Нужен е гаранционен фонд, който да обезпечава минималната доходност на осигуровките в частните фондове

Милети Младенов, професор в УНСС

Проблемите на втория пенсионен стълб трябва добре да се обмислят и решават, защото т.нар. втора пенсия засяга милиони българи и то от най-активната част от населението. Родените преди 1960 г. получават „държавна“ пенсия, съставена от един-единствен елемент, чийто източник е Държавното обществено осигуряване (ДОО) и която се изплаща от НОИ. Те са правили вноски в ДОО (работодател и служител общо 17,8%) и събраните пари, допълнени с бюджетна субсидия, се разпределят между пенсионерите. Просто и ясно, макар и с огромен проблем - за да се плащат пенсии по този начин, на НОИ ежегодно не достигат над 50% от нужните пари.

Родените след 1960 г. са в много различна ситуация, която не много добре се разбира - както от осигурените лица, така и от някои коментатори. Тяхната пенсия ще има два източника - първо, ДОО, където работодателят и служителят внасят 12,8%, и второ - вноската от 5% във втория стълб (пак общо 17,8%), управляван от частните пенсионноосигурителни дружества. Целта е с течение на времето да се намали тежестта върху разходно-покривната система, защото застаряването на населението й влияе много негативно. Очакването е пенсията, получавана от първия стълб, да намалява и разликата да се компенсира от втория стълб. Нерегулярното постъпване на осигурителните вноски в частните пенсионни фондове обаче е причина парите по партидите на съответните лица да не нарастват, защото просто няма какво да се инвестира. Така за много лица става невъзможно да се компенсира предвиденото намаление от първия стълб. При липса на натрупване разходно-покривната система може да се окаже по-добра алтернатива за всички, които са работили в „сивия” сектор, били са дълго време без работа или на които работодателят не е превеждал редовно удържаните от заплатите вноски (а такива случаи има немалко).

От един професионален инвеститор, какъвто са пенсионните дружества, в дълъг срок се очаква непременно да осигури положителен прираст на инвестираните средства, макар в същия този срок да има много рискове. Считам за разумна идеята дружествата да могат да предлагат на своите клиенти фондове с различен рисков профил, въпреки че хората по принцип не са склонни да поемат прекомерни рискове.

Друго решение, допринасящо за стабилността и доверието във втория стълб, е създаването на гаранционен фонд - едно предложение на Комисията за финансов надзор (КФН), което категорично подкрепям. По стечение на обстоятелствата имам опит в управлението на гаранционни фондове в банковата система и капиталовия пазар, изградени на солидарен принцип. И в двата случая, когато се създаваха такива фондове, участниците в тях изразяваха недоволство поради това, че те ги товарят финансово. Обичайният аргумент беше „защо да плащам за некадърното управление на някого си“. Впоследствие обаче те се убедиха в нуждата от тях. Разбира се, за да стане това, дизайнът на такъв фонд в пенсионното осигуряване трябва добре да се обмисли.

Първо, трябва да се реши какво се гарантира - номиналът на пенсията, когато започне изплащането й, или текущо зададената минимална доходност на съответните фондове. Считам, че гарантирането на минималната доходност, при което се използват както собствени резерви, така и пари от гаранционния фонд, е по-добро решение, защото така дружествата ще могат да реинвестират във времето, създавайки допълнителен източник за изплащаните пенсии. У нас фондовете и сега формират резерви от собствени средства и случаите, когато даден фонд не е успял да постигне обявената от КФН минимална доходност, са сравнително малко, но възникването на такава ситуация е напълно реалистично. Не е приемливо обаче твърдението, че създавайки резерви по сегашното законодателство, дружествата един вид гарантират сами себе си. За да има действителна от финансово гледище гаранция, тя трябва да се даде от трето лице, а не от самото дружество. Натрупването на средства в гаранционния фонд, които да се използват след дълъг период за изплащане на недостига в номиналните пенсии, ще изисква те да се инвестират от самия гаранционен фонд, а това могат да направят по-добре самите дружества.

Второ, вноските в гаранционния фонд трябва внимателно да се определят. В някои публикации се споменават много високи проценти, които не са обосновани. Вноските могат също да бъдат претеглени с риска на съответното дружество, което е по-справедливо, но по-трудно. В такива вноски може да се трансформира част от събираните такси, като е разумно да се даде право на гаранционния фонд да променя техния размер в определени граници. Добре е при това законодателят да прояви инат и да не допусне вноските във фонда да се прехвърлят пряко върху клиентите (осигурените лица), а да се признават само за разход, както впрочем е това при фонда за гарантиране на депозитите и фонда за компенсиране на инвеститорите, но не и при обезпечителния фонд на застрахователите, където вноските са част от заплащаната премия.

Презастраховането е друг начин за гарантиране, но то е по принцип по-скъпо. Някои експерти предлагат дейността на дружествата да се трансформира в дейност каквато са застраховките живот със спестовен елемент.

Известно е, че пенсионните дружества не трябва да фалират, най-малкото защото са създадени със закон и зад тях стои държавата. Но дори едно дружество да фалира, регулациите пазят парите на осигурените лица. Пенсионните фондове и дружествата са отделни юридически лица и е трудно да се преливат средства от фонда към дружеството (макар да не е невъзможно). Приходите на дружествата са единствено от таксите (до 5% от всяка вноска и до 1% от нетните активи, веднъж годишно). Те нямат право да се разпореждат свободно с парите на осигурените, освен да ги инвестират в определените от закона инструменти и пропорции. Информация за инвестициите се изпраща ежедневно в КФН, като тя се засича с изпратените от банката попечител данни за извършените през деня сделки.

Понастоящем пенсионните дружества работят нормално за съществуващата следкризисна обстановка на финансовите пазари и надзорът върху тяхната дейност е адекватен, свидетелство за което са и множеството надзорни мерки на КФН. В сравнение с други финансови посредници, които привличат на конкурентна основа средства от пазара, целият ресурс на пенсионните дружества е осигурен чрез закон. Баланс на подобен „подарък“ обаче е задължението на дружествата да изплащат бъдещи пенсии, което до голяма степен може да се управлява на базата на актюерски разчети. Оттук и изискването към тях не само да не разпиляват ресурса, но и да го увеличават чрез своите инвестиции. Не лека и проста работа.