Пожар в столичния квартал „Надежда 3“, мъж пострада

АПИ проверява поставянето на нови мантинели на пътя Своге-София

Миню Стайков свалил 10 кг в ареста Спецсъдът назначи експертиза за здравословното състояние на алкохолния бос

Американски промоутър присвоил 750 000 долара, предвидени за благотворителен концерт у нас, и купил къща на бившата си жена

Изпращаме утре втората група от 27-та ни антарктическа експедиция В рамките й ще бъдат реализирани шест проекта, специално финансирани от МОН

МВФ предупреди за опасност от нов имотен балон в Испания

Сделките с жилища нараснаха с 8-10% За лукс с гледка към вълните цената е двойна

Грешка в софтуера отворила данните на 52,5 милиона потребители на „Гугъл плюс“

България е 7-ма в ЕС по поскъпване на имотите Цените са нараснали със 7,5% през второто тримесечие

Баба от монтанско село дала 33 000 лева за разваляне на магия

Тони Николов: Макрон внесе разделение между протестиращите

Клошари подпалиха къща в Търново, огънят обхванал още две сгради Майка и двете и дъщери останаха без покрив заради огнената стихия

Влак дерайлира между гарите Реброво и Своге (СНИМКИ) Превозват 100 пътници с автобуси до Своге

Община Елена спечели 15 000 евро за безжичен интернет

Абу Даби създава полицейски патрули на камили

Писмо до руския приятел

ХАНС-УЛРИХ ЙОРГЕС, „Щерн“

Миналото обединява немци и руснаци по уникален начин

Скъпи Володя,

Ние с с теб се запознахме и се сприятелихме в Берлин преди десет години. Затова аз искам да споделя с теб своите собствени спомени за детството, а също и своето отношение към Русия. Моят баща се върна след похода срещу Русия в родината, в Тюрингия, с чин ефрейтор. Той беше млад, но изтощен и покрит с рани. За хора като него, какъвто бе тогава, казват „кожа и кости“. Беше раняван единадесет пъти, цялото му тяло бе покрито с огромни белези, а парчетата от гранати, заседнали в тялото му, му причиняваха болки чак до смъртта му. Веднъж във влака някакъв пиян офицер му разказал за масовите убийства зад фронтовата линия. След това той нито веднъж не докосна оръжие – дори на селските състезания по стрелба. По същата причина аз отказах да служа в армията.

Моят дядо по майчина линия беше учител, произхождаше от истинско образцово немско семейство. Преди войната бил най-старшият по звание офицер в отряда на щурмоваците в своето село. По време на войната срещу Русия стигна до чин капитан, след войната бе интерниран от Червената армия в концлагера Бухенвалд, а след това – изпратен в Сибир. Загинал в шахта.

Един от неговите другари предаде последния му поздрав на моята баба. Тя била задължена, първо всеки ден, а после – веднъж в седмицата, да се разписва в съветската комендатура. В нейния дом били разквартировани двама млади офицери от Червената армия. Вечер, когато влизали в кухнята, за да вземат ключа от стаята си, те учтиво я поздравявали на безупречен немски. Свирили на цигулка и на пиано произведения на немски композитори и винаги предизвиквали възхищението на всички наоколо.

Руснаци! И толкова културни!

Знам, скъпи Володя, че всичко това въобще не може да се сравнява с историята на отношенията на твоето семейство с немците. В твоето семейство загиналите и ранените са много повече, отколкото в моето. Откакто мога да разсъждавам с политически категории, аз знам за 27-те милиона жертви от ваша страна. Въпреки това ти научи немски език, а също така изучи и историята и културата на нашата страна. Миналото обединява нас, немците и руснаците, теб и мен, при това ни обединява по напълно уникален начин.

Затова изпитвам истински срам, когато, във връзка с конфликта в Украйна, чета, слушам и гледам колко спокойно и непринудено някои от моите млади колеги разсъждават за нова война с Русия. Аз дори не мога да си представя, че може толкова едностранчиво и пропагандно да се говори за това, без въобще да се отчитат уроците на историята. И това говорят тези, които отговарят за просвещението на народните маси – журналистите!

За действията на украинската армия и на радикалните десни „отряди от доброволци“ те въобще не говорят. Когато сепаратистите стреляха по граждански обекти, те се възмущаваха. Когато гранатите се взривяваха в Донецк, базата на сепаратистите, те не казваха кой именно е взривил тези гранати. Едва около полунощ телевизионният канал Arte показа кадри, от които се виждаше, че „прозападните“ метежници в Киев са въоръжени и стрелят по хората на Майдана.

Володя, ти знаеш, че аз смятам, че главатарите на сепаратистите са престъпници. И аз знам, че ти също не одобряваш това, което те направиха. Когато аз малко по малко започнах да се надявам, че боевете скоро ще стихнат, ти ми обясни, че най-вероятно ситуацията ще се влоши. Ти се досещаше за това, ти знаеше.

Анексирането на Крим не беше неочаквано за нас. Всички виждаха колко е неприятно за Русия разширяването на НАТО на изток въпреки обещанията, че това няма да се случи. Депутатите в Бундестага аплодираха Владимир Путин, когато през 2001 г. заяви, че Европа „в дългосрочна перспектива ще стане още по-силен и самостоятелен център на световната политика“, ако обедини усилията си с Русия. Но след техните аплодисменти не последваха никакви реални дела. Шест години по-късно на международната конференция по безопасността в Мюнхен Путин емоционално нарече разширяването на НАТО „провокационен факт“. Но не се вслушаха в думите му.

Дали имаме сили да обърнем още една страница? Ангела Меркел прояви смелост, като се сражава в Минск за примирие. Това приличаше на светлина в края на тунела. Този, който иска да върже Русия, трябва да я обвърже. С Европа. Когато през октомври се отбелязва 25-годишнината от обединението на Германия, Путин задължително трябва да бъде сред поканените. Защото без вас това обединение просто нямаше да се случи. Вие, приятелю, ми върнахте родината.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.