовска Митровица дължат 13 млн. евро за вода

НОКА иска промени в стандарта за българските млечни продукти

Владислав Горанов: Министърът на изненадите

Изборът на Владислав Горанов за финансов министър не изненада никого. Той има богат опит в сферата на публичните финанси, а и беше финансов зам.-министър в предишното правителство на ГЕРБ. Въпреки това няколко негови спорни стъпки хванаха неподготвени експерти, политици, социални партньори и дори министри.

Първата изненада бяха промените в осигурителния кодекс, представени като даване право на избор на хората да решат дали да продължат да се осигуряват в частен пенсионен фонд, или да прехвърлят парите си в НОИ. Министри, политици и представители на пенсионните фондове научиха от медиите за готвените промени.

Последва горещ дебат в парламента и финансовият министър обеща да поправи пропуските с допълнителни законови промени. Спорните текстове бяха гласувани, а обещаните поправки се загубиха по пътя за парламента в безкрайния дебат за пенсионната реформа. С тази изненада обаче беше постигната и друга цел. Депутатите гласуваха на среднощен маратон бюджета за 2015 г. без никакви обсъждания.

Че народните избраници масово не разбират какво гласуват стана ясно и при другия голям дебат, предизвикан от финансовия министър. Той се развихри във връзка с ратификацията на договора с 4 банки, които ще посредничат на България при поемането на дълг от външните пазари до 2017 г. Според средносрочната глобална програма на правителството става въпрос за 16 млрд. лв. По време на обсъжданията стана ясно, че близо 12 млрд. лв. от тях са необходими за покриването на стари задължения. В същото време в бюджета за тази година е предвидено от външните пазари да се вземе над половината от тази сума (6,9 млрд. лв.).

Нуждата да се финансират дългът и дефицитът отдавна е известна, но за самата програма стана ясно в началото на февруари от съобщение на рейтинговата агенция „Мудис”. Неочакван се оказа и фактът, че договорът с 4-те банки вече е сключен, и то по силата на споразумение, договорено още при отпускането на мостовия кредит за изплащане на гарантираните влогове от КТБ. Все пак след 45-минутна реч в парламента министърът успя да убеди депутатите да подкрепят договора. Така той си осигури комфорта да не иска одобрение от парламента всеки път при вземането на нов външен дълг.

Изненадващо бе и отмятането на финансовото министерство от идеята за поставянето на измервателни уреди в резервоарите на ведомствените бензиностанции – било достатъчно тези обекти само да се регистрират в НАП. Отстъплението бе особено необяснимо предвид изчисленията на ведомството, че хазната губи над 1 млрд. лв. от нерегламентирана търговия с горива. Министър Горанов все пак обеща, че след като приключи регистрацията на ведомствените бензиностанции, ще бъдат разписани нови, по-строги мерки, включително поставяне на измервателни уреди в някои бензиностанции.

Без излишен шум и изненади финансовият министър все пак успя да се справи с някои важни за хората въпроси, като изплащането на 3,6 млрд. лв. гарантирани влогове в КТБ. Предприети бяха и промени в Закона за гарантиране на влоговете, които да осигурят по-бърза процедура за потърпевшите при евентуални нови такива ситуации.

Пред Горанов остават нелеките задачи да ограничи бюджетните дефицити и дълг, да повиши приходите в хазната и да подобри ефективността на публичните раходи. От това ще зависи дали ще е успешен финансов министър.

Визитка

Владислав Горанов е роден на 30 април 1977 г. в Плевен. Завършва математическата гимназия в града, после счетоводство и контрол в Стопанската академия в Свищов. Започва професионалната си кариера в земеделското министерство като специалист по извънбюджетни сметки и фондове, после оглавява дирекция „Финансова политика”. През 2001 г. постъпва в Министерството на финансите, където от август 2009 г. до април 2013 г. е зам.-министър. Депутат в 42-рото народно събрание, но напуска по собствено желание и оглавява Общинска банка. Женен, с две деца.

Академични амбиции

Владислав Горанов в момента е докторант в УНСС в катедра „Човешки ресурси и социална защита”. Според запознати дисертацията му е посветена на това как да се подобри пенсионният модел. По всичко личи, че министърът ще натрупа много преки впечатления за научното си изследване, особено като се имат предвид законодателните промени, които успя да прокара в края на миналата година. Чрез въвеждането на възможността хората да се откажат от вноските си за втора пенсия в частен пенсионен фонд министър Горанов предизвика остра реакция от страна на представителите на пенсионноосигурителните дружества и на икономисти.

ЕДНО

КЪМ ЕДНО

Георги Ангелов,

икономист:

Горанов приключи успешно финансовата година въпреки катастрофалната бюджетна ситуация, организира изплащането на гарантираните влогове в КТБ в срок, подготви много бързо бюджета за 2015 г., който влезе в рамките на европейските изисквания за дефицит и дълг. Все пак не всички цели бяха постигнати. Парламентът отложи пенсионната реформа. Беше бламирано и поставянето на измервателни уреди на ведомствените бензиностанции. Финансовият министър показа известен проблем с комуникацията, например в началото на дебата за дълга. Но все пак НС насърчи министъра да ограничи дълга и дефицита.

Любомир Дацов,

бивш зам.-министър на финансите:

Бюджет 2015 г. не е достатъчно амбициозен по отношение на дефицита. Това важи и за следващите 2 години. Дискусията за частните пенсионни фондове беше абсолютно излишна и измести дебата за бюджета и приоритетите на правителството. Депутатите чак при обсъжданията на т.нар. дълг разбраха какво са гласували със закона за бюджета.

Красимир Ангарски,

финансист:

Един министър може да се оцени за това, което е направил най-рано след 10 години. Министър Горанов е млад, амбициозен експерт, израснал в Министерството на финансите. Трябва му обаче още политически опит. Надявам се, че споровете в НС за ратификацията на договора с 4-те банки ще му бъдат за урок.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.