Есил Дюран е една от най-интересните певици у нас, тъй като звучи еднакво убедително и като джаз, и като поп, и като попфолк изпълнителка. Завършила е Музикалната академия в класа на голямата Ирина Чмихова. След дълги години работа в чужбина - Англия, Норвегия, Германия, Холандия, Дания, Йордания, Кипър - през 2000 г. прави завой в кариерата си и става една от звездите на "Пайнер Мюзик". Има няколко самостоятелни албума и диск с най-големите си хитове.

През 2008 г. Есил Дюран бе член на журито на "Мюзик Айдъл", а миналата година - и в третия сезон на телевизионното шоу "България търси талант".

Родена е в Хасково през 1969 година, истниското й име е Исмигюл, което в превод от турски означава "Бяла роза". Живее с композитора Борис Павлов и двамата имат 10-годишен син Харис.

От известно време певицата успешно се изявява и като моден дизайнер.

- Есил, в последно време си и успешен моден дизайнер. Кога и как бе провокиран интересът ти към това?

- Модата всъщност е едно от моите детски увлечения. Игрите, които ме занимаваха тогава, изцяло са свързани с нея - кукли, парцалки, ножичкиЕНапоследък често чувам добри неща относно таланта ми в модата, който дължа на баба ми по майчина линия. Нямам нужда да бъда окуражавана отстрани, за да творя дрехи, защото усещам вътрешна потребност да изразя себе си чрез тях. Уповавам се единствено на собствената си интуиция и това ме кара да се чувствам свободна. Академичността в музиката често пречи да се насладиш на творческия процес, чувстваш се зависим от закони и правила, които те ограничават. Затова в модата съм като дете - правя това, което чувствам, като Алиса в страната на чудесата. Разбира се, чувствам се и силно подкрепяна от съпруга ми Борис, свекърва ми, семейството ми - най-вече в лицето на брат ми. Те силно вярват в мен, за което много съм им благодарна.

- Как създаваш твоите модели за облекла, имаш ли акцент, който е разпознаваем - т.е. "това е модел на Есил"?

- За моя радост имам дрехи, които много приличат на мен самата, а и хубавото е, че не го казвам само аз. Ризата от шифон с феерични обемни ръкави и панделка на красивата дамска шия, панталон в прав мъжки силует с висока талия, наподобяващ гащиризон, рокля с гол гръб в класическото черно-бяло, малките цветни рокли с бели якички с добре подчертан женствен силует и други неща ме правят разпознаваема. За двете години модна дейност имам доста бестселъри /смее се/.

- Известна си сред колегите си като една от най-неконфликтните изпълнителки. Никой ли не те е вадил извън нерви? Не те ли е дразнело, че си класи над тях, а на годишните награди на "Пайнер" нещо все не си подобаващо оценена?

- Да, така е, но веднъж едни мои думи бяха погрешно разтълкувани от мой колега и изпаднах в конфликтна ситуация. Не знам как изглеждам отстрани, но умишлено съм избягвала поводи и ситуации, в които да се подчертава фактът, че се различавам от останалите поради това, че съм с академично образование. Наясно съм, че когато си талантлив, нищо друго няма значение, но не мога да простя, че много голяма част от момичетата хващат микрофона поради липса на какъвто и да е било друг интерес или по-скоро движени от интереса да осъществят по-успешно задомяване. Да бъдеш певец, и то добър, е сериозна и трудна професия и много държа хората да се отнасят към нея с нужното уважение и респект. По повод наградите на "Планета" ще си остана вечната шаферка и никога булка.

- Как приеха вашите родители връзката ви - ти си мюсюлманка, той християнин?

- Това, че изповядваме различни религии, за нас никога не е било проблем. В началото моите родители имаха притеснения относно неговата толерантност и дали ще продължава да я проявява с времето, но при първите им разговори с него съмненията им бяха напълно разсеяни. Борис е прекрасно възпитан от родителите си човек и подобни притеснения се оказаха неоснователни. Сега безпроблемно отглеждаме и възпитаваме сина ни в това отношение.

Проф. Димитър Йончев: На прага сме на нов свят с други ценности

Американците се страхуват от сближаване между Русия и Германия, убеден е експертът по национална сигурност

Димитър Йончев е роден на 4 ноември 1944 г. в Павликени. Завършва висше военно училище и Военната академия. Делегат е на XIV конгрес на БКП, където е избран за член на ръководството на партията, а после и за неин заместник-председател. Съосновател е на Обединението за социална демокрация в БСП. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица. През периода 1990-1994 е депутат в НС. Председател и заместник-председател на Комисията по национална сигурност в 7-то велико народно събрание и в 36-то народно събрание. От 1995 до момента е председател на фондация "Демокрация и сигурност", а от 2003 г. - и председател на Управителния съвет на сдружение "Балкански форум по сигурността". В момента преподава обща теория на сигурността и теория на разузнаването в Нов български университет.

