МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Обвиниха бивш министър на финансите в лихварство (обзор) Стоян Александров ще отговаря за 75 кредита за милиони, раздадени срещу солени лихви

Гръцкият президент към Турция и Македония: Времената на нахлуване на европейска територия са отминали безвъзвратно

Матура по (евро)икономика

С плана “Юнкер” Еврокомисията се опитва да промени нагласите за “Европа на две скорости”

Ако смятането не е силната ви страна, то планът „Юнкер“ сигурно ви изглежда като сложна математическа задача. Да, математиката не е забавна, когато с 21 млрд. евро европейско финансиране целиш да привлечеш частни инвестиции за 315 млрд. евро.

Математическите и политическите неизвестни по „Плана за инвестиции за Европа“ са състоянието на инвестиционната среда, административната тежест и не на последно място конкурентоспособността на родния бизнес на общоевропейско ниво. Не е тайна, че националната икономика и заетост се държат относително стабилно благодарение на солидните средства от структурните и социалния фонд на ЕС, които често достигат до бенефициенти по „странични“ пътеки. С новия стратегически план правилата се променят и изискват здрава работа и лично отношение в добрия смисъл на думата.

„Планът „Юнкер“ е за частните инвеститори, не за правителството“, „Мобилизирайте парите от частния сектор на икономиката“ – с различни думи, но с едно послание през април Юрки Катайнен, заместник-председател на Европейската комисия (ЕК), предизвика както никога досега българския бизнес да излезе от зоната си на комфорт при кандидатстване за финансиране от Брюксел.

Дали България ще вземе изпита си по нова евроикономика? Да вземем например иновативният модел на „платформата за споделено пътуване „Юбер”. Ако подобна идея, алтернатива на държавния жп транспорт, беше възникнала у нас, трудно би оцеляла законно. Съпротивата на традиционните услуги в сектора, административната тежест и остарялата регулация биха отказали ентусиастите. Планът „Юнкер“ би бил шансът на модерния „случаен превоз“ да привлече европейско публично финансиране, което да генерира по-голямо частно участие в проекта, а и да предизвика раздвижване и модернизация в сектора, не само в България.

Какъв е основният принцип на плана?

ЕК, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и държавите членки се обединиха около необходимостта „да бъде поет част от риска за частните инвеститори, за да се насърчи участието им във финансирането на проекти от стратегическо значение за ЕС“, както пише на интернет страницата на Министерството на икономиката. За успеха на плана водеща е личната и гражданската ангажираност на бизнеса за инвестиция в собственото бъдеще. А тази нагласа е пряко зависима от доверието в националните и европейските институции.

Тази схема за насърчаване на бизнеса е нова за Европа, но се прилага в развиващите се страни в Африка например, като водещата роля е на съюза. Финансовият инструмент е известен като blending (смесване, преливане на англ.език – б.а). Както EUobserver припомня, този механизъм е важен „за насърчаване на икономическото развитие и заетостта“ и се прилага в подкрепа на развиващите се страни в Африка, Азия и Латинска Америка от 2007 г.

Неслучайно Барбара Везел коментира за „Дойче веле“, че „в бедни времена трябва да има идеи, като например превръщането на Европейската инвестиционна банка в контролен орган на нови проекти, които имат за цел да насърчат конюнктурата в страните членки“.

Задействането на този амбициозен механизъм, който изключва пряката посредническа роля на държавата в лицето на управляващ орган, е голямото предизвикателство за България. Координационната роля по тези инструменти се поема от Европейската инвестиционна банка (EИБ), а на национално ниво допълнителният капитал се осигурява от държавите членки, пряко или чрез своите национални насърчителни банки. Поради ограничените възможности за бюджетно маневриране и фискални мерки България ще инвестира не парични средства, а в по-дълготраен капитал – реформи.

Независим инвестиционен комитет ще следи за това публичната помощ да не изключва или да не измества частните инвестиции. Фирмите ще контактуват с единна точка за достъп и консултантски център. Малките и средните предприятия са основната таргет група на плана. Но те са силно зависими от икономическата конюнктура, институционалната добронамереност и устойчивата банкова система. И макар ЕК да очаква ръст от 1% за българската икономика през 2015 г., частните инвестиции продължават да намаляват от 2008 г. насам. Неблагоприятната бизнес среда и кризата с КТБ едва ли ще доведат до значително увеличение, което от своя страна да спомогне за предвидения мултипликационен ефект от евроинвестицията – 1:15.

Още през април стана ясно, че България не е сред най-активните, но и не изостава по подадени проекти за разглеждане. От 28 проекта на обща стойност 3,5 млрд. евро засега нито един не е одобрен. Конкуренцията е голяма и изисква усилия за покриване на критериите за качество в конкуренция с още 27 държави членки. Прави впечатление, че само един от проектите залага на публично-частното партньорство. Този факт говори достатъчно за доверието в институциите, а също така и за степента на успеваемост на този тип съдружия.

За България трайната липса на доверие в държавата и необходимостта от промяна на режима на оцеляване на бизнеса чрез европейско финансиране ще се окажат най-трудните задачи в матурата по нова европейска икономика. Този изпит е ключов и за Еврокомисията, която трябва да промени възобновените нагласи за Европа на две скорости, като въвлече реалния бизнес и частни интереси в процеса на обновление на общността. И да, успехът на плана зависи и от нас, ако ни пука. Затова дано този май не стане септември – да си вземем изпита дори и с помощ от приятел, защото (не) сме европейци.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете