Подмяна на темата е да редуцираме сриването на една мрежа от фирми, от които част е Тв7, до проблем със свободата на словото. Защото става дума за търговски казус.

Въпросът със собствеността на Тв7 също е много важен, защото ще разкрие много от отговорите на въпросите, които търсят журналистите в самата медия. Ако гледаме на случващото се в телевизията само през призмата на това, което стана в сряда, ще бъдем късогледи и ще ни се изплъзнат всички факти и детайли, които доведоха до това.

Разбира се, че е ужасно, когато журналистите са оставени сами срещу частен съдебен изпълнител и полицията, но още по-смущаващо е, че техните работодатели или работодател, защото не знаем кои са те, не застанаха нито до тях, нито зад тях, не се включиха и в живата верига, която служителите на телевизията направиха.
Важно е за цялото общество, а не само за служителите на Тв7, да разберем подробностите около това как беше създадена една мрежа от компании, които вървяха успешно или поне така ни изглеждаше, които се ползваха със симпатии на отделни властимащи и които впоследствие се сринаха пред очите ни.

Прави впечатление, че извън България темата намира отражение само в 2 медии - в румънско радио и в полски информационен сайт. Явно не впечатлява други чужди медии, защото те гледат на случилото се не само през призмата на събитията от сряда, а като част от цялото. А цялото един кореспондент от България Франк Щир нарече „войната на розите на олигарсите“. Тв7 е един бодил от тези рози