РУМЕН ДРАГАНОВ*

Ситуацията с летния сезон е критична, но пазарът още не е загубен

Нашите хотелиери трябва да наложат бързото въвеждане на ваучери за почивка като елемент от социалната политика на предприятията

Политиката на руското правителство за 2015 г. е да обърне посоката на пътуванията на руснаците, като ги пренасочи към вътрешния пазар. Очаква се през 2015-а пътуванията на руски туристи зад граница да спаднат с близо 50%, или с около 8 милиона, при 17,6 млн. през 2014 г.

Сега в Русия тече патриотична кампания с мотото „ Да служим на родната икономика". Една след друга се предлагат централизирани програми и теми за патриотични пътувания - „Туристически компас", „Успешна Русия", "Руски източен кръг"... Създадена е специална структура за пропаганда на вътрешния туризъм в централната администрация на „Ростуризъм". Очаква се ръст от 30-40% на вътрешния пазар през 2015 г. В тази връзка се провежда мащабна кампания за реклама на вътрешния руски пазар. Амбициите на правителството в Москва са туристите в Крим от 400 хил. да нараснат на 4 млн. още през 2015 г. Днес в Русия се възхвалява всичко, което може да бъде предложено - от дворците и резиденциите на руските царе и летните вили, свързани с руските класици, до далечни дестинации като Камчатка, която обслужвала едва 50 000 туристи, докато съседна Аляска - 2 млн. Обяснява се, че има остров с наименование Сахалин, който бил руски и много красив. Описва се синьото езеро Байкал и прекрасното олимпийско село в Сочи. Като забележителна атракция се посочва космодрумът в Плесецк. Стратегията включва и ограничения за пътуване на руски чиновници в страни, „наложили санкции".

В подкрепа на оставането у дома идва евтината водка, сривът на руската рубла с 50% и скокът на световните валути през последните седмици, които обезсмислят плащането на задгранични пътувания с цена от 600 долара нагоре, и то без стойността на самолетния билет и трансферите.

Вярно е, че дестинации като Турция, Тайланд, Египет, Кипър, Гърция и много други прилагат неимоверни усилия да привлекат руските туристи с всевъзможни оферти. Но руските туроператори наричат твърде преувеличено мнението, че се предлагат пакети на неимоверно ниски цени - намаления от 40%, облекчени разплащания в рубли по стари цени, намаления на цената на чартърите и други екстри. Те се оплакват, че за такива намаления повече се говори и пише, но не се потвърждават от контрагентите и като цяло пътуванията на руснаците излизат доста по-скъпи отпреди. За пример дават именно Турция и Гърция. Дори и Египет, за където по принцип цените са неимоверно ниски, сега изглежда скъп заради скока на долара. Независимо от всичко това обаче основните дестинации, към които ще се насочат руснаците през 2015 г., са Турция, Тайланд и Египет.

В тази ситуация България трябва да си отговори на въпроса: „Искаме ли руски туристи?" Като че ли отговорът е ясен, но не съвсем. През последното десетилетие сме свидетели на неглежиране на този пазар от всички досегашни правителства - „мишкуване" на централната администрация по визовия въпрос, непазарно отношение към предлаганите у нас туристически продукти, отвратително отношение на министерската администрация към изоставените по летища бедстващи руснаци, липса на адекватна имиджова реклама. На свой ред браншът сякаш пропусна възможността да се обедини на национално ниво и да инициира успешни политики за издаване на визи на руските туристи на границата (както направи браншът в Кипър), да създаде механизъм на гаранционен фонд на територията на Република България, който да гарантира туристическите пътувания с обща цена (както се прави навсякъде в Европа), да провокира своевременното създаване на регистър на туристическите атракции - публична собственост, чрез който да се регламентират държавната помощ при рекламата и чартърните превози на туристи към дестинацията (както направиха в Турция), да инициира своевременно създаване на клиринг за разплащането в рубли, без да се минава през друга валута (какъвто отново е случаят в Турция).

Българският туристически бизнес забави своевременното иницииране на мерки за компенсиране загубите от руския и украинския пазар през 2015 г. Необходими са спешни мерки за целево стимулиране на пазарите в ЕС и България, по-специално туроператори от ЕС и България за техни рекламни кампании, когато в офертата са включени посещения на туристически атракции публична държавна собственост (както прави туристическият бранш във Франция). Да наложи прилагането на допълнителни визови облекчения за туристи от Турция, притежаващи зелен паспорт при получаване на виза за посещение на определени туристически дестинации в България с предварително закупен ваучер за туристически услуги (както направи браншът в Гърция). Да наложи на правителството да бъдат предприети мерки заедно с другите страни от ЕС за намаляване на младежката безработица, като се договорят програми за обмен на безработни младежи аниматори, екскурзоводи и турлидери за работа на туристически атракции публична държавна собственост (по програмата „Клио" и както предлага председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер). Да изиска от правителството да създаде регламент за насърчаване продажбата на български храни и продукти в местата за хранене, което трябва да бъде основна цел в Концепцията за туристическо райониране на страната.

Българският туристически бранш трябва да изиска от министъра на туризма да развие крос-туристически рекламни акции за стимулиране на вътрешния туристически пазар, свързани посещения на туристически атракции публична държавна и публична общинска собственост, вписани в регистъра на туристическите атракции към министерството. Нашите хотелиери трябва да наложат бързото въвеждане на ваучери за почивка като елемент от социалната политика на предприятията, с което да инициират допълнителни над 160 000 почивки това лято, които да компенсират отлива на туристи от руския пазар.

Предстоящият летен сезон ще се превърне в истинска катастрофа, ако родният туристически бизнес спешно не бъде подпомогнат от държавата. Той е този, който ще обслужи над 7 млн. български и чуждестранни туристи в България през сезона лято 2015. Той заедно със съпътстващите отрасли ще създаде 320 000 работни места в националната икономика.

*Авторът е председател на Института за анализи и оценки в туризма.