Ако до края на миналата седмица реформаторите успяваха да заблудят все още някого, че с така широко прокламираната “съдебна реформа” се цели ефективна борба с корупцията и престъпността, то занапред вярващите в това говорене трудно ще могат да се открият извън пряко заинтересовани кандидати за постове или откритите лобисти. На фона на "опорните точки", които "ранобуден" президентски съветник, "грантови" експерти и (не)политизирани съдии се впуснаха да разпространяват и тепърва ще го правят, едва ли има трезво мислещ гражданин, било той ангажиран с юриспруденцията или просто неин субект, който да не разчете опасностите, които крие т.нар. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Ако за неслучилия се адвокат и дългогодишен НПО активист - днес министър на правосъдието - Христо Иванов идеите му за промени в съдебния закон могат да изглеждат като "най-голямата съдебна реформа предлагана някога", то със сигурност предложенията му могат да бъдат определени като най-големия опит за прокарване на изцяло лобистко законодателство, което е правено през последните близо три десетилетия. Опитите на правосъдния министър, няколкото подкрепящи го депутати от ДСБ, групата неправителствени организации и Съюза на съдиите в България да внушават безалтернативност на идеите им за "съдебна реформа", идва да покаже колко всъщност отдалечени са те от реалните нужди за радикални промени в съдебната система. Заклеймяването на всеки, който дръзне да даде обективен анализ на превърналата се в удобно политическо алиби за участие във властта "съдебна реформа", е ясно доказателство и за нейната изначална цел – овладяване на съдебната власт от верни на Реформаторския блок и лобистки кръгове магистрати.

Публикуваният ЗИД на ЗСВ и мотивите към него очевидно има за цел да предизвика силна ответна реакция. Именно заради това в него има откровено провокативни текстове. Очевидно е желанието на авторите общественото внимание да бъде фокусирано именно върху тях, за да могат да прокарат далеч по-важни и съществени текстове, с които съдебната власт би била буквално срината. С обявяването на проекта за съдебен закон стана ясно и защо всъщност министър Христо Иванов толкова дълго време бавеше неговото представяне. При други обстоятелства за подобни действия дори би могло да бъде търсена отговорност от авторите на това деяние, но далеч по-важно е митът за реформата да бъде развенчан навреме, защото тя е обикновен параван за прокарване на най-лобисткото законодателство в най-новата българска история. Всъщност каза го и самата Моника Маковей, която Христо Иванов и Радан Кънев развяват като знаме на тяхната съдебна реформа. “Промяната на законите и на конституцията бави битката с корупцията. Не ви трябват промените в законите, за да разследвате сериозна организирана престъпност, просто трябва да го направите”, заяви преди седмица в София бившият румънски министър на правосъдието. Заради това изказване Иванов и Кънев побързаха да се разграничат от Маковей и вероятно дори съжалиха, че макар и задкулисно именно те организираха посещението й в София.

А заблудите, които ни се предлагат чрез изменение на Основния закон и ЗСВ, са много повече, но три се открояват значително.

Заблуда №1 - новият ЗСВ ще осигури силно съдийско самоуправление

Дълбоко погрешно е, че предлаганите текстове ще доведат до подобряване на работата на българските съдии. Тъкмо обратното! Текстовете, които Христо Иванов представя за негов научен труд, всъщност са плод на дългогодишен лобистки поход на активисти на Съюза на съдиите в България, които целят капсулиране на системата и нейното вътрешно овладяване. За никого не е тайна близостта на видните представители на ССБ с партията на някогашния премиер Иван Костов, от когото сега неловко се опитва да се разграничи дори Радан Кънев.

