Синдиците спират разграбването на КТБ

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Временни синдици влизат в Корпоративна търговска банка, за да спрат разграбването на активите и да възстановят неправомерно разпореденото имущество на банката. Това реши парламентът с приетите спешни промени в Закона за банковата несъстоятелност.

Синдиците ще могат да преразглеждат решенията за освобождаване на обезпечения по кредити и вдигане на запори, както и да завеждат отменителни искове на сделки по отношение на трети лица, които са се облагодетелствали неправомерно от имуществото на КТБ.

Така на практика държавата вече има правен механизъм, с който да защити активите си и парите на данъкоплатците.

Само за няколко месеца активите на Корпоративна търговска банка са се стопили до 1,835 млрд. лв., показва незавереният финансов отчет на КТБ за последното тримесечие на 2014 г. Само в периода от октомври до декември те са намалели със 733,8 млн. лв. и с над 4 пъти в сравнение с края на май, когато банката все още работеше.

По данни на БНБ към 30.09.2014 г. общата сума на активите на КТБ бе в размер на 6,662 млрд. лева. През октомври одиторските фирми излязоха със заключението, че трябва да се направят обезценки на активи на банката в размер на 4,222 млрд. лева. Голяма част от тези пари са кредити, раздавани на свързани с Цветан Василев кухи фирми по времето, когато той е бил мажоритарен собственик на банката.

Схеми

Активите на банкера и свързаните с него фирми са неизброими и според неофициалната информация са на стойност милиарди левове.

В същото време фирмената история на Цветан Василев е повече от скромна за бизнесмен от неговия калибър.

Според информационната система ДАКСИ през годините Василев участва в управлението на осем дружества, а като собственик името му изплува в още толкова. Но както „Труд” вече съобщи, остава неоспорим фактът, че за 10 години на българската банкова сцена Цветан Василев се е сдобил със стройна организация от над 100 юридически лица, които са получавали необезпечени кредити от КТБ.

Примерите са много, но има няколко, които показват как Василев е давал милиони на „свои” фирми срещу нулево обезпечение.

Държавата закъсня с действията си в много от казусите, като най-пресният от тях е заводът за боеприпаси в Русе „Дунарит”.

Предприятието има многомилионен кредит, който всъщност си е направо подарък. Проблемът се появи след поставянето под специален надзор на КТБ. „Дунарит” е на печалба и за Василев би било голям удар да изгуби контрола си върху него. Затова на сцената се появи италианецът Едоардо Миролио, който има български паспорт, човек на банкера е и е крупен депозант в КТБ (90 млн. лв. според неофициалната информация). С търговска маневра Миролио се оказа кредитор на „Дунарит” по договори за цесии с вече изпадналата в несъстоятелност КТБ. Така и Василев, и българо-италианецът останаха доволни. Първият запази контрола си в „Дунарит”, а вторият не изгуби милиони, тъй като от депозит в КТБ те се превръщат в дълг на фабриката към него.

Друг пример за порочната схема, изплетена от Цветан Василев, е БТК. Фирми, контролирани от банкера, бяха съсобственици в телекомуникационната компания, като имаха 400 милиона лева задължения към КТБ. Василев ловко изигра държавата, като контролирано от него трето дружество плати около 20 000 евро за 43% от БТК - толкова, колкото държаха затъналите до шия с многомилионния кредит „Технотел инвест" и ТЦ-ИМЕ. Така държавата остана с пръст в уста и с тежестта да си търси парите от тези две фирми, които на практика нямат никакви активи и няма какво да им се отнеме.

Надежда

Новият законов механизъм може да бъде приложен веднага по отношение на активите на банката. Очаква се синдиците да бъдат назначени през другата седмица след обнародването на промените в „Държавен вестник”.

Те ще бъдат назначавани от съда по предложение на Фонда за гарантиране на влоговете, а дейността им ще се наблюдава от министъра на финансите. Законът предвижда да публикуват ежеседмични отчети за дейността си на страницата на фонда в интернет.

Синдиците трябва да имат куража да приложат закона и да направят всичко възможно да върнат изчезналите близо 3,5 млрд. лева от спестяванията на българите, които до момента са изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи