Драгомир Стойнев: Има близо 900 осъдени, които са на свобода, институциите са неспособни да ги арестуват

Цветан Цветанов: Когато става въпрос за националната сигурност, в парламента всички говорим на общ език

Кола удари сърне на Шуменското плато

Зам.-министър Николай Проданов за избягалия Борис Иванов: Вероятно се касае за грешна преценка на ръководството на затвора

Евакуираха лондонска метростанция заради заплаха за бомба

Северна и Южна Корея обсъждат срещи на семейства, разделени от средата на миналия век

Сотир Цацаров: Финансирането на тероризма не познава граници

Хиляди наблюдаваха зведното небе с телескопи от хълма Царевец в Търново

Спипаха непълнолетен крадец, откраднал пари от дома на съселянин Полицията разкри още една домова кражба, апашът бил рецидивист

Майстор сам си подпали работилницата

Ивайло Калфин: В момента границите на Европейския съюз трябва да са затворени

Осъдиха на три години и половина затвор Ливиу Драгня

Повдигнаха обвинение на жена, заплашила с убийство мъж Разгневената дама стреляла с въздушна пушка и уцелила лека кола

Марихуана и незаконни боеприпаси иззеха от жилище на младеж в Мерданя

Парламентът е домакин на дискусия за борбата за финансирането на тероризма

На разходка в Горна Австрия

Няма любител на зимните спортове, който да не е чувал за Инсбрук, както и няма любител на музиката, който да не знае Залцбург.

Освен тези щампи обаче двата града могат да бъдат прекрасно място за почивка и извън най-силния им сезон – зимата. Нужно е само да хванете влак от близкия германски град Мюнхен или от австрийската столица Виена, която обаче е отдалечена на около 4 часа с влак.

Препоръчваме ви първо да отидете до по-далечния град – Инсбрук, а на връщане да разгледате и Залцбург. Общото между двете селища, освен че се намират в Горна Австрия, е, че са кръстени на реките, които минават през тях – Ин (най-големият приток на Дунав, двете реки се съединяват при германския град Пасау) и Залцах (солената река, приток на Ин).

Неслучайно Инсбрук е наричан от австрийците сърцето на Алпите. Градът е столица на известната планинска област Тирол и се намира в центъра на Австрийските Алпи. Тук са провеждани две зимни олимпийски игри през далечните 1964-та и 1976 г., но градът не се е отказал от спорта като начин на живот и до ден днешен.

Около една трета от територията му е заета от спортни терени, има огромна пързалка за ски скокове, нова пътека за екстремно планинско колоездене и, разбира се, множество писти.

Инсбрук е разположен в котловина и се намира на малко по-ниска надморска височина от София – около 600 м. Отвсякъде е заобиколен с планини и какъвто и кадър да решите да направите, трудно ще избегнете алпийските хребети на заден фон.

Самият град извън туристическия сезон е малък – около 100 хил. души, разстоянията също са близки. Ако хотелът ви е в центъра, спокойно може не само да го обиколите пеша, но също така и да се качите за 20 минути в Алпите на височина до 2400 метра благодарение на релсово съоръжение, което преминава в лифт. Част от спирките му са проектирани от небезизвестната архитектка Заха Хадид.

Една от спирките на съоръжението е т.нар. Алпийски зоопарк – най-високо разположеният зоопарк в света, не го пропускайте, ако сте с деца. И докато горим за най-, Инсбрук попада в тази категория още веднъж – с едни от най-скъпите имоти в цяла Австрия. Тук има цял квартал от стари еднофамилни къщи, чиято цена се изчислява в милиони.
Ако разполагате с поне два дни, за да се разходите из живописното градче, ви препоръчваме да си вземете карта за обиколки, която се продава в информационните бюра. Предлага се за 24, 48 и 72 часа, като най-евтината е 29 евро.

Включва обиколка със специалната туристическа автобусна линия на града, еднократно пътуване с лифта, карта за градския транспорт, както и вход на всички музеи, включително и в кристалния музей на Сваровски, който се намира на няколко километра от града.

Задължителен за посещение е и замъкът „Амбрас“, който се намира в подножието на Алпите, достатъчно отдалечен от града. Построен е само за да може местен владетел да настани там неудобната за тогавашното общество съпруга от простолюдието. В Амбрас се намира една от най-амбициозните колекции от оръжия в света.

Кухнята в Инсбрук, разбира се, е типично тиролска, а най-известният местен специалитет се казва полента. Близък е по вкус с българския качамак. Приготвя се от царевично брашно с овчи или говежди черен дроб. Не пропускайте и малките магазинчета, наречени „шпекерии“, където се продават салами местно производство и каквито има само в Тирол.

Местните кръчми и барове също не са малко, причината – Инсбрук е университетски град. Повечето от нощните заведения се намират в района на гарата. Заради популярността си като зимен курорт в Инсбрук магазини имат едни от най-големите световни марки, а хотелите са от сравнително евтини къщи за гости до 5-звезни, където е спала и самата английска кралица.

Най-голямата забележителност според местното население е т.нар. Златен покрив. Изграден от над 2600 позлатени плочки, поръчани от император Максимилян І за покрива на неговия балкон. От него той наблюдавал местните турнири.

Извън туристическия сезон градът е изключително спокоен, както може да бъде само едно провинциално градче, което обаче може да се похвали със собствена сладкарница „Сахер“, дворци и скъпи квартали.

Само на час и четиридесет минути с влак, като се мине напряко през Германия, се намира вторият град в обиколката – Залцбург. Градът на Моцарт и Херберт фон Караян. Столица на едноименната провинция, религиозно средище, намиращо се между германската област Бавария и известния Тирол, в подножието на Алпите.

За разлика от Инсбрук Залцбург е много по-шумен и многолюден. Забележителностите са многобройни, като се започне от къщата, където е роден Моцарт, и къщата, където после е живял, премине се през родното място на прочутия физик Кристиян Доплер, дворците „Мирабел“, „Хелбрун“ и „Леополдскрон“ и се стигне до крепостта „Хоензалцбург“ (втори по посещение замък в Австрия след „Шонбрун“ във Виена и най-големия запазен замък в Централна Европа).

Градът чисто физически е разделен на три части, като най-интересна за туристите без съмнение е средната между река Залцах и хълма на Хоензалцбург, най-старата част на града. Тук се намират освен голямата катедрала на града, местното гробище, множество ресторанти и църкви.

Не се учудвайте, ако изненадващо се окажете в гробището – то е разположено точно в центъра на града в подножието на Хоензалцбург.

Уличките на старата част могат да се разглеждат само пеша, тъй като голяма част от тях са забранени за коли. Изключително популярен начин за предвижване в града е колелото.

Най-скъпо през годината в града е през ноември, когато се провежда прочутият музикален фестивал, известен с едни от най-скъпите билети в света. През лятото пък е доста топло.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.