Всичко в тоя свят трябва да има причина, макар и да няма следствие.

Древно ескимоско правило, на което ескимосите научават децата си още преди да им покажат как се лови риба, е, че жълтият сняг не се  

А жълтият дъжд?

Това ескимосите не са предвидили - там е студ на кутийки, дъжд не вали, а ако все пак ръсне, то ще е заради природните аномалии, глобалното затопляне и световния заговор против ескимосите.
И срещу нас има световен заговор - ние си го знаем, в небето над нас неизвестни самолети правят с белите си дири решетка с недоизяснено, обаче със сигурност зловредно влияние, футболните съдии сякаш са си плюли един на друг в свирките - всичките свирят против нас, Европа ни прецаква, Азия ни прекарва, Америка ни скубе, Африка ни завлича, изобщо - ако не бяхме толкова оцеляващ род, досега отдавна да сме се изгубили и в Лувъра да показват не тракийските, а българските съкровища!
Макар че - какви ти български съкровища, всичко вече е китайска направа. Италианските обувки, френската козметика, японските компютри, даже и добруджанският боб - всичко вече е от Чайна, майна.
Какво ви разправям - ето, вече даже и дъждът ни е жълт!
Сериозно - миналата седмица не го ли видяхте? Като не сте го видели, не четохте ли във вестниците?
А, не четете такива вестници, така ли? Защо? Да не сте от функционално неграмотните висшисти?
Защото вестниците били жълти?
Ами какви други да бъдат? На вас, като ви попадне вестник, какво гледате първо - прогнозата за времето или страничката с мацуранките?
О, разбирам, вие сте сериозен човек, интересувате се от политика, четете новините и коментарите, следите тънките ходове на партиите, маневрите, които трябва да изведат правилните хора, ако не на първо, поне на избираемо място, рейтингите - ония стълбчета, на които като Симеон Стълпник са стъпили лидерите и поглеждат снизходително към вас - в смисъл: кои бяхте вие, че нещо не си спомняме.
Каква разлика намирате между новината, че на плейСпаска са купили ново джипче, и тая, че на парламента са купили нови коли, защото старите вече се били раздрънкали от препускане по избирателните райони?
Не, не ми излизайте с тоя номер, че тая била шавлива и се ориентирала към чичкопаричковците, а онези били отговорни и загрижени за електората, просперитета, надграждането и справедливостта! Колко шавурковци си смениха по три пъти партийките и спонсорите, та да останат в играта и усвояването на фондовете? При футболистите поне има правило - като лопне трансферният прозорец, си остават да ритат там, където са били, при тия - ни правило, ни прозорец, може да минеш в насрещното, когато си искаш, или когато ти наредят!
Популизъм? Тая дума пък откъде я научихте? Пак от вестниците? Ама вие сте много напред с материала! Онзи ден един ми се караше така - вие, казва, какво искате - всички кметове и магистрати да са бедни, така ли? Кво като са държавни служители - да мрат от глад ли?
Не знам защо, ама това ми напомня оправданията на заловен кокошкар - гледа мрачно и обвинително ти вика - аз, като съм циганин, от глад ли да мра!
Въх, сега вече съм бил и етнополитически некоректен! Тоя жълт дъжд така ме е изнервил, че и икономически ми се ще да съм некоректен, ама данъчните бият през пръстите. Ако питате мен, те са некоректните - събират ми данъците, за да върнат с тях ДДС-то на някой, който никой не го знае кой е, а ако решат да го потърсят, намират му само изпълнителния директор - в някакво копторче в махалата.
Защо съм така нервен? Ами защото всичко в тоя свят трябва да има причина, макар и да няма следствие. От какъв зор над нас вали жълто? Да не би това преваляване без стопанско значение да е поличба?
Само че за какво?
Черна котка всеки знае какво значи.
За червен вятър сме чували.
Синя пъпка също знаем какво е.
А жълт дъжд?
И защо въпросният жълт дъжд се оказа, че отгоре на всичко и понамирисва? На таквозинака, както би рекъл класикът. Да не би да е намек, че съвсем сме се оцапали? И дали ние, или някой друг?
Ако искате да знаете, напоследък се чувствам все по-често като онова детенце от детската песничка, дето всичко му се види оранжево - и небето, и тревата, и морето, и баба му оранжева, и майка му оранжева, всичкото - все оранжево, все в един цвят.
Замисляли ли сте се какво всъщност вижда това дете, като всичко е в един цвят?
Естествено нищо!
Как ще намериш оранжевата си баба сред оранжевата трева? А как оранжевата баба ще види, че оранжевото й внуче наджапва без позволение в оранжевото море? А?
Пък нещастният оранжеви татко как ще види, че оранжевата му женица се сваля с оранжевия спасител с оранжевия бански?
А може би точно в това е номерът на вселенския антибългарски заговор - всички да пожълтеем и всичко да ни пожълтее.
Как се оправя човек в тоя едноцветен свят? Разчита на указания от началството - накъдето му рекат, натам отива, с надеждата, че няма поради некадърност, висши държавни съображения или просто ей така, джумбуш да става, да го засилят да се бухне в жълтата стена пред себе си.
И, разбира се, тоя жълт човек, дето вече всичко му е пожълтяло, даже и мустаците, се бухва, та жълти свитки му изхвърчат от жълтите очи и жълта цицина му пораства - така става, когато разчиташ друг да ти дава насоки в жълтия живот.