Заблуда №2 - по-голяма независимост на отделния прокурор

На първо място с така предложените текстове се осигурява изключително лесна възможност за поставянето на прокурорите в постоянен корупционен натиск. Второ - не е изключено, мнозина конституционалисти биха разчели в така изложените идеи противопоставяне на принципите, които са залегнали в Основния закон. И трето - премахването на предварителните прокурорски проверки не само че няма да доведе до осигуряването на бързо правосъдие, а точно обратното. Има сериозна опасност от свръхнатоварване на магистратурата и оттам - до връщане към времената, в които за приключването на едно дело почти никога не стигаха по две, а понякога и по три, четири и дори по пет години.

Текстовете, които правосъдното министерство е изготвило за “реформиране” на прокуратурата, несъмнено се нуждаят от отделен анализ, а желанието на Христо Иванов да прикрие истинските им автори е разбираемо. В правото винаги има две страни. Очевидно е, че в тази си част проектът на ЗСВ е писан… от адвокати със солидни интереси.

Като игнорира очевидно провокативните текстове, сякаш писани именно заради него, главният прокурор Сотир Цацаров този път е длъжен да направи поне две неща: да заложи целия си авторитет и да се противопостави категорично на предлаганите промени, а и да изпълни гарантираното му право, каквото все още има, да се обърне към Конституционния съд, който несъмнено би охладил "реформаторския" напън за овладяване на съдебната власт.

Заблуда №3 - разделянето на ВСС на две колегии и задълбочени проверки на магистратите

Разделянето на ВСС на две колегии с нищо няма да възстанови доверието в съдебната власт. Конкретните текстове, посветени на ВСС, разглеждани съвкупно с идеите за "капсулиране" на съдиите и "смачкване" на прокурорите, могат да гарантират връщането на кадруването на "белите покривки", познато от времето, когато в съдебната власт кадруваха магистрати, близки до тогава управляващата партия - СДС.

Идеите за проверка на магистратите все повече се превръщат в популистки опит за сплашване. В голямата си част тези текстове са "мъртви" още преди да бъдат предложени на дебат, защото едва ли ще е по силите на институциите, които ще проверяват магистратите и техните семейства, за да установят произхода на картини, бижута и часовници. А ако има картини или часовници, които са с антикварна стойност или са семейни реликви от поколения, но за тях няма документация? Това ще значи ли, че този магистрат не отговаря на високите изисквания за морал и почтеност?

В същото време, чрез групировката от неправителствени организации и финансово зависимите от чужди фондации медии, всеки неудобен или несъгласен с налаганите от Съюза на съдиите в България правила за управление на съдебната власт магистрат с лекота ще може да бъде подложен на същински "лов на вещици". При това с гарантирана анонимност на подателя на доноса. Христо Иванов предлага магистрати да се проверяват и по анонимни сигнали.

Хубаво би било, освен очакваните хвалебствени становища от 14-те НПО, за които Христо Иванов сам съобщи, че стоят зад идеите за промяна на съдебния закон, в следващите седмици с необходимото внимание към готвените поправки да се отнесат и членовете на правителството. Защото ЗИД на ЗСВ в този му вид, писан незнайно от колко лобисти, преследващи политически цели съдии, мастити адвокати и НПО активисти, не трябва да бъде приеман още на ниво Министерски съвет.

Хубаво ще е и премиерът Бойко Борисов да се замисли, че публичната му кариера започна като борец с "престъпността". Ще е лошо, ако я завърши с прокарване с неговия подпис на закон, който ще разруши съдебната система, а оттам - и ще погуби малкото останала надежда за справедливост, която гражданите се надяват да получат.

Наличието на закон за лобизма несъмнено би било сериозна пречка пред предлагането на законодателство като това, което с право толкова дълго време бе укривано, за да не бъде разобличено поради неговата несъстоятелност и опасни последици, които би могло да има. Историята многократно е показвала, че има хрумки и идеи, които по-добре да не бъдат реализирани, колкото и техните автори да ни убеждават в противното. Представете си, ако всичките идеи на Хитлер, Сталин или на Ким Чен Ун бяха или бъдат реализирани... заради това – първо закон за лобизма, после "съдебна реформа".