На 28 май 2018 да почерпят

Оливия, Рафаел, Ния и Виктория отиват на финал в “Гласът на България” Победителят ще бъде избран на 3 юни

Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски бос В Кан беше за първи път със семейството си и се разкърши с рапъра 50cent

ГЕРБ печели изборите в Галиче

Шествия на привърженици и противници на крайната десница в Германия

Участници от MasterChef демонстрираха умения пред над 120 гости

Китай предупреди САЩ да не нарушават териториалния му суверенитет

Зрителите решават кой отива на финала на „Гласът на България“

Колите на водород идват и у нас Още през 2019 година возилата на бъдещето ще бъдат достъпни

Израел строи морска бариера, за да попречи на проникване на палестински екстремисти от Ивицата Газа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 28 май 2018

Черешите поевтиняха с почти 20%

Киев почете спасителя на българските евреи (обзор) Откриха мемориална плоча на Димитър Пешев в Украйна

Руският посланик в Берлин: Дипломатите ни, прогонени заради скандала със Скрипал, може да се върнат само след извинение от страна на Лондон

Риана, Васил Найденов и Джон Ленън на една сцена Грандиозен финал на „Като две капки вода” в понеделник

Троловете се броят наесен

Тези дни партиите се събраха, плеснаха с ръце, прегърнаха се, пък си обещаха повече да не ползват услугите на тролове. Ние пък замалко да им повярваме. Като по филмите, дето героите в знак на добра воля оставят оръжията и пристъпват един към друг с разтворени длани, но в критичния момент все някой вади малко ножче от задния джоб.

Според класическото определение тролът е интернет хулиган. Той се държи гадно, напада, обижда, съсипва дискусии. Прави го за развлечение, от скука, от чиста лошотия, за да му обърнат внимание или поради някакви други личностни дефицити. В последните години тази порода все повече губи тежест и значение за сметка на т.нар. платени тролове. „Платен трол” обаче е неточен термин (и може би е време да се измисли по-добър). Обикновеният трол е дразнещ като конска муха, но сравнително безобиден като цяло дотолкова, доколкото изявите му са си лично негови. Един вид словесна диария, продукт на лошото му душевно храносмилане. За разлика от него платеният трол е хладнокръвен манипулатор. Той е професионалист. За него не е важно дали симпатизира на идеите, които прокарва. Троленето е бизнес, не по-различен от всеки друг. При това все по-развиващ се бизнес. Той е новата ъпгрейдната версия на връзки с обществеността. Далеч не само политическите партии прибягват до услугите на тролове – или „управление на онлайн репутацията” (Online Reputation Management), както е официалното и по-благозвучно название. Обществени личности, търговски марки, конкурентни войни, маскирани като граждански позиции – троловете са навсякъде около нас. Звучи като нискобюджетна научно-фантастична продукция от края на миналия век, но е факт.

Защо този вид услуги стават все по-търсени? Според изследванията хората са много по-склонни да се доверят на мнението на други хора (макар и непознати и анонимни), отколкото на директните реклами. Казано с други думи, това е добре познатият принцип ЕЖК (една жена каза). Този принцип действа подсъзнателно дори когато сме убедени, че става дума за платени коментари. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. А както прочетох някъде наскоро, ако сте убедени, че не ви манипулират, значи ви манипулират професионално.

Но да се върнем на политическите партии и техните работливи помощници. Ако човек реши да си направи експеримент и известно време чете коментарите под статиите в най-популярните информационни сайтове (особено преди избори), ще стигне до извода, че около 70% от съдържанието е платено. Армии тролове се сражават, веят знамена и се замерят с нечистотии като в роман на Толкин. Разбира се, от партийните централи твърдят, че това са просто симпатизанти. За по-малките и сиромашки партии може и да е така – жената, майката и стринката на лидера викат: „Да живей!” Останалите ползват професионалисти. В една дискусия лесно могат да се проследят зададените опорни точки, аргументите и контрааргументите. Колкото по-добър е тролът, толкова по-малко се придържа към лозунги от типа „Само (името на партията)” или „Долу (всички останали партии)”. Той може да донесе вода от девет кладенеца, така че да звучи (почти) като истински. Влиза в спорове, обосновава се, позовава се на факти, цитира статии (които не е изключено да са написани специално за целта). Може дори да се маскира на вражески трол и да се внедри в редиците на противника, за да всее съмнение и разкол. На война като на война.

Най-високо в тролската йерархия (след роднините/симпатизантите и анонимните професионалисти) са неанонимните тролове. Блогъри, фейсбук звезди, виртуални общественици, т.нар. opinion makers, хора, формиращи обществено мнение. Разбира се, съвсем не всеки човек с позиция и мнение в мрежата е трол. При по-внимателно вглеждане обаче опорните точки прозират. Понякога те се развиват в поредица от текстове, статуси и коментари в продължение на дни. Задължително се миксират с други странични и общочовешки теми, за да не личат толкова. Откъдето и да го погледнеш, си е тежък труд, вероятно и добре платен. Това, което прави неанонимния трол толкова ценен, е добавената стойност – той вече си е изградил име, което автоматично придава допълнителна тежест на изказаното мнение.

За какво е целият този шум и какви са пораженията, които троловете нанасят? На първо място – манипулират общественото мнение и нагласи. Интернет средата е изключително благоприятна за този вид манипулация, защото сред потоците от информация по-трудно може да се отсее истината от тенденциозността. Доколко това оказва реално влияние върху изборните резултати, да речем, е спорно. При всички положения поне на този етап платеният вот е по-сигурният и изпитан начин. Като цяло обаче въздействието им не подлежи на съмнение. На второ място – замърсяват средата, драстично намаляват възможността за реална дискусия и създават общо усещане за фалшивост и неистинност на информацията. На трето (но не на последно по важност) – изследванията на обществените нагласи, базиращи се на интернет активността, са на практика нелегитимни с оглед съотношението тролове/”нормални” потребители. Възможно ли е троловете да бъдат елиминирани по някакъв законов начин, без да се нарушават основни права? Едва ли.

Що се отнася до леко комичната декларация, тържествено приета от партиите, за нея може да има няколко причини. Обикновено лицемерие (то си е по подразбиране); недостиг на бюджет за тролове (съмнявам се); предварително измиване на ръцете, за да не може някой после да ги обвини (допустимо).

А най-вероятно просто идва лято, сезонът на отпуски, хората мислят повече за море, отколкото за политика и плащането за тролове е икономически неоправдано. Така че армиите могат да бъдат разпуснати да си починат няколко месеца, да поукрепнат и да съберат сили за ударни кампании преди местните избори през есента. Забавното в тази ситуация е, че точно партиите, подписали декларацията, ползват най-много тролове. А цупенето на ДПС може да се обясни с някои специфики (и ниво на компютърна грамотност) на електората им от типа „гроздето е кисело”. Но пък в крайна сметка всеки има право на своите пет минути претенция за почтеност.

Междувременно ние можем да се направим, че сме им повярвали, да позабравим за тази декларация и да изкараме едно спокойно и (почти) безтролно онлайн лято. Както мъдро е казал народът – троловете се броят наесен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.