Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Хубаво е да си неграмотен, мама му стара!

Това, вестникарските коректори, са направо хора за убиване. Препоръчително – по бавен и мъчителен за коректора начин.

Примерно – като се завърже за стола и бавно и протяжно му се чете правописния речник. От „А” – докато го усмърти. Откъде тия садистични идеи? Ами – вчера, след като ми изчете ръкописа, коректорът му с коректор ми рече, че съм бил пунктуационно неграмотен. Слагал съм бил запетайките където ми се струва, че изглеждат добре, с тиретата съм прекалявал, с удивителните – още повече.

Бях чувал за пълна неграмотност, за частична, за функционална, но за пунктуационна – за първи път. Предполагам, че си я измисли в момента, специално заради мен. За да ме ядоса. И успя! На мен ще ми казва, че съм неграмотен по запетайките! Той що не си гледа пълния член! Заради него цяла нощ се въртя под одеялото, не мога да заспя. Това, да си функционално грамотен, днес води до безсъние, стресови ситуации, високо кръвно и всякакви други неприятности. По-добре щеше да ми е сигурно, ако си бях функционално неграмотен – то вече няма нужда да се чете кой знае колко – на телефоните всичко е с картинки, бъцнеш картинката – и тя всичко прави вместо теб.

Лошото е, че все пак големите заглавия от вестниците човек може да прочете. А като ги прочете – ето ти пак стрес, безсъние, безпричинна тревожност – дали нашите ще бият или не, кого сме продали и за колко, нас защо никой не иска да ни купи, макар и за едно евро, хич едно евро ли вече даже не струваме и прочее въпроси, на които даже и пунктуационно грамотните не могат да дадат отговор. Не стига друго, ами и опити да се ограмотяваме на чужди езици правим. От какъв зор? Хората с четири думи английски евродепутати станаха, ние се главоболим с неправилните глаголи и тяхната правилна употреба.

Сигурно най-спокойно си живеят неграмотните – на тях им стига, че познават цифрите по банкнотите. Блъскат цял ден за една гроздова и две наденици, от онези, заради които се умира – ама някои и в буквален смисъл умират, защото току това, което блъскат, им падне върху главите, но ако нищо не им падне, отнасят наденичките на дечурлигата, а гроздовата си изпиват сами и заспиват спокойни и щастливи…

Ами ако все пак нещо падне? Това е въпросът – би казал колегата от Дания, но той може да си говори каквото си ще, защото е принц датски, пък ние – пунктуационно неграмотни. Да не забравя – сутринта да проверя домашното на моя хаймана, запетайките може и да не му оправя, но поне правописните грешки… Така и ще си порасне, без да знае къде се слага запетайка, къде – точка и запетая, къде – тире, и къде – точка…

Това ще наследи той от мен освен плоското стъпало. Наследствен дюстабан и пунктуационна неграмотност. И – живот в стрес, безсъние и притеснения – дали е сложил запетайката където трябва, дали няма да му трият сол на главата заради получилата се двусмислица… Неграмотните не допускат двусмислици. Когато имат да кажат нещо напреки – споменават майката на опонента, когато са съгласни – нечия неопределена майка, когато се радват – майката на обекта на радост, когато тъгуват – майката на причинителя на тъгата, и всичко е ясно. Нямат главоболия с пълния член, още по-малко с препинателните знаци, съвсем никакви – с метафорите.

Хубаво е да си неграмотен, мама му стара! Живееш си като птичка Божия – без грижи, без главоболия, без безсъници! В повечето случаи – и без необходимост сутрин да ставаш рано за работа. Ние, грамотните, като ставаме – какво! Прочитаме сутрин във вестниците, че за да си платим данъците, трябвало да бачкаме четири месеца в годината, а за да живеем с цел да поддържаме трудоспособност – останалите осем, и направо ни се отщява да ходим на работа и поддържаме безцелно тая наша трудоспособност без икономическо значение.

Неграмотният си няма грижи с децата – те наследяват щастливия му начин на живот и също си растат неграмотни. Ние ограмотяваме дечурлигата си, за да станат като нас – да пишат правилно и красиво, да слагат запетайки навсякъде, да стават рано за работа, да следят вноските в пенсионния фонд, да се притесняват дали ще успеят да се пенсионират на шейсет и пет или дотогава възрастта още ще се е качила, а когато все пак се пенсионират – да си получат мизерните триста лева, заради които са блъскали четиридесет години, и да потънат в грамотен размисъл как да ги разпределят така, че след сметките да остане нещо за кисело мляко и шоколадче за внучето.

Неграмотните не си броят дните до пенсия – те дотолкова не могат да броят. Не се кахърят, че никой не дава пукната пара за тях – те си знаят – ще мине време, току пак ще се завъртят черните джипове и добри момчета ще раздават двайсетачки за стимулиране на гражданската активност. Не се кахърят и за успеха на децата в училище – зад ъгъла дипломите за основно образование вървят на промоция. Когато закъсат за пари – качват се на автобуса и слизат с нечие портмоне. Понякога ги бият, но това е за здраве. Пък и колко могат да бият грамотните! Държавата много повече цени неграмотните. Защо мисля така ли! Елементарно – защото им плаща. Плаща им заради това, че са неграмотни. И заради това, че отглеждат неграмотни. Които бързат да народят неграмотни.

Понякога се чудя – струва ли си човек да се ограмотява двайсет години, за да бачка четиридесет, та да заслужи да получава колкото една минимална работна, без да работи, след като може да си я получава и така – още от първия ден на щастливата си безработицата. Утре ще взема да скъсам домашното на моя хаймана – стига е учил! Ще вземе да си докара и гръбначно изкривяване! Един ден ще ми благодари, че съм му подарил щастлив неграмотен живот. Поне неграмотността да наследи от мен като извинение за дюстабана!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете