Проф. АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ

Частни парцели зад плажа „Корал“ купени преди години, сега се оказват дюни според новите карти. Инвеститорите са възмутени от възможността държавата да им вземе терените без равностойна компенсация. Принудително отчуждаване без обезщетение обаче не се позволява от конституцията.

Проблемите и сложността на казуса идва от това, че понятието „дюна“ не е точно дефинирано и нормативно уредено. Според тълковния речник „дюна“ е пясъчно натрупване от природата. Което всъщност нищо не означава и дава възможност за игра с понятието в зависимост от интересите. Докато в правото навсякъде има точно дефинирани понятия, в случая с дюните няма. Затова единствено кадастрални карти за цялото Черноморие могат да уточнят и да решат спора къде има дюни. Само кадастърът може да създаде база и да направи споровете излишни.

Дюните са натрупване на пясък от природата и са свързани с крайбрежната ивица. Това означава, че става дума за нещо дълголетно, нещо, което се гради с времето. След като бъде дефинирана с кадастрална карта, дюната се превръща в изключителна държавна собственост. Сиреч никой не може да я притежава, защото по силата на конституцията тя не може да бъде частна собственост.
Принципът е - когато се отчуждава за публична нужда, защото това е единственото основание, на което може да бъде отчужден един имот, в чл. 17 на Конституцията се казва - срещу справедливо и авансово обезщетяване. Т.е. собствениците трябва да бъдат обезщетен парично.

Интересен е обаче въпросът на какво основание лицето Х е придобило правото на собственост върху една дюна? Какъв документ има? Откога е? и т.н. Обикновено тези права на собственост се придобиват чрез обстоятелствена проверка. Това означава трима свидетели да докажат пред нотариус, че въпросното лице владее дюната от 10 години. След това кметът трябва да завери съответната декларация, областният управител също ... А нали е известно, че тези неща стават срещу съответно заплащане. И чак след това се стига до право на собственост. Именно поради това аз лично не бих стигнал толкова лесно до обезщетяване, защото ще създам условия за незаконно придобиване чрез нотариален акт по обстоятелствена проверка. Затова юристите на Министерство на регионалното развитие и на областните управи трябва да проверят биографията на това право на собственост.

Бих признал само тези, които преди 1944 г. са притежавали имот върху дюни и тази земя впоследствие е реституирана. Т.е. това са единствените законни собственици.

Затова строгата проверка е задължителна. Няма да е пресилено ако кажа, че сред собственици на дюна има и подозрителни. Нима не е ясно, че казусът със собствената на дюните умишлено беше забатачен, за да работи в полза на определени хора. В това число и някои кметовете и главни архитекти, които трябваше да забогатеят.