Държавният департамент за България: Корупцията във всички клонове на властта остава проблем

Турски съд прати в затвора учителка с 6-месено бебе

Министър Нанков: През 2024 г. ще пътуваме по „Хемус“ от София до Варна

Ердоган: Бизнесът трябва да приветства извънредното положение, то забранява стачките

ВМРО: Предложението за депутатските заплати е популистко

“Левски” би “Верея” с резервите, лоша вест за Делио Роси

Таекуон-До клуб “Фолкън” с модерна зала в парк „Македония“

Разчистиха още незаконни обекти на плаж Слънчев бряг-север

Британец поиска да се ожени за любимото си ястие, от ресторанта приеха

77-годишна жена убита в момчилградско село Задържан е неин съселянин, който се бил заключил в къщата си

Църква благославя пиенето на алкохол

Рафаел Надал спря Григор Димитров на полуфинала в Монако

95% от населението на света диша мръсен въздух

Почина бащата на убитата в Борисовата градина Яна Кръстева

Над 170 кучета са осиновени в общинските приюти в София през 2018 г.

Сбърканата позиция на екоорганизациите ги прави неефективни*

Екологичното образование и възпитание е въпрос, сериозно подценен от екоорганизациите. Израстването на поколение с висока екологична култура е единствената гаранция за опазването на природата

Опазването на околната среда е проблем, засягащ човечеството като цяло. Не е случайно, че интересът към екологичната проблематика е голям.

Симпатиите към защитниците на природата са широко разпространени и медиите им отделят значително внимание. Възниква въпросът защо у нас не е така. Какво е отношението към екозащитните организации, кои са най-острите екологични проблеми според нашата общественост?

Зададохме такъв блок въпроси в национално представително социологическо проучване. Както се вижда от резултатите, според над три четвърти от пълнолетните хора у нас изсичането на горите е проблемът, който ги смущава в най-голяма степен.

Мащабното обезлесяване, свързано с износа на необработен дървен материал и съответно с нищожни икономически ползи, е най-острият екологичен проблем в нашата страна.

На второ място хората поставят застрояването на черноморския бряг.

Възможността за приложение на фракинг технологията за проучване и добив на шистов газ е посочена като следващия сериозен екологичен проблем от 30, 4% от пълнолетното население на страната.

Не са убегнали от вниманието на обществото и екологичните проблеми, които възникват вследствие на производството на електрическа енергия. Сред тях на първо място (30, 3%) е посочено замърсяването на околната среда от топло-електрическите централи.

Рисковете, свързани с ядрената енергетика, както и съхранението на ядрените отпадъци, са посочени от 27, 8% от пълнолетните българи. Известно е, че значима част от територията на страната ни е поставена в защитена природна зона “Натура 2000”. Нарушенията в тази зона представляват сериозен екологичен проблем за 19, 7% от населението. На следващо място според 11, 1% от хората се поставя изграждането на ски писти в природните паркове.

Отговарят ли обаче усилията на екоактивистите на така поставения дневен ред от обществото? Определено не. По-скоро насоката на дейност на активистите е преобърната. За поголовното изсичане на вековните гори на България алармираха дори наблюдения, заснети чрез спътникови снимки.

Известно е, че износът на необработени дървени трупи е забранен във всички цивилизовани страни. Неотдавна беше приета временна мярка за неговото преустановяване и у нас. За дървената мафия обаче и период от 3 месеца се оказа нетърпим. Своевременно по телевизията се появи един заместник-министър от настоящото правителство и обяви зашеметяваща статистика, според която горите в България се съхраняват по-добре дори и отколкото в Швейцария.

Не се намери екодвижение, което да му възрази. Лесно е да се обяви една изсечена продуктивна гора за горска територия. Така статистиката ще се получи, но природата няма да е същата. Да се изправиш обаче срещу дървената мафия не е доходоносно.

Друго е, като се подменят нещата и се насочат усилията натам, където има реален бизнес и значим инвестиционен интерес.

Ако България беше модерна държава, би трябвало да си направим едни прости сметки и да следваме определен план. По света му викат “визия за развитие”. Ние разполагаме с уникалната възможност да развиваме както морски (плажен), така и планински (ски) туризъм. Това означава, че заетите временно през лятото биха могли да удължат трудовата си заетост и през зимата.

За целта трябва да бъде изграден относителен баланс в инфраструктурата. Бетонът около морето беше излят практически без контрол. Все още можем да сложим някакъв ред в планините.

В България има четири зимни курорта с международно значение: Банско, Боровец, Пампорово и Витоша. Според мен са ни необходими не повече от още 1 или 2 по северните склонове на Стара планина, за да бъде равномерно покрита цялата страна. Целесъобразно е тези 5-6 курорта да бъдат изградени по модела, по който се работи в Швейцария, Австрия и Франция.

И там хората ходят на първо място заради природата, а след това заради обслужването и инфраструктурата. За останалите може би хиляди курортни селища, опитващи се да развиват инфраструтура в гората, да се приложат изключително строги норми за вмешателство. Така ще можем да имаме както дива природа, така и подходяща база за бизнес и поминък.

При сегашната постановка нямаме нито едното. Защото Банско може да е най-доброто място за практикуване на ски спорт в Източна Европа и реклама на България, но опашката пред кабинковия лифт е в състояние да отблъсне всеки турист.

Състоянието на Витоша в момента е лична драма за всеки природолюбител. Там недалновидни управляващи изоставиха в най-продуктивните й гори повалените дървета от ветровала да изгният на място. Естествено, поредният изхвърлен незагасен фас предизвика пожар и сега вместо на природна идилия се радваме на пустиня.

Нито един активист или организация не потърси сметка за това безумие. Нещо повече, въпросните управляващи са в първите редици на екоактива. Състоянието на хижите, екопътеките и пистите на Витоша е специална тема. Съществено е, че пречките за решаването на проблема са същите – липсата на стратегия и разгърната схема на действие.

Защото да изградиш ски писта или голф игрище в непродуктивни гори или в изоставени трънясали чукари не означава непременно екологична катастрофа. Защото не е важно да спираме непременно и на всяка цена инвеститорите. Както се разбира напоследък, за да ги рекетираме. А може по план да изграждаме така, че хем да съхраняваме природата, хем да изграждаме бизнес и препитание.

За да се превърнат зелените идеи в ефективни политики, те трябва да се влеят в регулативните функции на държавата. В основата на екологичната идеология стоят солидарността и грижата за бъдещето.

Поради това по света зелените движения са свързани с левия политически сектор. У нас засега и това е сбъркано. Вярно е, че парите и бизнесът са вдясно, ама зелени активисти-либерали не се връзва. Навярно поради тази причина в обществото ни преобладава мнението, че екологичните движения и зелените партии в България представляват и защитават интересите на определени икономически структури, вместо да защитават интересите на гражданите.

Хората, които смятат, че у нас с каузата на зелена идеология се злоупотребява, са 3 пъти повече в сравнение с тези, които не споделят това мнение. Хората, които нямат доверие в зелените партии, са над 2 пъти повече от тези, които имат доверие в тях. Все пак не е за подценяване фактът, че всеки пети пълнолетен български гражданин има доверие на зелените организации, вярвайки в зелените идеи. Това е ниша с голям потенциал, но очевидно е неправилно изградена и погрешно функционираща.

*Данните са от национално представително проучване на СОВА ХАРИС, проведено в периода 12 – 18 март 2015 г. сред 1000 души по метода на стандартизираното “face-to-face” интервю.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.