На 25 май 2018 да почерпят

Раздадоха наградите “Аскеер 2018” За цялостен принос в развитието на театралното изкуство отличиха Васил Михайлов

Хазал от “Черната перла” не крие новата си любов Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

100-годишна сграда се срути в Аржентина и уби трима

Николас Мадуро се закле за втория си мандат като президент на Венецуела

Макрон и Путин се срещнаха в Константиновския дворец край Санкт Петербург

Връчват наградите “Аскеер” за постижения в театралното изкуство

Григор Димитров започва с мач срещу Виктор Троицки на “Ролан Гарос” Рафаел Надал среща Александър Долгополов на старта на турнира в Париж

Борисов на приема в Рим: Народите на България и Република Македония са още по-близки

Абитуриентите от училището на Теодосий Спасов се сбогуваха с концерт

Започнаха абитуриентските балове в Благоевград

“Свободна книжарница” на празника в Сливен

Доналд Тръмп: Въоръжените ни сили са в готовност, ако Ким Чен-ун предприеме “безразсъдни действия”

24 май в женския затвор в Сливен: Изложба за Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Двоен поклон пред гроба на Свети Кирил Премиерът Борисов и македонският му колега Зоран Заев заедно почетоха паметта и делото на светите братя Кирил и Методий в базиликата „Сан Клементе”

Кримските българи

Отново Крим се появи в общественото пространство. Този път в документален филм с участието на президента Путин за присъединяването на Крим към Руската федерация. Това може да направи Русия, доколкото е част от проблемите на бившия Съветски съюз и международното право.

И отново въпросът: „Чий е Крим?” А историята на този размирен полуостров е пълна с документи. И не само с документи,но и с много кръв и войни… Защо бившите съюзници от Втората световна война се изправиха един срещу друг за „черноморския фар” Крим ? Не е ли това само потвърждение на максимата, че „няма вечни приятели – има само вечни интереси”? Но този път интересите не са само на „великите сили”, а на цялото човечество. Много факти и документи показват историческата принадлежност на Крим. Както и да разгръщаме и разглеждаме старинните пергаменти и разкопки – историята на Крим е тясно свързана с българското присъствие, има „българска следа”.

И днес повече от 2000 етнически българи живеят там.

Векове преди Екатерина Велика да обяви през 1783 г. Крим за „руски за вечни времена”, полуостровът е бил родина на номадски племена и предимно на скитите, които са владеели цяла днешна Украйна, Кримския полуостров и равнините до предгорието на Кавказ. Според фактологията на проф. Б. Димитров след скитите историята на тези земи е свързана с българите, които ги завладяват още през ХIV в. Те били част от Велика България и като доказателство за това са фактите, че първите български владетели са били погребани в Украйна – Кубрат в района на Полтава, а Аспарух – в село на юг от нея. Българите постепенно се изтеглят зад Дунава. Османските турци с помощта на оцелелите татари от „Златната орда” разгромяват Киевската Рус през 1240 г. и тези райони, заедно с Крим, се населяват от тогавашните съюзници на българите печенеги, кумани и накрая – татари, които дават и сегашното му име Крим (крепост). Татарското кримско ханство става васал на Османската империя.

Масовото преселение на българите на територията на днешна Украйна започва от края на ХVIII в. Бежанците от Османската империя българи се заселват в пустеещите земи на Бесарабия и Крим. Те получават земя и субсидии за построяване на собствен дом и закупуване на добитък и инвентар. Освобождават се от данъци и военна служба за известен период. Първите заселници в Крим са жители на странджанските села Граматиково и Малко Търново. При официалното преброяване на Крим от 1897 г. броят на българите възлиза на 7528 души. По време на насилствената колективизация на земята 1929-30 г. по-заможните българи са изпратени на заточение. По време на Втората световна война българите от Бесарабия и Крим не се мобилизират във войската, а са изпращани в трудовите батальони, като неблагонадеждни. След 1944 г. започва масовото разселваве не само на българите, които са вече 12 500 души, но и на останалите етнически общности, предимно татари, по всички краища на бившия Съветски съюз. Обезлюденият Крим е бил заселен предимно с руснаци и малка част украйнци. След разпадането на Съветския съюз започва връщането на разселените малцинства по родните им места. Много малка част от българите се завръщат в Крим. При оформяне границите на бившите съветски републики Крим е присъединен към Украйна със статут на автономна република. Днес в Крим живеят около 2 милиона души, 60% етнически руснаци, 25% украинци 12% татари и останалите са етнически групи. Българите са около 2000 души. Те не са в компактни групи както преди и нямат свои училища. През 1995 г. е учредена организация на българите в Крим – „Пайсий Хилендарски”.

Създадени са неделни училища, а културни центрове има в столицата Симферопол, Керч и Севастопол. По радиото и телевизията има програми на български език.

На 18 март 2014 г. след проведен референдум, президентът Путин подписва присъединяването на Крим към Руската федерация.

Ние може само да гледаме старите ни карти с границите на трите морета и да очакваме ЕС да защити правата и интересите на българските малцинства и общности по света, но може и сами да се погрижим за това.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.