Изригна вулканът Синабунг на остров Суматра

Борисов и Орбан поднесоха цветя пред паметника на Васил Левски

Собственикът на “Милан” пред фалит

Венци за Апостола, сълзи за Павел Панов

18 души се отзоваха на апела на болницата в Търново да дарят кръв

Румен Радев ще удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката и военномедицинското дело

Пенсионер полетя от 7-ия етаж

Заловиха бракониери на калкан в Равда и Ахелой

След отлична реколта Вила Ямбол ще пусне две нови резерви от серията Kabile Избата организира празник на виното в родния си град

Николай Николов: Като разширяват “зелената зона” да гарантират и целево разходване на средствата за ремонт на инфраструктурата!

Величко, който върна чанта с пари, получи награда от кмета на Стара Загора

Служба „Военна полиция“ отчете годишната си дейност

БСП – Бургас отдаде почит на Васил Левски

Красимир Каракачанов участва във възпоменателния митинг-поклонение по повод 145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски

Концерт-спектакълът „Възрожденски разкази“ е подарък за великотърновци по случай 140-годишнината от Освобождението Събитието е посветено и на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев

Козметични промени вместо пенсионна реформа

Системата е банкрутирала и отдавна трябваше да бъде заменена с финансово по-устойчив модел, каквито са личните партиди

Вдигането на осигуровките ще принуди повече работодатели да съкратят работни места

Живеем в странно дежавю – минат се, не минат няколко месеца и някой се захваща да прави поредната пенсионна реформа. Всички такива „упражнения” от последните години удивително си приличат по своите високи цели и посредствени (или никакви) резултати. „Реформите” в общия случай приличат на отчаяни опити да се възкреси отдавна починал човек. Защото разходопокривната система за жалост отдавна е починала, демек – фалирала.

Фалитът на държавното пенсионно осигуряване се вижда ясно от огромния дефицит във фонд „Пенсии” на НОИ. За 2013 г. той е равен на 4,27 млрд. лева или 57,4% от разходите на фонда. Т.е. приходите във фонд „Пенсии”, основно от осигуровки, покриват едва 42,6% от разходите за пенсии. Останалото се поема от централния бюджет чрез 12% вноска на държавата като трети осигурител и ежегодния трансфер към НОИ. А трансферите от централния бюджет към НОИ нарастват рязко през последните години – от 12,8% от всички разходи по републиканския бюджет през 2003 г. до 37,5% през 2013 г. Т.е. бремето на държавното обществено осигуряване върху държавния бюджет нараства три пъти между 2003 и 2013 г.

Последният пакет от предложения за пенсионна реформа, представен преди дни от министъра на труда и социалната политика, по нищо не се различава от тези на неговите предшественици. Основният проблем на държавната пенсионна система, а именно – фактическият й фалит, няма да бъде решен с вдигането на осигуровките с 3,5 пункта за 12 години или пък с увеличението на възрастта за пенсиониране с по 1, 2, 3 или 4 месеца (в зависимост от категорията, пола и годината) през следващите повече от 20 г.

В най-добрия случай дефицитът ще се свие с няколко десетки или стотици милиона лева – нищожна сума на фона на недостига от над 4 млрд. лева, който неумолимо набъбва с всяка следваща година.

Да направим проста сметка. За улеснение ще приемем, че всички приходи във фонд „Пенсии” на НОИ идват от масовия работник трета категория, роден след началото на 1960 г. Това би означавало, че половин процентен пункт нарастване на вноската за пенсия (която сега е 17,8%) би донесла близо 90 млн. лева повече приходи от осигуровки във фонд „Пенсии” на НОИ. Само че дефицитът във фонда расте доста по-бързо – през 2012 г. се е увеличил с около 150 млн. лева, а през 2013 г. – с нови 220 млн. лева.

Лесно може да се види, че допълнителният приход от повишените осигуровки по никакъв начин няма да помогне за преодоляването на дефицита, нито ще спре неговото нарастване. Дори и цялото увеличение на осигуровката за пенсия с 3,5 процентни пункта да се направи още от началото на 2016 г., това би донесло малко повече от 600 млн. лева допълнителни приходи на фона на над 4 млрд. лева дефицит. Т.е. в най-добрия случай би изчистило едва 1/7 от дефицита. А ефектът след 12 г. ще е по-малък, тъй като редиците на работещите ще продължат да оредяват за сметка на пенсионерите, което ще увеличи още дефицитът.