- Г-н Йончев, по всичко личи, че Щатите се стермят към световно господство. Ще успеят ли наистина да го постигнат?

- Последните 100 години Щатите правят всичко възможно да не допуснат сближаване между Русия и Германия, което би съединило руските ресурси и работна ръка с германските технологии и предприемчивост. Германия няма изход към пазар и това означава цяла Евразия да се подчини на тази ос. И ако към тях се присъедини и Пекин, ще имаме един нов свят с други финансови институтции, с друг контрол върху пазарите, с други ценности. В общи линии имат основание Щатите да се тревожат от това сближаване. И затова конфликтът в Украйна толкова много ги интересува - от гледна точка да не затихва. Желанието на Щатите е не да се месят навсякъде, а да поддържат напрежението. Те не искат да правят война с Русия, но тя не трябва да се чувства уютно.

- Путин обаче едва ли ще се даде така лесно.

- Именно това е основната цел на американците - Путин да слезе от власт. Една Русия от типа на Елциновата е радост за Щатите, защото тя беше пред разпадане и управлението на процесите там зависеше от икономическите интереси на Америка. Когато Путин дойде на власт, само за няколко седмици сложи ръка върху ЮРУС, тъй като те пък бяха на свой ред пред прага на подписване с Тексако и контролът върху руските горива ставаше американски. Губернаторите имаха стремеж да станат самостоятелни. Те се избираха на място и не виждаха никакъв смисъл да слугуват на Москва, след като са пълни с ресурси. Един от първите укази на Путин беше да се назначават губернаторите от Москва. От началото на втората война в Ирак имаше период, когато цената на нефта главоломно растеше и Русия като един от основните износители спечели много, защото световният пазар играеше в нейна полза. И не случайно уроците от това напомпване на руската хазна се научиха от Запада и сега пак притискат Русия с цената на нефта, която с всички сили се сваля надолу.

- Ще се намесят ли все пак азиатците?

- Ами те полека-лека са увлечени, защото светът стана едно място за живеене. Но се намесват по много внимателн начин. Те са склонни да помогнат за един втори център в света. В рамките на БРИК взеха решение за създаването на още една банка, която да бъде аналог на Световната и постепенно Международният валутен фонд и Световната банка да получат противотежест от другата страна и страните да започнат и там да работят. На хоризонта има едно драстично събитие, което много трудно ще мине, без да направи големи сътресения, и това е смяната на световната валута, но не знаем още с какво. Светът е на прага на появата на нова валута, която ще смени долара. Щатите имат възможност да се намесят във всяка точка на света, но не могат едновременно. Трябват им съюзници. Тяхната икономика ще живее, докато светът поддържа долари в джобовете си. Затова най-вероятно те ще търсят още по-голямо сближаване с Европейския съюз и ще ухажват много Китай да не се случват комбинации. Дипломатически светът ще бъде много активно място. А това, че в момента има дрънкане на оръжие и се правят конфликти, е защото и Щатите, и целият свят усещат това, за което си говорим. Логиката на съвременния свят изключва инструментите на миналия, когато решенията бяха силови. За следващите 5-7 години ще видим шестото поколение китайски ръководители, които ще излязат още повече на световната сцена и ще се търсят някакви механизми за получване на втори център.

- По отношение събитията в Украйна, България се доближи повече до Щатите. Нормално ли е това, след като сме в Европа?

- Не малка част от страните от бившата Източна Европа също са по-близки до Щатите, но там има изконна омраза към руснака. У нас е много странно, че е така. Ние пък имаме друга много дълбока традиция - политическият елит много бързо да се строи до силния, до когото в момента сме - до големия брат. Умираме от желание да ни признае, да ни погали по главата и да каже: "На мама момчето". Заради това даваме мило и драго. Но публиката ни пък има друга особеност - тя си трае и приема това за нормално.

И още...

Кубрат и Андреа се скриха на екзотичен остров

Боксова легенда стана клошар

Палят и крадат колите на спортистите

Ревнивец убива жна си заради приятел

Партията издържала Никола Вапцаров

Празнична торта праща в гроба Крупская

Огледалото - машина на времето