Циганинът във „Фермата“ иска да си ходи, бил жертва на расизъм Ромът даде да се разбере, че може да преглътне всичко, но не и „предубедеността на българина“

Премиерът Борисов е внесъл в НС три отделни проекта за персонални промени в Министерски съвет

Хайко Маас: Германия подкрепя инициативата „Три морета“ за засилване на сътрудничеството в Източна Европа

Агент Атила ровил заедно с бивола в дупката на греха Разследване на „Труд” за диверсията срещу България, започнала с горенето на документи край Егълница

Полудял младеж простреля полицай (обзор) 21-годишният Христо гръмнал по майка си, но улучил в лицето служителя на реда

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 19 септември 2018

Проф. Пламен Нинов ще е временно изпълняващ длъжността директор на НИМХ

Разширяват фабрика за преработка на мед с 1 млн. евро Внедряват нова технология в базата в село Масларево и разкриват нови работни места

Четири дни концерти във Върбица за традицонния панаир Изложба с портрети на емблематични личности ще изненада публиката

Приятелски огън свали руски Ил-20 (обзор) Сирийската ПВО поразила машината, Москва вини Израел

Бенямин Нетаняху увери Путин, че Израел ще предаде на Москва всички данни за инцидента с Ил-20

Няма да глобяват за нерегистрирана винетка 10 лв. за пътуване по магистрала през уикенда

Темида в Търново отказа дело за 25 000 лева срещу ВСС

Предлагат ни нови Ф-16 блок 70 Паси: След това минаваме на Ф-35

Българските и румънските военновъздушни сили участваха в съвместна летателна тренировка „Blue Bridge – 2018”

Стихове – кардиограма на човешкото сърце

Издателство „Труд” пусна на пазара последната стихосбирка на Вили Тодоров „Понякога. Избрана поезия“. Той е познат на родната аудитория не само като поет, но и като белетрист и художник.
Книгата с логото на „Труд” съдържа повече от петдесет специално подбрани стихотворения, а за корицата е използвана картина на самия автор.
От поезията на Вили Тодоров лъха оптимизъм, позитивизъм и жизнерадост. Едновременно с това в стиховете му ще откриете непрестанния стремеж на лирическия герой към новото, към непознатото, към желанието да търси и да намери отговорите на въпроси, които сам си поставя.
Няма как да не бъде забелязан и копнежът за свобода. Именно тя, свободата, е една от висшите ценности, към които неспирно се стреми. Другата е любовта, а представа му за нея е красиво описана от поета в посланието му към читателя – тя не е като слънцето, защото то топли само през деня и изгаря безмилостно всички, пожелали да го докоснат. По време на буря слънцето се скрива, вместо да е до теб за помощ, и винаги след него около теб настъпва тъмна, непрогледна нощ.
Истинската любов не е и като ураган, който връхлита внезапно, опустошава всичко в душата ти, но и бързо стихва и се загубва в далечината, оставяйки след себе си само болка и разрушени сърца.
Нека да познаеш и да те обикнат с истинска любов, с онази, която е като небето над нас – винаги посвоему красиво, загадъчно нежно, безкрайно и вечно.

„Понякога. Избрана поезия“, 64 с., цена: 5 лв.

Еднопосочен билет към миражите на поезията

Обръщам се към теб, читателю, за да обърна вниманието ти върху факта, че точно аз с няколко изречения ще представя на вниманието ти поетичната книга на Вили Тодоров. Смятам този акт за мое морално и приятелско задължение. Вили Тодоров е “мой” автор. Аз съм редактор на неговата първа белетристична книга, която преди пет години видя бял свят в престижното издателство “Захарий Стоянов”. Още тогава се запознах и с поетичното му творчество. Няколко стихотворения вкарахме между разказите, защото и в двата жанра житейската философия на Вили Тодоров е една и съща. Темата за любовта и нейното място в човешкия живот е стара като света и млада като всяка нова любов. Любовта, която е и Коледата в очите на любимата, и химерата, към която всеки от нас, признавайки си или не, се стреми, очаква, жадува да му се случи. Не търсете напудрени метафори, модернистични финтифлюшки, влияния на нови и стари литературни течения в стихотворенията, събрани в тази книга. Авторът й не си пада по тях. Той просто пише за това, което го вълнува, така, както го е усетил, преживял и надживял, така, както сърцето му диктува. Затова стиховете са на места неравни, на места излизащи от ритъм, на места дори наивни, така както е наивно детето, на места с препратки към библейски текстове или класически произведения. Тази книга прилича на кардиограма на човешкото сърце. Излязла под диктовката на сърцето и записана с всички възходи и пропасти, начертани с тънкия кардиограф върху белия лист. Вили Тодоров сам определя себе си като странник. Странства из пространствата на своя свят, отбелязвайки с нежност или горчивина, че светът, в който живеем, е граничен. Че всички ние сме на границата между доброто и злото, между дявола и Бога и всеки има право на своя избор. Стиховете в тази книга са и романтични, и повлияни от източната философия, но в тях отеква и камшичното ехо на конкретния средностатистически съвременен ден, ехо, което не може да заглуши нощната тишина, изпълнена с думите на Николай Райнов или Дебелянов. На теб, читателю, Тодоров не поднася на тепсийка отговори. Той задава въпроси. Той констатира, че всеки избира сам дали да е шут или палячо. Че какъв избор е това, не е ли едно и също, ще скочат най-нетърпеливите в преценката си. Ами не е. Вили го е обяснил само в два куплета. Палячото забавлява на цирковата арена, шутът казва истината в очите на царя и неговите царедворци. За палячото рискът е да се спъне при поредната каскада и да си разкървави смешния червен нос, шутът всеки момент залага главата си. Изборът си струва и е за сметка на избиращия. Като на избор можем да погледнем и на тази книга. Дали да я прочетем отгоре-отгоре, или да се опитаме да вникнем зад обикновените човешки думи и да потърсим нещата, които са пред очите ни, но толкова сме свикнали с тях, че ги смятаме за даденост и ги забравяме. Авторът просто е извадил на показ душата си – такава, каквато е, такава, каквато иска да я видим, а кой, как и дали ще я разбере е отделен въпрос.
Четенето е занимание самотно. Разбирането е строго индивидуално според собственото мерило. Вили Тодоров сам пише, че тази книга е написал на един дъх. Не го приемайте буквално, в смисъл, че е седнал, поел си е въздух и е запрепускал с молива върху листа като прериен мустанг срещу стадо бизони. Използвам метафори от стиховете. Бизон се убива с удар право в сърцето за разлика от вола, обречен на заколение. Телецът по зодия Вили Тодоров знае разликата между свободата и пълната ясла. Знае разликата между дявола и Бога. Знае разликата между правото на избор и примирението. Знае цената на единия дъх, дълъг колкото един човешки живот. Затова билетът му е еднопосочен – към сърцето ти, читателю. Към безкрайните ловни полета, където се извисяват миражите на поезията.

Маргарита Петкова

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.