Москва иска да спре изтичането на 30 млрд. евро от туризъм

Крайно време е да се обърне внимание на вътрешния пазар. Достатъчно е българите да ползват цените, които се предлагат на чуждите туроператори

Тази година прогнозите за провал на летния туристически сезон започнаха от зимата. Липсата на ранни записвания изплаши туропертори, министерство, агенцията за приходите и кой ли още не. Вместо да вием и страдаме, е редно да погледнем фактите каквито са, да анализираме проблемите и да вземем решения, които отдавна трябваше да се случат в България и по специално в сектор “Туризъм”. Проблемите, заплахите и решенията са много.

Ето го и първия проблем. Руснаците няма да дойдат. Что делать? (Какво да се прави, рус., б.р.)

Най-простият отговор е: да правим това, каквото правят и руснаците. Русия иска да стане активна туристическа страна, а не всяка година да се лишава от 30 млрд. евро за изходящ туризъм. Какъв е смисълът да имаш най-голямата територия на света с цялата палитра на географията, а хората да плащат за същите гледки в чужбина. Руснаците разработват нови маршрути и какво ли не още. Няма защо да им се сърдим, че нямало да дойдат. Това е пазар и сантиментите нямат нищо общо.

Но това трябва да направим и ние. Крайно време е да се обърне внимание на вътрешния пазар. Например достатъчно е българите да могат да ползват тези ценови нива, които имат чуждестранните туроператори. Не е логично една почивка на германци да излиза по-евтино, отколкото на българите.

Второ, не са за подценяване и уикендите в България. Да пътуваш в собствената си страна е не само интересно, но и много удобно - можете да решавате в последния момент, по-евтино е, по-достъпно, пътува се с по-малко багаж, по-бързо, а можете да споделите пътуването с приятели.

Гърция и Франция имат механизми за подпомагане на почивката на местните хора в тяхната страна. Това може да се направи и у нас, което обаче е държавна политика. Държавна политика може да бъде и всичко останало. Например идеята с ваучерите също може да бъде разработена, но като допълнителен механизъм за поощряване от страна на работодателите, а не за сметка на трудовото възнаграждение, каквито порочни практики се виждат.

Компенсацията на отлива на руски туристи може да стане още и чрез привличането на гости от съседните страни чрез комбинирането на морския туризъм с културен и здравен туризъм. Щом чуем ваканция, ние задължително си представяме море през лятото и планина през зимата. Време е да се покаже, че освен масовия туризъм - морски и зимен, има много по-интересни и ценени от чужденците видове туризъм.

България има сериозен потенциал за истински селски туризъм. Този вид туризъм е една от малкото наистина приемливи алтернативи за вътрешния български пазар, както и за увеличаващия се пазар на пенсионери в световен мащаб. Тук също имаме нужда от цялостна визия. Например необходимо е възстановяване на занаяти, създаване и обучение на майстори, възможност за курсове за туристите, съпреживяване и атракции. За съжаление комунизмът уби занаятите с криворазбрана индустриализация, погубено беше дребното предприемачество, което е движело България векове, дори и през турското робство.

Освен селския туризъм България е безценна като дестинация за спа, културен и здравен туризъм, които са изключително перспективни предвид застаряващото население на Европа. Хората от третата възраст имат интереси за посещение на културни забележителности, за кулинарен туризъм и най-вече за балнеология и здравен туризъм. Те имат интереса, потребността и възможностите, което ги прави наистина добри клиенти. Освен това България е лесно достъпна като разстояние от всяка европейска държава, услугите са евтини и средата е сигурна.

Предвид ресурсите от минерална вода и новите хотели има сериозен потенциал за развитие на този сегмент. Още повече че социалните системи на някои държави (например Германия) предвиждат осигуряване на рехабилитация за пенсионерите всяка година. Въпрос на междудържавно споразумение е.

Други нови възможности за България са Индия и Китай. Те наистина са необятен пазар. Имат средна класа, която пътува, и за тях България реално представлява интерес в комбинация с други балкански дестинации. Но извън липсата на реклама има два основни проблема: липсват директни полети, визи се издават много трудно от нашите консулски служби и е необходимо държавата да се намеси за решаването им.

Ще ви дам и конкретен пример: имаме интерес малки групи от Индия да посещават България. След като две седмици нямаха отговор за визите, накрая отказаха и на 9-имата, между които има туристи с шенгенски визи, с американски, но българска не им дадоха и те предпочетоха Гърция и Турция. Принципът за реклама от лични впечатления е много важна в туризма. Ако един човек каже на приятелите си “Не ходете в България”, това се предава като негативни отзиви и към всички потенциални туристи. Ако обаче дойдат у нас и са доволни - обратното: ще идват все повече и повече.

Проблемът на туризма в България е, че всеки се спасява сам. Желание да се оправят нещата има, но няма стабилна политика, всичко се прави от днес за утре. Няма я връзката бизнес - държава, липсват ясни регулации и най-вече контрол. Проблемът не е в качеството на услугите и в цените, а в липсата на устойчива политика в туризма.

Да, вече има Министерство на туризма, но то, вместо да се занимава с правене на политики, какво прави? Това, което не му е работа.

Не е работа на министерството да прави туристически маршрути, реклама и категоризации, а политики, правила и структури, които да се занимават с рекламата и промотирането, с категоризацията на обектите, стопанисване на туристическите атракции.

Проблемът с контрола пък е чудовищен. Както е казал народът - много баби, хилаво дете.

Според Закона за туризма контролът се възлага на:

1. Министъра на туризма;

2. Комисията за защита на потребителите;

3. Областните управители;

4. Кметовете на общини;

5. Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице.

И в крайна сметка имаме много проверяващи и лоши резултати. Държавата и общините да проверяват е погрешен принцип. Принципът трябва да е “браншът контролира бранша”, а не контролът да е в ръцете на чиновници, което хем е несвойствена за тях работа, хем тя се разводнява между пет институции.

България притежава огромен потенциал да стане все по-привлекателна дестинация. България има уникална природа, много исторически забележителности, хубава и истинска храна, минерални води, нова база за настаняване, ниски цени. Положителните страни са даденост и резултат на предприемачество. За да използва максимално тези преимущества, трябва да се справи и с негативните страни на туризма - ниско качество на обслужването, ниска квалификация на персонала, лоша инфраструктура.

*Авторката е управител на туристическа агенция