Сливането на болници ще доведе ли до по-високо качество на лечението?

Искането на оставки е единствената опозиционна активност срещу управлението

Рано е за междинна оценка на реформаторските усилия. Под размитата и пределно обща представа за „реформи“ трудно се различават очертанията на управленските действия, които могат да доведат до съществена промяна. Рано е и за търсенето на политическа отговорност за (не)провеждането на реформи в отделни сектори. Време е за преглед на съответствието между намеренията и избраните подходи за тяхната реализация.

Съществува относително стабилно съгласие относно необходимостта от промени във всички публични сектори, основано на почти масово споделеното неудовлетворение. Това съгласие обаче няма характера на политически консенсус. То не формира ясен политически мандат за управляващото мнозинство. Публичните дебати прекалено бързо се завърнаха в орбитата на споровете не какво и как трябва да се промени, а кой би трябвало да го направи. Рискът от размиване и персонализиране на реформаторските усилия е съществен и не трябва да бъде подценяван.

Правителството за стабилно развитие на Република България формулира своите амбиции за реформи единствено и само в рамките на целта за постигане на стабилност. Много често това означава не дълбоки реформи, а оптимизация, преструктуриране и пренасочване на публичния ресурс. Обществените очаквания за радикални промени, които да доведат до незабавен резултат, не подпомагат усилията за постигане на стабилност чрез промени.

Реформата в правосъдието и сигурността не се разгръща с еднакъв мащаб и следва различна вътрешна логика. Законодателните промени в МВР и организацията на специалните служби предстои да бъдат завършени, преди да се оцени тяхната ефективност. Съдебната реформа засега се свежда до първия етап, насочен към промяна в начина на организация и управление на ВСС. Логиката на промените е различна, доколкото съдебната реформа ще изисква значително повече време и полагането на допълнителни законодателни усилия за усъвършенстване на законовата база. Съществената и неизбежна реформа в отбраната на свой ред се развива в различна траектория, предполагаща по-скоро постигането на съгласие за съществени промени.

Реформата в здравеопазването започна с административна оптимизация и цялостен преглед на състоянието на системата на публичното здраве. Сливането на държавни болнични заведения, за да бъдат намалени административните им разходи, е оптимизация на администрацията, която едва на следващ етап ще доведе до финансови икономии и пренасочване на средствата към повишаване качеството на лечението и заплащането на медицинския персонал. След адресирането на първия и най-неотложен проблем, свързан със състоянието на Бързата помощ, цялостната картина на здравната реформа все още придобива своя образ.

Социалната политика на правителството лансира няколко основни публични дебата. Социалният диалог беше подновен, но постигането на съгласие дори по детайли на пенсионната и осигурителната система отнема много повече време. Основният резултат са самите дебати относно насоката на реформите в социалната сфера и демографската политика. Високата социална чувствителност ограничава възможностите за радикални решения, а хроничните проблеми налагат бързо компенсиране на изоставането.

Министърът на образованието и науката откри и активира няколко съществени дебата, подготвяйки в същото време системата за привличането и реализирането на европейски средства. За разлика от другите сектори тук акцентът е върху генерирането на идеи и предизвикването на дебати, които да съпътстват обсъждането на закона за училищното и предучилищното образование. Засега екипът на министерството не чувства необходимата подкрепа, за да постави като приоритет необходимостта от обединяване на съществуващите държавни висши учебни заведения.

Секторите, в които целта е поддържането на стабилност, са повече, отколкото онези, в които се развиват конкретни реформаторски проекти. И все пак критиката на опозицията и партии, подкрепящи мнозинството, се концентрира върху сферите, в които беше избран път към реформи. Опозицията негласно подкрепя запазването на стабилността, противопоставяйки се категорично на проектите за промени в ключови обществени сектори. Искането на оставки остава единственият опозиционен отговор срещу управленската програма на правителството.

„Атака“ не смята за необходимо да критикува отделни реформи - нейният дневен ред се формира извън България и засяга само частично ефективността в действията на правителството. БСП се опитва да поддържа водеща опозиционна роля, балансирайки трудно между критиката срещу своя опонент АБВ в социалната политика, конкурирайки се с „Атака“ и в същото време противопоставяйки се на ГЕРБ. Решението, към което трайно се ориентираха опозиционните критики, е концентриране на атаките срещу Реформаторския блок и неговите министри.

Картината на реформи, която се опитва да изгради опозицията, е концентрирана около съдебната, здравната и образователната реформа. БСП се опитва да изгради собствения си образ през противопоставянето срещу мерките в сферите на правосъдието, здравеопазването и образованието, но основното ядро на противопоставяне не е сред тези обществени приоритети. Министрите и водената от тях политика, срещу които е налице впечатляващо единомислие между БСП, АБВ и „Атака“, са министрите на външните работи и отбраната. Отделянето и противопоставянето срещу външната политика и отбраната на България, вън и независимо от свързаните с тях сектори и политики, поставя под съмнение капацитета на опозицията да изгради реалистична политическа алтернатива на сегашното управление.

Намеренията за постигане на стабилност не съответстват на неясните обществени очаквания за промяна. Предприетите мерки очертават хоризонт на реформи, който остава извън обхвата на политическите дебати. Опозицията не успява да формулира управленска алтернатива, оставайки в сферата на идеологическото противопоставяне срещу отделни министри. В тези условия програмата минимум на правителството и управляващото мнозинство изглежда постижима. Предстои да разберем дали нейното постигане ще генерира политическа енергия за цялостни реформи.