Ако изборите бяха днес партия ГЕРБ би получила 25,1% от вота на българите, БСП – 12,2%, ДПС – 7,5%, РБ – 5,5%, ПФ – 5%, АТАКА – 3%, АБВ – 2,5%. Това сочат данните на електоралните нагласи от национално представително проучване на пълнолетните българи, проведено в цялата страна между 1 и 9 април, 2015 г от „Екзакта Рисърч Груп”.

В рамките на проучването са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 88 населени места. Изследването се провежда в рамките на собствената изследователска програма на „Exacta Research Group”. Получените данни през април са набрани извън контекста на реална изборна ситуация. Ето защо на тях следва да се гледа по-скоро като на ориентир за политически симпатии, отколкото като на прогноза за изборен резултат.

Ако днес се провеждат предсрочни парламентарни избори, е много вероятно да се възпроизведе сегашното партийно представителство в Българското Народно събрание без ББЦ. От „Екзакта Рисърч” отчитат, че след конгреса на БСП се регистрира минимално покачване на електората на тази партия с 1%. Без промяна, обаче остава рейтингът на одобрение на Михаил Миков – 16%. Общественото доверие към лидера на БСП е по-слабо от това, което регистрираме за други леви политици като Мая Манолова, Корнелия Нинова, Георги Кадиев и Янаки Стоилов.

През този месец от „Екзакта Рисърч” тестират и Велизар Енчев, който сформира „Българска пролет”. През април той е одобряван от 15% от българите. Интерес към формацията на Велизар Енчев проявяват най-често привърженици на Атака, на БСП и на АБВ.

Според проучването 36% от българите са на мнение, че през първите месеци на втория си мандат премиерът Бойко Борисов управлява страната по-добре в сравнение с първия му мандат. За 21% от българите сега Борисов управлява по-зле отколкото през първия си мандат на този пост. 43% от всички интервюирани посочват, че не могат да преценят кое е по-доброто управление на премиера Борисов.

Вторият управленски мандат на Борисов се възприема като по-успешен от първия от избирателите на ГЕРБ и на коалиционните партньори. Не така стоят нещата, когато става дума за мнението на политически изкушените избиратели на опозиционните партии,коментират социолозите. Привържениците на БСП и на "Атака" са убедени, че този мандат на Борисов като премиер е по-слаб от първия. Негативните оценки за работата на настоящото правителство продължават да бъдат повече от позитивните (54% : 32%).

Сравнението с предишния премиерски мандат на Бойко Борисов в обществените представи обаче е в полза на сегашното му управление. Този резултат се дължи най-вече на мнението, че Борисов през този мандат е по-толерантен и диалогичен, че е по-опитен, медийно по-обран и сдържан. Добре се възприема отварянето на ГЕРБ към повече коалиционни партньори. Общественото мнение реагира позитивно и на преоценката на управленските приоритети от първия мандат. Подчертано добре се приемат усилията в сферите на социалната политика, здравеопазването и борбата с корупцията.

Най-одобряваният министър е Лиляна Павлова (53%), която през април добавя 5% одобрение в сравнение с март. Здравният министър Петър Москов остава на второ място, като рейтингът му на одобрение е абсолютно идентичен с този през март – 49%. Третото си място от март запазва социалният министър Ивайло Калфин (43%), към социалните политики на когото има все по-добра чуваемост (той добавя нови 3% одобрение за последния месец). Министърът на културата Вежди Рашидов попада в полезрението на повече българи с инициативите си, които му печелят нови 6% одобрение, отчитат социолозите.

През април с 5% повече са и хората, които одобряват работата на спортния министър Красен Кралев. През април няколко дами от кабинета успяват да се преборят за повече обществено доверие - Лиляна Павлова, Румяна Бъчварова, Десислава Танева и Ивелина Василева, които покачват рейтинга си с между 4 и 5%.

Най-одобряваният български политик извън лидерите на държавни институции и министрите е Йорданка Фандъкова, която през последния месец е повишила одобрението си с 9% и през април е одобрявана от 64% от българите. Вторичният анализ на данните показва, че пускането на нови линии на столичното метро има широк положителен отзвук в цялата страна, коментират социолозите от "Екзакта".