Каузата е да направим работеща България, в която се намалява бедността и се създават работни места. България на младите, която се грижи за своята младеж, която им дава възможност да работят, да правят кариера и да си гледат децата тук!” С тези думи кандидат-президентът на БСП Ивайло Калфин закри предизборната си кампания през есента на 2011 г.

Три години по-късно той получи шанс да изпълни предизборните си обещания. Но по ирония на съдбата не като държавен глава, излъчен от левицата, а като вицепремиер и социален министър от отцепниците от АБВ. При това в правителството на политически враг №1 на социалистите - ГЕРБ, което при първия си мандат (2009-2013 г.) предизвика гнева на бедните със замразяване на пенсии, помощи и заплати.

Неслучайно в първите си интервюта Калфин трябваше да отговаря на въпроси няма ли да остане безгласна буква в кабинет, който в предишното си управление затегна здраво колана на социалните плащания. Още в първите седмици решенията за повишаване на минималната заплата, даване на добавки към пенсиите за Коледа и обещанието да има такива и за Великден показаха, че на политиката на рестрикции е сложен кръст.

Друг е въпросът дали това се дължи на по-убедителните аргументи на Калфин в традиционния спор между социалния и финансовия министър за ръст на доходите или на промененото разбиране на премиера Бойко Борисов за финансовите рестрикции. С решителната си роля за убеждаване на депутатите от АБВ да подкрепят плана на Министерството на финансите да вземе 16 млрд. лв. дълг в следващите 3 години Калфин доказа, че е екипен играч в отбора на ГЕРБ, въпреки че не пропусна да „ухапе“ колегата си Владислав Горанов за „неадекватния начин“ на представяне на темата.

Като външен на системата човек в първите дни Калфин бъркаше името на министерството, което управлява, наричайки го с доста отдавнашното му име “на социалните грижи”. Но показа, че се учи и бързо напипа болезнените теми в най-големия проблем - пенсионната система. При встъпването си в длъжност той обяви реформирането й за цел №1. Същото направиха и последните четирима социални министри. По техен пример Калфин създаде съвет с участието на експерти от синдикатите, работодателите, НОИ, научната общност, в който покани и депутати. Разнородната компания направи мечтания консенсус невъзможен. Два месеца след първото заседание експертите не са постигнали съгласие по нито един съществен въпрос, а до обсъждане на парливи проблеми, като пенсионна възраст за военни и полицаи и инвалидните пенсии, дори не се е стигнало.

С идеята си за повишаване на осигуровките за пенсия и безработица Калфин си навлече гнева на работодателите, които заплашиха, че ако предложението му се приеме, ще напуснат тристранката и ще излязат на протест. Използвайки опита си на дипломат №1 от кабинета на тройната коалиция, социалният министър засега успява да тушира напрежението и възстанови работата на тристранния съвет.

Със сигурност Калфин ще трябва да извика на помощ дипломатическите си умения, за да доведе докрай промените в Закона за семейни помощи за деца, срещу които се натрупаха доста критики. Засега липсват идеи за реформиране на пазара на труда, с които да се улесни наемането на работници. Загадка остава и внезапната и неаргументирана смяна на шефа на Агенцията по заетостта, особено на фона обещанията за прозрачно и открито управление.

Визитка

Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършва магистратура по международни икономически отношения в УНСС. Притежава магистърска степен по международно банкиране от университета в Лофбъро, Великобритания. Специализирал е в Белгия, Корея, Великобритания, САЩ. Избиран е четири пъти за народен представител. От 2005 до 2009 г. е вицепремиер и министър на външните работи. През 2009-2014 г. е евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.