Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

„Лацио“ лети към Шампионската лига

Зелената империя – тъмната страна на WWF От 20 години швейцарската офшорка е оплетена с политико-икономически лобита в страната ни

Ген. Тодор Бояджиев разкри как е било подслушвано посолството на САЩ

Осъдиха на смърт 16 туркини за принадлежност към ИДИЛ

“Пирин” прекъсна серията от загуби

Северна Корея желае да започне диалог със САЩ

Юнкер: Македония е на прав път, може да получи препоръка от ЕК до няколко месеца

Депутатът Николай Бошкилов напуска ръководния екип на БСП-Благоевград

Обилни снеговалежи и силен вятър тази нощ и утре, червен код в областите Смолян и Кърджали

КТБ – последен шанс за катарзис на политиците

Без закона за публичност на лобизма политическият ни елит отива по дяволите

Не са нужни нито съвременната Моника Маковей, нито библейският Ииуда Макавейски да ни кажат: политическата корупция в България ни обрича на бедност, остракизъм от цивилизована Европа и тотална езперспективност през следващите десетилетия. Нещо повече – 2015 г. е най-ниската в новата ни история по размер на преки чуждестранни инвестиции. Причините: политическата корупция до такава степен оскъпява евентуална инвестиция, че практически прави несъществени всички останали предимства – ниските данъци, относително евтината работна ръка, доброто логистично разположение на основния търговски път между Изтока и Запада.

Две неща от последната седмица ми дават основание да смятам, че политическият ни елит е изправен пред съдбовно за всички ни изпитание – или ще постигне катарзис чрез случая с КТБ и движението на проектозакона за публичност на лобизма, или ще отиде по дяволите.

Скандалната връзка на КТБ с българската политика се нуждае от специално законодателство. Никакви общи текстове в банковите закони няма да помогнат да се разкрие истината за връзките между икономически кръгове около КТБ и основните български политически партии. Предлаганите промени от парламентарната комисия за КТБ в чл. 62 от Закона за кредитните институции, освен че могат да бъдат определени като антиконституционни, когато засягат всички банки, при определени допускания предполагат и злонамерено използване срещу други финансови институции, влезли в процедура на несъстоятелност. Те предоставят на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете неприсъщи правомощия, без да предвиждат форми на контрол. Въпреки доброто намерение на колегите, този акт няма да е ефективен и колкото по-бързо проумеем, че се нуждаем от специален закон, засягащ именно и единствено КТБ, толкова по-голям шанс имаме нещо добро наистина да се случи. Нужен е закон lex specialis, чието действие да бъде прекратено след установяването на истината и предаването на фактите на следствие, прокуратура и съд. След като може да има закон за вземането и разходването на 1 млрд. лв. заем, не виждам логиката да няма закон за погубването на над 3 млрд. лева за очевидно нерегламентирано влияние върху българската политика и икономика.

Докато тече този публичен дебат, в който хората все повече се уморяват от словоблудство и неефективни предложения, движението на Закона за публичност на лобизма в парламента среща очевидното нежелание на политическата класа изобщо да разговаря по темата. Парламентарната комисия за борба с корупцията, която го разгледа, твърди дословно: „Такъв тип законодателство било добре за стабилни, доказали се демокрации, в които върховенството на закона е гарантирано и корупционните практики ефективно се преследват”. С последвалото гласуване – 6 гласа „за” и 7 „въздържали се“, законодателите практически вадят България от горното описание. „Прилагането на този закон в България с оглед практиките на всякакви нива, че лобирането в България е равнопоставено или е синоним на корупционна практика няма да окаже желания ефект.” Като изключим стилистичната и езикова безпомощност на комисията да формулира мисъл, това съждение показва дълбокото неразбиране на проблема изобщо.

Не е лобизъм, когато на Иван Костов се отваря влог с преференциална доходност в една банка, а после защитава публично банката и нейните собственици. Това си е чиста корупция, подкуп и в повечето нормални страни следват оставки, разграничения, а в някои си правят сепуку дори. Тук си правим словесно секуру и твърдим, че не са виновни вложителите, а кредитополучателите на банката. Твърдят го представители на същата политическа сила, която пък си беше отворила сметка с партийните пари в същата банка. И това не е скандално?!

Лобизъм е, когато група граждани искат публично и пред очите на обществото да премахнат ДДС върху българските книги и за тази цел търсят съмишленици сред депутатите. Лобизъм е, когато водолазната общност в България излиза с имената си, за да промени наредба, която застрашава историческите потънали кораби в Черноморската акватория. Лобизъм е дори битката за втори лифт на Банско и в нея няма нищо лошо, когато спорещите страни са пред очите на цялото общество и защитават позициите си.

Смисълът на закона за публичност на лобизма е точно този – да нарече нещата с истинските им имена и да свали маската на срамежлива нечестност на българската политика. Той и казусът с КТБ могат да се превърнат в стартово действие от национална кампания „чисти ръце”, „сабя“, или както там я наречем, прицелена най-вече срещу политиците, имали скрити или явни взаимоотношения с банката.

Имаме уникален шанс за пречистване чрез този казус. И за да не съм голословен, ще започна с Гергьовден: бяхме свидетели на постоянно или спорадично финансиране от страна на икономическия кръг около КТБ на политици от България без цензура, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и други формации от 43-ия парламент. Знаем за действащ в момента министър, който беше на месечна издръжка от страна на банкера Цветан Василев. Разбира се, няма как да докажа тези си думи, без документите на банката и свързаните с нея фирми да бъдат публични. Затова и не използвам имена. Ние си платихме и продължаваме да си плащаме за непрозорливостта да бъдем част от България без цензура. Стотинка не сме взели от парите на банката, но грехът ни е, че бяхме свидетели на всепомитащата им сила и си мълчахме. Дълго ще изкупуваме тази грешка, но само от нашето покаяние нищо не произтича. Без публичен катарзис, в който да се включат БСП, ГЕРБ, ДПС и – особено – реформаторите, чийто морализаторски патос все повече звучи като цинкова кофа, особено на фона на топлия тембър на Иван Костов и експертизата на генерал Атанасов.

Този катарзис може да дойде само отвътре – няма как да преплува Дунава на плещите на Моника Маковей, нито пък ще бъде предизвикан от действия на все още хипотетичната обща европейска прокуратура. Знам, че е наивна вярата ми, че българските политици могат да направят нещо срещу косъма си, но само самите ние можем да го предизвикаме. Както пише във втора книга Макавейска, не Маковейска (15:38): Ако съм го изложил хубаво и задоволително, това съм и желал; ако пък – слабо и посредствено, то аз съм направил, каквото е било по силите ми.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.