Производителят на китарите “Гибсън” е пред фалит

Германски военни в Източна Европа се оплакват от липса на зимно облекло

Мадуро поиска диалог с Тръмп

Фърги за се извини за гавра с химна на САЩ (ВИДЕО)

Русия ограничава продажбата наа алкохол за Мондиал 2018

ЕС може да спести 25 млрд. долара годишно с ползване на повече зелена енергия

Откриха антична сграда при ремонт на улица в центъра на Пловдив

Гърция ще получи транш от 5,7 млрд. евро през пролетта

Времето ще бъде облачно

Слави и Ку-ку бенд забиват в O2 Арина в Лондон на 9 юни Най-голямата зала в Европа ще отвори врати за родните музиканти

Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Германия да печели от финансовата криза? Абсурд!

С хватките на паричната политика може само да се печели време за структурни реформи

ВОЛФГАНГ ШОЙБЛЕ*

В. „НЮ ЙОРК ТАЙМС“

Световната икономика за съжаление още не е вън от опасност и е изправена пред големи предизвикателства. И повече от всякога има необходимост от разбирателство за мерките, които трябва да се предприемат.

Финансовият катаклизъм, който избухна преди 7 години, доведе много страни до икономическа и дългова криза. Широко разпространените митове, че европейският отговор на тази криза е в най-добрия случай неефективен или дори контрапродуктивен, просто не са верни. Има необорими доказателства, че Европа върви по правилен път за елиминиране на ефектите, и още по-важно – на причините за кризата.

Често се твърди, че с настояването си за строги фискални икономии, вместо за стимулиране на пазарното търсене, Германия не е реализирала възможностите си на най-голяма икономика в ЕС и така е хвърлила еврозоната в още по-дълбока криза.

Това е „неточен изстрел“. Защото, също както в медицината, за да предпишеш най-подходящото лечение, трябва първо да поставиш правилната диагноза. Моята диагноза за кризата в Европа е, че тя е преди всичко криза на доверието, кореняща се в структурни икономически слабости. Инвеститорите си дадоха сметка, че страните членки на еврозоната не са нито толкова икономически конкурентни, нито финансово стабилни, колкото ги представяха сравнително стабилните лихви върху облигациите им през годините преди кризата. Дълговите книжа на някои страни вече предизвикват доста повече предпазливост, затова лихвите по тях се вдигнаха.

Лечението е целенасочени реформи за връщане на доверието – във финансовото състояние на страните членки, в икономиките им и в архитектурата на ЕС. Простото харчене на повече данъкоплатски пари няма да свърши работа.

Германия твърдо поддържа политика на структурни реформи и намаляване на публичния дълг, без да се потиска растежът. Това не е безогледно „затягане на коланите“. Целта е да се създаде стабилна рамка за активност на частния сектор, подготвяне на застаряващите общества за бъдещето и подобряване на качеството на държавните бюджети.

В Германия този подход постигна осезаем успех. Икономическото възстановяване от 2009 г. насам е всеобхватно, като вътрешното търсене е основният двигател на растежа. Държавните и частните инвестиции се увеличават. Ускорява се намаляването на дълговете в съответствие с призива на МВФ за „симетрична стабилизация“ (намаляване на дефицитите в добри времена, за да се компенсират дефицитите в лоши времена).

По-важното е, че много европейски държави вече берат плодовете на реформите и консолидационните усилия. Страни като Ирландия и Испания, които пуснаха в действие мащабни реформи, след като ги сполетяха финансови беди преди няколко години, сега се радват на най-високите нива на растеж в Европа.

Друг абсурден мит е, че в качеството си на държава кредитор Германия гони печалби от кризата. Не схващам как която и да било еврочленка може да печели от кризата в ЕС. Вярно е, че германското правителство се радва на рекордно ниски лихви върху дълговете, но същото важи и за повечето други членки на еврозоната. Неконвенционалната монетарна политика на независимата ЕЦБ изглежда изигра голяма роля за това. Ниските лихви са от полза на кредитополучателите, но струват все по-скъпо на вложителите и на пенсионните фондове. Ще трябва да се потрудим много, за да преодолеем тази необичайна ситуация и да намерим обратния път към добре действаща пазарна икономика.

С това искам да оборя и трети мит – че най-правилният отговор на кризата в Европа е все по-голяма ликвидност и все по-ниски лихви. След като вече сме постигнали и двете, става ясно, че те не само не са панацея, но и създават допълнителни проблеми, като например опасни „балони“ в цените на активи. Ясно е, че проблемът с дълговото бреме в много страни не може да се реши със стимули за още по-голямо задлъжняване.

Паричната политика не може да замени фискалните и структурните реформи от типа на по-гъвкав пазар на труда, намаляване на пречките пред конкуренцията в сферата на услугите и по-ефективно събиране на данъците. Паричната политика може само да ни спечели време, за да тръгнем по пътя на стабилния растеж.

Приоритетите на Германия са модернизация и регулаторни подобрения. Стимулирането по отношение на фискалната и монетарната политика не е част от плана.

*Авторът е министър на финансите на Германия. Заглавието е на редакцията. Статията публикуваме с незначителни съкращения.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.