Футболна България се прости с Георги Марков

Условна присъда за педофил, посегнал на 12-годишно момче

Община Разлог е първата община в България, която успешно интегрира регистъра на услуги, с което заслужи адмирации от Министерски съвет

Takeaway.com придоби BGmenu

Евродепутати: ЕС не може да наложи въвеждане на регистрираните партньорства в България

Борис Цветков: Абсурдно е да вдигаш двойна китайска стена от небостъргачи между “Дружба” и “Младост”

Почина 17-годишният младеж, който падна от третия етаж на дом за деца в Роман

Анита Мейзер с нова версия пред съда – мъжът й се самоубил, докато купувала яйца Аз съм единствената осъдена за подкуп на думи, каза скандалната миска

Повишен интерес за лов в България на изложението в Залцбург

Общинският съвет в Благоевград отхвърли предложената от БСП временна комисия за ремонта на центъра

Николина Ангелкова се срещна с българи във Вашингтон

Няма инструкции за спиране на бригадите в САЩ

Кметът на Елена получи благодарствена грамота от потомците на Макгахан

Увеличават паралелките с немски език във Варна

Искат екстрадиране на мъж от Златарица, обвинен в изнасилване във Франция Нашенецът е в ареста след като бил обявен за международно издирване

Видни българи, убити от българи: Сандански ратува за балканска федерация

Поредицата “Видни българи, убити от българи” е подбрана и подготвена от литературния историк и бивш депутат Йордан Василев. В нея авторът проследява съдбата на онези българи, останали в историята ни, чието име е белязано с насилствена смърт или съмнение за такава. В миналия брой публикувахме разказа му за края на Алеко Константинов, Димитър Петков и др. Последователността на имената е според годината на смъртта им.

Предлагаме ви третата част от поредицата.

Много спорна фигура във ВМОРО е Яне Сандански (1872-1915), макар и сега един град в Пиринския край да носи неговото име (до 1949-а Свети Врач). Едновременно е с леви убеждения и републиканец, но поддържа добри отношения с княз Фердинанд. Израсъл е в Дупница и не е завършил дори гимназия, обучаван е за обущар. През есента на 1895 г. се включва в чета и заминава към Родопите. След нападение в село Доспат, населено с помаци, са убити към 40 души. Преследвана от турската войска, четата се връща в България. На следната година Сандански отново навлиза с чета в Пирин. След завръщането си постепенно се включва в политическа дейност, има близост с марксисти, но и с партията на Васил Радославов и когато тя е на власт, е назначен за директор на затвора в Дупница, но скоро напуска. През 1901 г. участва в отвличането на протестантската мисионерка мис Стоун в Банско и през януари 1902 г. получава 14 500 златни лири откуп, които дава на Гоце Делчев. На следната година с неохота се включва в Илинденско-Преображенското въстание, но пък в неговата чета участва Яворов. При постоянните вътрешни борби в организацията на ВМОРО Сандански влиза в остри сблъсъци и решава да отмъсти. Той урежда убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов в София (1907), при което се смята, че има намеса и на чужди дипломати. Сандански е против обединението на Македония с България, настоява за балканска федерация. През март 1908 г. конгрес на ВМОРО го осъжда на смърт. През 1908 г. се появяват младотурците. Сандански се сближава с тях и дори получава заплата, участва и в детронирането на султан Абдул Хамид ІІ (1909) в Цариград. Правени са три опита да бъде ликвидиран Сандански, но без успех. През Балканската война той участва в завземането на Мелник и Солун през октомври 1912 г. Има твърдение, че е ограбил опразнени турски къщи в Мелник. При опитите за обединение на различните крила в македонската организация той обикновено се противопоставя. След Междусъюзническата война през 1913 г. Сандански се заселва в Роженския манастир, става търговец на едро – продава тютюн и вино. След смъртта си оставя към половин милион лева. При започването на Първата световна война (1914) Сандански се застъпва за съюз със Съглашението, замисля дори преврат. През април 1915 г. той тръгва от Роженския манастир сам за Неврокоп (сега Гоце Делчев). По пътя е застрелян. Гробът му е недалеч от Роженския манастир. През 1987 г. Мерсия Макдермот издаде негова биография в издателство „Наука и изкуство”, а Стоян Бояджиев – „Истинският лик на Яне Сандански” (1994). Михаил Думбалаков го нарича „безгранично подъл”.

Името на Наум Тюфекчиев (1864-1916) е свързано с няколко убийства, той е терорист. Още като младеж на 27 години организира покушение над Стамболов (1891), но тогава по грешка е застрелян министър Христо Белчев. Тюфекчиев забягва в Русия и оттам организира убийството на българския дипломат в Цариград д-р Георги Вълкович (1892). След завръщането си в България се включва в македонското движение, занимава се с търговия на оръжие, но не изоставя предишната си дейност и успява да организира този път успешно убийството на Стамболов (1895). През 1900 г. участва заедно със Стоян Шангов в издаването на в. „Вечерна поща”. След това се сближава с руски болшевики (1905) и им доставя оръжие, но заедно с това има връзки с двореца на княз Фердинанд. От 1908 г. отново е в Македония и става приятел с дейци на младотурската революция. По-късно (1915) има връзки с турското разузнаване и организира атентат в градското казино в София (31 януари 1915 г.). След толкова злодеяния и сам пада убит пред дома си на ул. „Раковски”. Това става по разпореждане на Тодор Александров.

Михаил Такев (1864-1920) е спътникът на Алеко Константинов при убийството му и той е бил истинската цел на стрелбата. Роден е в Пещера и там загива. Записва се във Военното училище (1883), прекъсва заради участие в Сръбско-българската война (1885) и завършва (1887), става офицер, но е уволнен. След това се дипломира като юрист в Париж (1892) и работи като адвокат. Започва политическа дейност в Демократическата партия след оставката на Стамболов. Назначен е за министър на вътрешните работи (1908-1910), после е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1910-1911), участва като офицер в Балканската и Междусъюзническата война, а в края на Първата световна война отново е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Малинов (юни-ноември 1918) и потушава войнишкото въстание. Бил е много пъти народен представител след първото му избиране през 1894 г. През януари 1920 г. Такев е в родния си град във връзка с изборите и там е убит от анархокомунист.

Като учител в прогимназията в Битоля (1888-1895) Гьорче Петров (1865-1921) е преподавал и на Симеон Радев, който пише за него в своята книга „Ранни спомени” (1969). Гьорче Петров е бил активен участник в македонското освободително дижение след основаването (1893) на ВМОРО, бил е бунтар по дух. Издава книгата „Материали по изучаването на Македония” (1896), в която дава географски данни за населението в този край, както и за пътищата, планините, реките. По-късно издава в София вестник „Бунтовник” (декември 1898 – март 1899). Гьорче Петров участва в няколко конгреса на ВМОРО, в Илинденско-Преображенското въстание, издава в Солун заедно с Антон Страшимиров списание „Културно единство” (октомври 1908 – март 1909, 11 броя). По време на Балканската война е доброволец, макар да е на 46 години, а през Първата световна война е назначен за кмет на Драма. При управлението на Стамболийски е назначен на отговорна длъжност, което не се възприема от дейци на ВМРО и по настояване на Тодор Александров е осъден на смърт и убит в София на 28 юни 1921 г. пред дома му на ул. „Веслец” и „Козлодуй”.

Текст под снимка:

През 2009 г. организацията на ВМРО в Банско открива паметник на мястото, където през 1901 г. четата на Яне Сандански пленява мисионерката мис Стоун.
Снимка Архив “Труд”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.