Единственото, което вдигането на осигуровките ще постигне със сигурност, е да изтласка повече хора в сивия сектор или да принуди повече работодатели да съкратят работни места. И то в момент, в който пазарът на труда най-сетне започна да показва първите по-убедителни признаци на възстановяване от кризата. През 2014 г. броят на заетите нарасна с 46,5 хиляди души, което беше първото по-осезаемо създаване на работни места от 2009 г. насам.

Освен вдигането на осигурителната тежест, другото детайлно предложение за реформа засяга официалната възраст за пенсиониране. Министерството предлага тя да нараства плавно за всички категории труд. Целта е да се изравни възрастта за пенсиониране за мъжете и жените във всяка категория – на 57 години за първа категория и на 62 години за втора категория през 2043 г., както и на 65 години за трета категория през 2037 г. Паралелно с това ще се покачва и изискуемият стаж.

Проблемът с тази мярка не е в нейния смисъл или очаквани ефекти – тя отдавна е колкото необходима, толкова и закъсняла. Основният й недостатък е нейната прекалена плавност – тук говорим за хоризонт от 22 – 28 години, който е прекалено отдалечен. Съответно и положителните ефекти от мярката върху финансите на НОИ, ако въобще ги има, ще бъдат минимални в средносрочен план, а дори и след 10 години. Предвид традиционно силната опозиция на синдикатите към вдигането на възрастта и стажа за пенсиониране, нищо чудно на предстоящите обсъждания в тристранката да се договори и още по-плавна стъпка на покачване. А това допълнително би подкопало ползите от нея.

Като цяло прави впечатление, че детайлно разписаните предложения се отнасят към приходната част и в мнозинството си представляват лесни решения – вдигане на осигурителни вноски, увеличаване на осигурителните прагове за селскостопански производители, покачване на възрастта и стажа за пенсиониране. В същото време конкретни мерки за овладяване на разходите, с изключение на възрастта за пенсиониране, не присъстват в пакета.

А надали някой, който познава системата, би спорил, че в разходите има множество пробойни. Може би най-голямата от тях са т.нар. инвалидни пенсии. Проблемът с тях се вижда ясно, ако се погледне статистиката за реалната възраст, на която българинът се оттегля в пенсия. По последни данни (2013 г.) тя е едва 56,2 години за новоотпуснатите пенсии и дори намалява спрямо 2011 г., когато е била 56,9 години. За сравнение, в ЕС средната възраст на пенсиониране е била 61,5 през 2010 г., а сега вероятно е и по-висока.

Причина за тази огромна разлика между официалната и реалната възраст за пенсиониране не са категорийните работници, макар и те да са част от нея. По-големият фактор за ранното пенсиониране са именно инвалидните пенсии, тъй като броят на новите пенсионери с такива пенсии е далече по-голям от този на категорийните работници. За 2014 г. отново броят на инвалидните пенсии е близо 1/3 от всички новоотпуснати.

Много по-ефективно би било да се запуши или поне да се намали тази огромна дупка в разходната част, която произтича от масовите злоупотреби с ТЕЛК-овете. Но това е и по-трудното решение въпреки ясните дългосрочни ползи за системата.

Къде-къде по-лесно е да увеличи осигурителната тежест, без да се отчита фактът, че тя вече е достатъчно висока (около 31% в общия случай) и всяко нейно по-нататъшно вдигане застрашава формалната заетост и заетостта въобще. Къде – къде по-лесно е да се демонстрира дейност с козметични промени, игнорирайки факта, че системата отдавна е банкрутирала и отдавна трябваше да бъде заменена с финансово по-устойчив модел.

В редица европейски страни от много години се засилва ролята на т.нар. капиталов стълб и личните пенсионни сметки за сметка на солидарния стълб. Защото политиците в тези страни отдавна са разбрали, че на фона на негативните демографски тенденции в Европа само личните спестявания могат да гарантират адекватни пенсии. В България отново ще ни се наложи да почакаме.

*

Авторката е главен икономист в Института за пазарна икономика

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.