Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Как да преживеем по-лесно в български хотел

Най-спиращото дъха прекарване в хотел ми се случи преди пет години на минералните бани до Стара Загора. Като казвам спиращо дъха обаче, не си представяйте нищо хубаво. От позицията на времето днес мога да го нарека смешно, но тогава ме изстреля в орбита от изумление. Беше лято, а аз и мъжът ми искахме да прекараме две нощи от десетдневния ни маршрут из България във въпросния курорт. Избрахме 4-звезден хотел с всичките там задължителни басейн, климатик, фитнес и хубав ресторант. Разгледахме снимките, прочетохме повече положителните отзиви и резервирахме стая с очакването, че всичко ще е наред.

Първото разочарование дойде още с пристигането. Появяваме се вечерта, а на рецепцията няма никого, да не споменавам, че при паркирането не се появи ни пиколо, ни портиер. Въртим се, потропваме нервно с пръсти, подвикваме. Чак след десетина минути отнякъде се появява госпожица с недоволно изражение, която ни настанява с такова видимо нежелание, сякаш сме я избутали от леглото й, за да се пъхнем в него. Все пак ни дава ключ и ние оставаме в очакване да занесат багажа ни до стаята – все пак става дума за 4 звезди!

Та стоим ние и гледаме очакващо рецепционистката, а тя също стои и ни гледа недоумяващо. Когато накрая й обяснявам, че някой трябва да ни занесе багажа, тя започва да се суети (очевидно за първи път някой предявява такава претенция) и накрая се обажда по телефона. Появява се още по-сърдита, физически слаба жена – вероятно камериерка или чистачка. Привлачва краката си едва-едва, търка очите си и с изненада разбира, че трябва да носи куфари. Ние, разбира се, се споглеждаме и без думи решаваме, че няма да мъчим клетата женица. Тя махва с ръка и затътря чехлите си обратно по коридора, а момичето от рецепцията се прави, че е много заета.

В стаята ни чакат още изненади – възглавницата ми е с черни косми, в банята има отворен сапун, ползван вече от предишните гости на хотела, а в хладилника заварваме нечия закуска, престояла там поне две седмици. Звъним на рецепцията, момичето с мрънкане ни сменя стаята. В новото място няма косми и забравена храна, но пък климатикът не работи. Обясняват ни, че климатизацията е централна и температурата е „преценена от ръководството“. Когато обяснявам по телефона, че всъщност е ужасно горещо и хич не ме интересува представата за топло и студено на ръководството, същото това момиче ми дава решение: „Ми… то сега е късно и навън вече не е толкова топло, така че можете да си отворите прозореца и да ви стане хладничко…“

“Верно ли”, казвам аз с цялата ирония, на която съм способна и тутакси се спускам към рецепцията, където фактически вдигам скандал. В резултат на моето нагло упорство рецепционистката телефонира отново и й разрешават да ни даде от „специалните стаи“. Така се оказваме в нещо като апартамент, в който има отделен климатик с дистанционно.

Мъките обаче продължиха. Басейнът се оказва пренаселен от външни хора с техните деца – все едно сме на плажа в Слънчев бряг. Храната в ресторанта се сервира с около час закъснение. Музиката от вечерните забавления думка неистово до малките часове. И изобщо четирите звезди на хотела могат да служат само като украса над името на хотела, но не и като знак за неговата категория.

Разказвам тази история, защото на всички ни е ясно, че категоризацията на хотелите у нас не отговаря на световния стандарт. И понеже няма как да променим това поне към настоящия момент, предлагам ви няколко изпитани начина да направите престоя си в български хотел по-приятен и по-удобен. Може да ги ползвате и за всеки друг.

Ако няма ютия

Когато пътувате служебно, често се налага да носите със себе си костюми и ризи. Колкото и добре да сте ги подредили, те често излизат от куфара смачкани. В английските хотели почти винаги има поне специална преса за гладене на панталони, често и ютия във всяка стая. У нас обаче такава практика няма. Затова, ако панталонът или правата пола се окажат поомачкани, навлажнете ги с ръка и внимателно да ги поставете опънати под матрака или дюшека на леглото. Така за една нощ дрехата ще придобие ако не идеален, то поне приемлив вид. Ризите и роклите, ако не са гладени предварително, няма как да оправите с подръчни хотелски средства. Тях сложете на закачалката в банята, докато вземате душ. Парата от топлата вода ще оправи гънките. Измачканите ръкави на мъжките ризи ще опънете, като ги навлажните и натикате в тях хавлиени кърпи. След няколко часа ризата вече няма да изглежда толкова зле.

Вместо лак за обувки

Невинаги в хотелските стаи има сет за лъскане на обувки, въпреки че това е задължително за висококласния хотел. Това обаче не бива да ви спира да излезете с чисти и лъснати обувки, както повелява етикетът. В банята и на 2-звездния хотел ще намерите малка опаковка лосион за тяло. Може да не е качествено като козметика, но ще лъсне перфектно прашасалите ви обувки. Само капки върху парче тоалетна хартия или козметично тампонче за грим са достатъчни. Ако няма лосион, използвайте своето тоалетно мляко (респективно – това на жена ви).

Ако дрехите миришат

Често дрехите придобиват в куфара неприятна миризма на застояло, независимо че са изпрани и гладени. За да отстраните този дъх, приложете стария трик на стюардесите. Вземете вмирисаната дреха, сложете я в найлонов плик, затворете го добре и го оставете в хладилника за една нощ. Всяка дреха се слага в отделен плик.

Когато чорапите свършат

На всички ни се е случвало – ставате на сутринта и установявате, че всички чорапи вече са мръсни. Най-бързата реакция е да скочите в чифта от вчера, но това не е особено приятно. Така че изперете набързо някой чифт и да изсушете със сешоара. Отдавна сте се сетили за това? Тук има една важна подробност: процесът е бавен, ако сушите чорапите така, както сушите косата си. Затова нахлузете чорапа на отвора на сешоара и пуснете топлата струя.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете