За планово лечение в болница от вчера ни приемат само ако носим и личната си карта.

Седмици преди мярката да се въведе, лекари, технически експерти и пациенти започнаха да обсъждат, че и тази бариера, чиято задача е да спира фиктивно отчитани медицински грижи, лесно може да се прескочи. Примерно с добре изработено фотокопие на документа за самоличност.

По принцип е точно така.

Само че сетете се колко фалшификации дневно и на какво ли не, се извършват по света и у нас. Фалшифицират се пари, паспорти, важни документи, подписи, произвеждат се хиляди литри менте алкохол. Да не говорим, че никой не знае какво се съдържа в препаратите за отслабване или полова мощ, които се предлагат във всяка една минута в интернет. Точно там пък е меката на фалшификатите.

Това ни идва на ум, само като се плъзнем по повърхността на проблема. Ако погледнем по-надълбоко, по същата логика бихме отрекли и електронното здравеопазване. С помощта на две-три теории на конспирациите в комбинация с ИТ способности и то лесно би се манипулирало. Фактите обаче са други - единната информационна система в здравния сектор е въведена във всички държави от ЕС. Без нашата.

Ние, българите, сме виртуози в това да оплюем някого или нещо. Но с контрола в здравеопазването все отнякъде трябва да се започне. Според разчетите на НЗОК след въвеждането на „чекирането“ с лична карта в болниците хоспитализациите ще паднат с 15%. Ами и 10% да са, пак е от полза. Т.е. при положение че 2 милиона българи годишно се настаняват в лечебните заведения, редуцирането им ще е с цели 200 000 души (броят им щеше да е и още по-голям, ако болниците имаха достатъчно средства да си купят от най-надеждните четци на документа, близки до тези по границата).

И още нещо - идеята личната карта да стане и „здравна“ е от януари 2014 г., като одобрение за въвеждането й даде и тогавашният премиер Пламен Орешарски (впоследствие я парафира и лекарският съюз). Ето, мярката има зелена светлина дори от настоящата опозиция. Това е добра новина, защото е пример за продължаване на започната политика в сектора.

Какво обаче можем да направим ние, пациентите, за да бъде по-ефективно приложението й?

Да носим картата си и да следим какво въвеждат в електронната система на болницата срещу нея. Да прочитаме внимателно епикризата си и доколкото общата култура ни позволява, да сигнализираме на контролните органи (НЗОК и медицинската ДАНС), ако в нея открием още една операция, която не сме преживели, или терапия, която със сигурност не ни е направена.

Защото какъвто и да е проблемът, измамата или източването, участниците са поне двама. А при лечението - вторият е пациентът.

Тук някои веднага биха контрирали, че животът на болния е в ръцете на лекаря. Така е, но ако един ни кара да участваме в злоупотреби, има още стотици други специалисти, които също биха ни излекували. Затова без проблем можем да отидем при друг доктор. За щастие черните овце в стадото на белите престилки са малко. Проблемът е, че от години съсловието не полага усилия да ги превъзпита. Но да бъдем оптимисти, че и това ще стане. Някой ден...