Изпуснахме Кипър, но не и първото място, драмата ще е до последно

На 17 ноември 2018 да почерпят

Малък гайдар разплака всички във „Фермата“

Вижте от птичи поглед опустошението след пожарите в Калифорния (ВИДЕО)

Искрен Веселинов, „Обединени патриоти“: Валери Симеонов разговаря с Каракачанов преди да реши за оставката

23 лица с трайни увреждания започнаха работа в община Смолян

Започва Рали спринт Сливен

Ограничават движението по Панаирния мост в Пловдив тази събота

Ето кои са окончателните състави на България и Кипър

САЩ намаляват бойците си в Африка За да се фокусират над заплахите от Русия и Китай

Ралица Паскалева предаде псевдо продуцент на ФБР Измамникът искал да я прави порно актриса

Вино без градус е новата мода Наши производители вече правят експерименти за производството му

Протестиращите майки за оставката на Валери Симеонов: Ще чакаме решението на Народното събрание

Министерски съвет потвърди: Оставката на Валери Симеонов е лично негово решение

Насрочиха процес за бунга-бунга партитата Силвио Берлускони отново на мушката на съдебната власт

Още колко ще позволи държавата на “Зелените” да си играят играта?

Докато механизмите на „зеления рекет“ станаха ясни на всички, безучастната летаргия на парламент и правителство изглежда все по-скандална.

Милен КИРОВ

България е напредничава страна. Тук винаги се намират ловки хора, които умело да изкористят демократичните механизми и да ги нагодят за собствен интерес. И той обикновено се изчерпва с най-баналното нещо. Пари.

Като последен хит в тази посока изгря „зеленият рекет“ – доста креативна формула, при която зад маската на еко-идеализъм се спъват индустриални и бизнес проекти за милиони в най-различни индустрии. Достатъчни са няколко жалби от НПО-та, писък за „заплашената природа на България“ и… пословичната тромавост и мудност на съдебната ни система. Срещу символичната държавна такса от 10 лв., можеш да забавиш, затлачиш и дори блокираш инвестиционния проект, да играеш по нервите на бизнеса и накрая да подложиш ръчичка за… финансова инжекция, пардон, дарение. Ако вече не си получил парите от задграничен „спонсор“.

И тук не става дума за лифтове, ски писти и курорти. Блокира се всичко, наред. Стига да има „поръчка“. Последните крещящи примери бяха атаката срещу американската фирма „Парк Плейс Енерджи“ и завода за третиране на отпадъци в София. Особено фрапиращ е последният – проект на Столична община, финансиран от ЕС по оперативна програма „Околна среда”. Той беше изпълнил всички европейски изисквания, но така и не успя да угоди на… ултрависоките критерии на „зелените експерти“ от рода на Борислав Сандов, Андрей Ковачев, Петко Ковачев, които от своя страна пък експресно-гнусливо се дистанцираха от изловения с камера „еко-рекетьор“ Дончо Иванов и неговата звучна Коалиция за Устойчиво Развитие (КУР). Просто еко-идилия.

Принципно погледнато, възможността гражданите да протестират по съдебен ред срещу нещо лошо или несправедливо е много благородна и демократична. Но както много други хубави идеи, в българския си вариант тя се изроди до гротеска. И то по-най-гадния, демагогски начин – като определени „активисти“ извъртат един прекрасен идеал, споделян от всички нас („Зелена и чиста България“), в услуга на собствените си меркантилни интереси.

От порочната схема потърпевши стават американски, канадски, австрийски инвеститори. Остават неразкрити хиляди работни места. А ние се чудим: защо България не се слави като привлекателна инвестиционна дестинация.
За капак, през цялото време законодатели и правителство се разсейват като за световно и не мърдат пръст срещу очевадната „зелена“ далавера, която продължава да доказва вредата си на много нива и то в национални мащаби. Няма как властващите в България да очакват икономически растеж и прилив на външни инвестиции, след като не им стиска да направят актуализация и промяна в порочните административни механизми и да предложат ясен регламент на легалния бизнес. Великден мина, знаем, че не може и вълкът сит, и агнето – цяло.

П.П.
При положение, че едно просто паркиране на тротоара ще „струва“ 200 лв. на нарушителя, може би таксата за „зелена“ жалба трябва да е поне 1000 лв. Или още по-логично – примерно, един процент от стойността на спрения проект. Оспорваш проект за 10 милиона – внасяш в съдебна ескроу сметка 100 000. При съдебно решение в полза на жалбоподавателя – сумата естествено му се възстановява от загубилата страна, плюс наказателни лихви. Така наистина аргументираните жалби дори ще носят печалба. Но при отхвърляне на иска – довиждане на парите! Тогава може би няма да има толкова „серийни жалещи“ просто за спорта, а всеки ще преценява внимателно дали „експертните“ му аргументи ще издържат в съда. Хем няма да се губи време на и без това претоварената правораздавателна система, хем държавната каса ще се усмихва далеч по-доволно. Има ли логика, помислете.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.