Изпуснахме Кипър, но не и първото място, драмата ще е до последно

На 17 ноември 2018 да почерпят

Малък гайдар разплака всички във „Фермата“

Вижте от птичи поглед опустошението след пожарите в Калифорния (ВИДЕО)

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: Валери Симеонов разговаря с Каракачанов преди да реши за оставката

23 лица с трайни увреждания започнаха работа в община Смолян

Започва Рали спринт Сливен

Ограничават движението по Панаирния мост в Пловдив тази събота

Ето кои са окончателните състави на България и Кипър

САЩ намаляват бойците си в Африка За да се фокусират над заплахите от Русия и Китай

Ралица Паскалева предаде псевдо продуцент на ФБР Измамникът искал да я прави порно актриса

Вино без градус е новата мода Наши производители вече правят експерименти за производството му

Протестиращите майки за оставката на Валери Симеонов: Ще чакаме решението на Народното събрание

Министерски съвет потвърди: Оставката на Валери Симеонов е лично негово решение

Насрочиха процес за бунга-бунга партитата Силвио Берлускони отново на мушката на съдебната власт

Как се движат по света четири лапи до два крака

Някога имах съученичка, която беше луда по папагалите. У тях имаше поне пет, клетките им бяха авторитетно разположени из целия апартамент, а ние, децата, умирахме да ходим у тях.

Спомням си много добре обаче как веднъж завинаги престанах да се възторгвам по тези птички и да посещавам този дом. Един следобед съученичката ни спонтанно покани половината клас у тях, а когато някак си намерихме място по нацвъканите дивани и мебели, тя реши да пусне цялото папагалско население на свобода. В първите две минути беше забавно – хвъркатите подозрително си подаваха главите извън клетките, а ние ги подканяхме да изхвърчат. Но атмосферата внезапно се нагорещи, когато над главите ни започнаха да пикират като бойни самолети разноцветни папагали с размерите на кокошки! Крякайки ни накацаха, закълваха ни по косите, ушите и носовете, изобщо… превърнаха сравнително мирното детско парти в сцена от „Птиците” на Хичкок. Съученичката ни намираше това за адски весело в началото, но когато се оказа обкръжена от пищящи и ревящи с глас хлапета, ревна и тя. В крайна сметка един от бабаитите в класа прасна най-едрия папагал (който се оказа, че бил говорещ) с тълковния речник и той тутакси се строполи на земята и умря. Прехапали езици от ужас, ние се сепнахме, а минути по-късно на сцената на местопрестъплението влетя и майката на домакинята. Като видя баталията, се разкрещя, удари по един профилактичен шамар на всеки, след което с метличка и лопата замете мъртвото тяло на папагала и се разрева на свой ред.

Споделям този травмиращ детски спомен, защото още оттогава си знам, че да имаш животно вкъщи е голяма отговорност. И ако не си даваш сметка за нея, по-добре не си вземай. Още повече че грижата никога не се отнася само до домашен любимец, а и до хората, с които той живее, както и до онези, с които ще се среща. И понеже винаги когато става дума за удобството на другите и за спазване на личното пространство, се намесва етикетът, нека да направим един спретнат списък с добрите и лошите практики на притежателите на домашни любимци.

Животното е част от обществото ви

Колкото и да не ви се вярва, е така. Когато си вземете куче, коте или дори канарче, то няма как да не засегне и всекидневието на вашите съседи. Представете си, че ви се е паднало шумно и игриво паленце, което през по-голямата част от денонощието играе, скача, гони топка и… лае! Представете си, че никак не обича да стои само и щом установи, че къщата е празна, започва да вие като вълк на месечина. Да прибавим към това мигновеното изскачане на стълбите, щом се открехне вратата, или настоятелните опити да се хвърли и да оближе радостно всеки новодошъл. Сега си представете, че вие не сте собственикът, а съседът, който трябва да изтърпи всичко това. Е, не е приятно, нали?!

Като собственик на две немалки кучета – лабрадор и голдън ретривър – знам колко място заемат те в дома. Разбира се, и аз съм чувала съветите, че голямо куче трябва да се гледа само в къща с двор, но така се стекоха обстоятелствата, че нямаше как да се съобразя с тази препоръка. И сега в малкия ми апартамент всъщност живеем четирима – ние с мъжа ми и двете ни кучета. Те са много мила компания, но изискват внимание и всекидневна грижа, както и място. Това е и една от причините гостите ни вече да не са толкова много – понякога просто няма къде да ги сложим. Освен това колкото и да чистим, космите са навсякъде и са адски прилепчиви. Хората, с които нашият домашен любимец контактува, не са само гостите. Това са и колегите ни, и приятелите, с които се виждаме навън, докато го разхождаме, и случайните минувачи по улицата и в парка. В една от редакциите, където работех, един колега идваше на работа с кучето си всеки ден. Бяхме късметлии, защото то беше рядко приятно и възпитано същество. Един ден обаче в офиса ни се появи възхитена читателка, която пък се оказа неразделна със старата си котка. Срещата на четириногите беше фатална, редакцията се превърна в ринг, който се наложи да привеждаме в порядък през следващите два дни. Да не говорим за издраните от котето ръце и крака на половината екип…

Социализация на каишка

Всеки стопанин носи отговорност за възпитанието и социализацията на своя космат приятел. За котките е ясно – на тях трудно можеш да им пречупиш характера, но като знаете, че гледате тигър под прикритие, можете да парирате лошото му поведение, когато е нужно. Ако милата ви мацинка обича да дебне гостите ви и да се мята на вратовете им в най-неочаквания момент, просто я затворете на сигурно място, когато имате посещение. Същото се отнася и за кучето. Ако си пада да ръмжи по движещите се крака под масата и да захапва глезените, то за външните хора това определено не е удоволствие. И по-добре не им давайте съвети от типа: „Сега не мърдай, той те опознава!” или „Не се страхувай, влизай смело и направо го ритни в муцуната!”, защото те не познават животното ви. Ваше е задължението да не допуснете никой, прекрачил прага на дома ви, да се почувства застрашен от артистичното ви, да не кажа невъзпитано, псе.

Да социализираш домашния любимец е част от задължителното обучение. Дръжте кучето си на каишка, когато излизате сред хора, просто защото това са законите в страната ни, а и не всеки обича животни. Според българския закон кучетата трябва да носят намордници, когато са сред хора навън, но никой не го спазва. А и не е необходимо, когато са добре възпитани и тренирани да живеят с хора. Още в първите месеци от живота си кучето се научава на основните правила при общуването си с хората: да не скача от радост върху тях, да не проси и да не взема храна от чужда ръка. Не е нужно да биете кучето, за да му създадете навик – просто го награждавайте, когато се справи добре, и реагирайте винаги когато направи нещо погрешно. Не забравяйте, че кучетата много приличат на стопаните си, при това не само външно, но и по характер. В този смисъл поведението на вашия любимец на публични места говори за вашето собствено.

##########

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.