НИКОЛАЙ ХАДЖИГЕНОВ*

Щом у нас се случи събитие с трагичните размери на убийството на момичето във Велико Търново, веднага на сцената излизат гръмогласни политици, които със страст кълнат “убийте!”. Които с крясъците си за въвеждане на смъртното наказание ограбват дори мъката на жертвите и на техните семейства.

Лесно е да мразим, особено ако цялата негативна енегрия съзнателно е насочена към един конкретен етнос, обвинявайки го за всички земни грехове. Само че докато гледаме в тази посока, не виждаме или забравяме за главното - големите престъпления, която се извършват непрекъснато от всяка власт през последните 25 години.

Същите тези политици, докато крещят „смърт“, са съвсем наясно, че това не може да стане в рамките на ЕС. Нещо повече, много отдавна законодателно сме приели, че правото на живот е основно човешко право. Отделен е въпросът, че основната причина за премахване на смъртното наказание е, че то не работи. Не работи за обществото и в борбата с намаляването на престъпността, иначе куршумът е безпощаден.

До ден днешен в Китай разстрелват дори за дребна корупция, при това десетки и стотици хора. Както добре знаем, въпреки това корупцията не е спряла.

Престъпниците не вършат деянията си според тежестта на наказанието, което ги заплашва, а заради твърдото им убеждение, че точно тях няма да ги хванат или пък не им пука. Нещо повече, когато е налице смъртно наказание, те губят и малкото си задръжки, знаейки каква е алтернативата и тогава убиват много повече.

Смъртното наказание не решава проблема дори със възмездието - не е в състояние дори да отмъсти, това древно послание, закодирано във всеки от нас. Дори след изпълнение на смъртно наказание нищо не е в състояние да запълни празнотата в душите на близките, оставена от престъплението. От друга страна, 25-30 години лишаване от свобода или доживотен затвор обрича извършителите на жестоко наказание.

Изследванията показват, че след 5 г. изтърпяване на наказание лишаване от свобода при строг режим в психиката настъпват необратими изменения. И накрая, но не и по значение - възможността за грешка, която е непроправима при смъртно наказание. Подобни грешки се случват непрекъснато във всички държави с действащо смъртно наказание независимо от факта, че там прокуратурата и полицията са истински и работещи, не като у нас. Просто системата не е съвършена и не може да бъде, защото решенията се вземат от хора, а безгрешни няма. А какво би се случило у нас, където прокуратурата често изпълнява политически и прочее поръчки, а полицията се е превърнала в статистически орган, броящ трупове. Така че нека да не се подлъгваме по евтините трикове на политиците, които се опитват да ни вържат в играта на тронове. Истинската борба с престъпността е чрез контрол.

Ние трябва да контролираме политиците, а чрез тях полиция и прокуратура. В крайна сметка те работят за нас, гражданите, колкото и да не им се вярва.

* Авторът е адвокат и блогър.