Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Червените коне са много уморени

Снимка: БТВ

За БСП ще става все по-трудно да печели, независимо колко честни и лоялни са кандидатите й

Имаше едно време, когато преди местни избори Румен Петков, като зам.-председател на БСП и шеф на предизборния й щаб, търсеше кандидати за кметове по формулата “пич, та дрънка”. Сега БСП се оглежда за лоялни кметове с платен членски внос. Беше време, когато половината кметове на областни центрове бяха червени. С годините те постепенно намаляваха и сега се броят на пръсти.

Разликата в двете формули сама говори защо днешната левица не е като онази от 2003 г. Тогава БСП имаше много голям проблем с лоялността на кадрите си, загуби не един град от приятелския огън на бивши свои членове, избрали да тичат в друг кариерен коридор.

Днес едва ли лоялността е големият проблем на червените кандидати за кметове. За лоялност може да става дума, когато имаш насреща си нахъсани “млади кариеристи”. Какво може да им предложи БСП сега? Нищо. Тези, които тепърва щурмуват върха, ще тръгнат по по-сигурни партийни пътеки от нейната. “Старите” кариеристи, напротив, ще пазят мястото си в партията и ще бъдат лоялни, защото в противен случай ги чака тъгата на политическата пенсия. И междувременно ще подливат вода на всеки, който застраши позициите им.

Затова най-вероятно на пленума си през уикенда червените творчески ще препишат старите критерии, на които трябва да отговарят техните кандидати за кмет. И в предишни години в документите се записваше, че претендентите трябва да са некорумпирани, честни, подготвени и компетентни (а нима може да е иначе?), да отстояват левите политики в местната власт. Но думите не правят делата. БСП винаги говори с патос за леви политики, особено когато не е на власт, а после нещо все й пречи да ги провежда.

По-честно пред избирателя ще бъде да каже, че ще провежда прагматична политика, както прави винаги. Но как да го каже, когато симпатизантите й не чакат от нея да провежда политика, която е възможна в тесните рамки на стесняващите се ресурсни възможности на страната. Те чакат от нея “да им върне младостта”, когато здравеопазването и образованието бяха напълно безплатни и думата “направление” нямаше медицински смисъл. Когато бленуват за отминалите времена, тези избиратели не се замислят по-дълбоко за плюсовете и минусите на тогавашното здравеопазване. За тях то има само плюсове и е логично – били са млади, не им е трябвало. Други избиратели БСП не успя да си намери. Все привличаше младите и така и не ги привлече, но пътьом загуби доста от “старите”.

Колкото и да е странно, повтарянето на стари мантри е единствената печеливша стратегия за партия с оредяващ и застаряващ електорален корпус. Тези избиратели гласуват за светлия блян от миналото и няма да възприемат нищо ново. Затова на “Позитано” 20 са прави да изтупват прахта от старите стратегии за местни избори и да ги предлагат на вниманието на гласоподавателите си отново. Не могат да спрат падането в бездната, но могат да понамалят скоростта, с която се лети надолу.

Проблемът е, че червената партия е много уморена. Уморена и да печели, и да губи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете